Шакълтън и най-епичният поход към Южния полюс

Как мислите – Шакълтън е име на лунен кратер, ледник, залив или планина? Верният отговор е: всичко това наведнъж. Че и повече. На великия полярен изследовател Ърнест Шакълтън са кръстени толкова обекти в Антарктида, че се чудя защо направо не сме нарекли на него целия Южен полюс.

Но кой е Ърнест Шакълтън? Зависи кого питате. От гледна точка на историята, това е един от най-великите полярни изследователи. Тази година се навършват 100 години от подвига, с който го помни целият свят –

спасяването на всички от екипажа на Шакълтън

Моряците му пък го помнят като капитан, който пие и пуши много. И все дължи пари заради финансовите схеми, които измисля в опитите си да спонсорира поредното си плаване.

Пътешественик с гордост и вкус към авантюрите, но и с чувство за дълг, за хумор и за пълноценно изживян живот. Многопластов и противоречив като истински жител от района на Дъблин, отраснал в Лондон и заменил колежа с флота. Но най-вече човек. Качество, което го превръща в любимец на мнозина от

Антарктическата епоха на героизма

Нейната ера започва към края на XIX век с първите годишни наблюдения на Южния полюс. И завършва с Имперската трансантарктическа експедиция, станала по-известна като Експедицията Ендюърънс (името на кораба на Шакълтън, което, по ирония на съдбата или не, означава издръжливост).

Продължила близо 2 години, през по-голяма част от времето експедицията се превръща в изтощителна борба за оцеляване. В спасителна акция за извеждане на екипажа на Ендюърънс от ледените води. Предвождана от самия Шакълтън. Как от обречена тя се оказва успешна, ще разберем след малко. Сега ще се върнем още 10 години назад. Към

първата експедиция на Робърт Скот – Дискавъри

Участник в нея е младият Шакълтън, който се разболява от скорбут (често срещана болест при моряците, резултат от недостига на витамин С). Спречкването му със Скот, който го отпраща да се лекува у дома, дава началото на доживотното им съперничество.

Скот успява да изпревари Шакълтън в покоряването на Южния полюс. Е, не бил първият (честта се пада на Руал Амундсен). Затова и Шакълтън се насочва към нова, по-грандиозна идея: да прекоси по суша целия континент Антарктика, включително преминавайки през точния географски южен полюс.

Търсят се мъже за опасно пътуване

Обявата в пресата се появява през декември 1913 г. Според легендата, текстът по-надолу гласял: “Ниско заплащане, свиреп студ, дълги часове на пълна тъмнина. Безопасното завръщане е съмнително. Почести и признания в случай на успех.”

Отзовали се 5 хил. души. Шакълтън избрал 28. И ето че година по-късно, през декември 1914 г., Ендюърънс вече навлиза

в ледените води на море Уедъл

Месец по-късно корабът е заклещен между масивни ледове, от които не може да се освободи, и започва принудително придвижване с тях, продължило 9 месеца. През октомври 1915 г. Ендюърънс е смачкан от ледените блокове и започва да потъва. Екипажът успява да се прехвърли на голям леден къс.

Няколко месеца по-късно обаче той започва да се топи и моряците се натъпкват в три лодки, които са спасили от кораба преди потапянето му. През април 1916 г. достигат земя: безлюдния остров Елефант.

Най-близкото населено място

(откъдето се надяват на помощ) е остров Южна Джоржия. Той има целогодишна китоловна база. И е на 1500 км от Елефант! Как мислите, дали това е спряло Шакълтън – човек с неугасваща воля и сила на духа? Разбира се, че не. 22 души от екипажа остават на Елефант и берат душа в своя временен заслон. Капитанът, заедно с още петима моряци, поема с една от спасителните лодки към единствената точка на спасение в смъртоносните води.

Отрядът на Шакълтън разчитал само на един компас (при това – се знаело, че не е съвсем точен) и на течащата лодка (пробойните ѝ били уплътнени с подръчни средства). Вълните често ги заливали заради ниския борд на лодката. И все пак,

искрицата надежда на Шакълтън крепяла всички

И две седмици по-късно ги отвела до брега. Само че… от другата страна на острова. Половината от мини екипажа била толкова изтощена, че само капитанът и още двама продължили пеша. В екстремни условия – в буря и през непозната планинска верига. Отнело им дни, за да прекосят сушата до китоловната станция.

“Аз съм Шакълтън. Кога свърши войната?”

Първите думи на изследователя при срещата му с хора издават колко е бил изолиран от останалия свят. За двете години, откакто мореплавателят отсъствал от цивилизацията, Първата световна война тъкмо била набрала скорост.

Поредната спънка в спасителната акция

се оказва липсата на китобойни кораби на остров Южна Джорджия. Средата на зимата е и те са заминали на север. В базата е останал само един малък параход. С него Шакълтън се отправя към Елефант и бедстващия си екипаж.

Първият му опит да достигне до тях е неуспешен заради непроходимите ледове, обградили острова. Капитанът не се отказва. Добира се до Фолкландските острови, където телеграфира до Англия със зов за помощ. След няколко седмици получава уругвайски кораб, с който прави втори опит за достигане на Елефант. Отново неуспешен.

Третата спасителна експедиция

я организира от пристанището Пунта Аренас в Чили. Уви, отново удря на лед. И отново не се отказва! На 25 август 1916 г., което е цели три месеца след експеримента с китоловния параход, спасителният отряд най-сетне стига до лагера на 22-мата оцелели на Елефант, спасявайки всички до един.

Грандиозна акция, превърнала една неуспешна мисия в най-запомнящия се поход към Южния полюс. И мнозина забравят, че Ендюърънс е само една от трите експедиции на капитана до Антарктида. По време на друга от тях животните, които трябвало да теглят шейните, умират от изтощение.

Какво направил Шакълтън?

Мотивирал екипажа да се впрегне сам и да дърпа товара със собствените си привършващи сили през ледената пустош!

История като за кино, нали? Каквато до година-две се очертава да гледаме, и то – с Том Харди в главната роля. Засега епичната битка с ледените води се е разигравала само на малък екран – в телевизионната адаптация на National Geographic от 2002 г., с Кенет Брана като Шакълтън.

Спасител и вдъхновител

самият британски пътешественик умира от инфаркт 6 години след сагата с Ендюърънс. Ще минат още над 40 години, преди първото прекосяване на Антарктида по суша да бъде факт.

Какво ли е тласкало такъв несломим дух към такава неприветлива територия във времена, в които покоряването ѝ е трябвало да се случва без наличните днес технологии? Предлагам ви, вместо отговор, думите на самия Шакълтън:

“Чувствах се необичайно привлечен от загадъчния юг. Зарекох се, че някой ден ще отида в тази област от сняг и лед, нататък и все по-нататък. Докато достигна един от полюсите на Земята – края на оста, около която се върти тази огромна топка.”

Да, този корав, кален в битките със стихиите мъж, е бил

поет по душа

И на хартия също – автор е на стихотворения, до които, за съжаление не сме се докосвали в превод на български. Но дори последното изречение в корабния му дневник, е доказателство, че Шакълтън е имал и романтична страна:

“В сгъстяващия се здрач видях звезда да виси като скъпоценност над залива.”

После страниците останали празни. Но звездата на автора продължила да свети. И да ни води към територия, осеяна с името му.

Вижте повече за Том Харди – актьорът, на който най-вероятно ще бъде поверена ролята на храбрия капитан Шакълтън.