Днес боля. Не много, но боля. Понякога съм като топла жилетка, която те обгръща и те пази от студа. Друг път съм като лятна гръмотевична буря – плисвам изведнъж, за да поканя после дъгата в теб. Но днес те боля. Не чу това, което ти се искаше…
Такава съм. За малко го забрави
Не помня деня, в който реших, че няма да съм от удобните. Нямаше повод. Или пък поводът се беше натрупвал дълго време. Знам само, че реших да боля за онези, които обичам и са ми скъпи. За който издържи. За който ме иска такава. Аз. Без куртоазия!
Чужда е тя на тези отношения, макар понякога да ни се иска да погали ушите ни. А аз съм стисната на неистини. Всекидневието така или иначе ни среща с достатъчно хора, с които ни се налага да бъдем фалшиво симпатични, фалшиво усмихнати, фалшиво добри. И да слушаме фалшиви пожелания и фалшиви комплименти.
От куртоазия не лъжа. Не затова ме поиска в своя свят. Не затова те пуснах в моя. За да не позираме. Избра ме, защото
понякога боля и съм ти потребна такава
Избрах те, защото понякога болиш и така израствам. Ласкателите ги пускам по периферията. От теб очаквам истината. Не това, което ми се ще да чуя, а твоето мнение. То ми е важно. Така се уча. Дори понякога да те пращам на майната ти заради него.
Няма лесни приятелства. Ние самите не сме лесни. Няма и лесна любов – пак по същата причина. Трудно е, когато не вървим с инструкции за употреба.
Има обаче отношения, в които
по-важно e да сме ние, отколкото да сме престорено любезни
За добро или лошо, хората, с които можем да си го позволим, са безумно малко. Онези, на които можем да кажем: “Обичам те”.
Обичам те! Затова днес не ми се сърди, че боля. Не съм обещавала нищо. Да съм друга, освен себе си, най-вече. Това си го позволявам с онези, за които не ми пука. С тях мълча… от куртоазия. На останалите не спестявам нищо.
Но ако днес боля повече, отколкото ти се иска и можеш да понесеш, знаеш, че можеш да ме пратиш на майната ми. А после да се прегърнем. Защото моето мнение е… мое. И толкоз. Държа да го знаеш. Какво ще правиш с него си е твоя работа.
