През 1979 г. американският музикален журналист Грейл Маркъс публикува статия във в. Village Voice, в която прави класация на споминали се музиканти. В нея той взима предвид приноса им в музиката, евентуалното им влияние върху бъдещи изпълнители и начина по който са починали.
Днес, вечно актуалната тема за смъртта на музикантите отново е обект на изследователски интерес. В началото на 2015 г. Даяна Тиодора Кени, професор по психология и музика в Университета на Сидни, публикува серия от статии, в които прави същото като Маркъс – разглежда връзката между смъртта и музиката. Кени
изучава кончината на 12 665 музиканти
починали в периода 1950-2014 г. и установява някои интересни закономерности. Така например, ако сте музикант, е много по-вероятно е да намерите смъртта си след самоубийство, убийство или инцидент.
В друга от сериите статии Кени разглежда мита за т.нар. Клуб 27, в който влизат музиканти, починали на 27-годишна възраст – като Ейми Уайнхаус, Кърт Кобейн и Джими Хендрикс. Това, което открива изследователката е, че повече музиканти са починали, след като вече са навършили 27 години. Много от тях били напуснали земния си път на 28, а други – на 56 години.
Митът за Клуб 27
обаче продължава да съществува. Той дължи популярността си на простия факт, че голяма част от хората споминали се на 27-годишна възраст са или по-известни от останалите, или са намерили смъртта си по наистина трагичен или впечатляващ начин.
Даяна Тиодора Кени също така проучва смъртността в различните жанрове музика. Тя открива, че някои типове музика са свързани със специфични видове риск. Така например хип-хоп музикантите най-често биват убивани, а представителите на блуса, джаза и кънтрито най-често умират от сърдечно съдови заболявания и рак.
Метълистите и пънкарите от друга страна най-често умират от инциденти като катастрофи и предозиране с наркотици. Метълистите също така са по-склонни към самоубийство – всеки пети от тях е загинал от собствената си ръка. В другата крайност на спектъра са богобоязливите фолк и госпел музиканти, които посягат на живота си най-рядко.
Не сме съвсем сигурни какво можем да научим от всичко това, освен че да си музикант може да бъде опасно занимание. Но само по себе си проучването на Кени и изводите, до които стига тя, са наистина изумителни.
