Секс: тема за големи. Оргазъм: тема за големи. А на кого са най-любими темите за големи? На подрастващите – тези, които имат още много да учат за живота и клопките му. За това иде реч и във Финдли. Навиването.
Твърде често в желанието си да бъдат популярни и харесвани, младежите минават всички граници и усвояват темите за големи на практика. Това може да нанесе непоправими щети върху бъдещия им АЗ. Точно затова е много важно да се работи и говори с тях. И то съвсем открито, за да бъдат наясно с живота или поне да придобият правилната представа какво да очакват.
Гоош – основателят на танцова школа The Center се е заел с тази нелека задача и крайният резултат от този труд вече е налице.
Премиерата му е съвсем скоро – на 6 декември във Фестивалния комплекс във Варна. А входът е свободен.
Финдли. Навиването
Късометражен филм-адаптация на стихотворението Финдли от Робърт Бърнс. За да се стигне до финала обаче, са се случили много процеси. Но първо началото и идеята. За това ще ни разкаже самият Гоош – човекът зад кадъра.
Каква беше идеята ти, за да започнеш филма?
Идеята дойде от взаимоотношенията момче-момиче и самата тема за навиването. Мен много ме занимава работата с учениците ми като хора и винаги искам да знам какво занимава и тях. Не съм сигурен дали мога да им бъда приятел, но се опитвам да съм близо, да съм им полезен през лостовете, които държа в ръцете си. И се радвам, ако мога да им помагам в тяхното справяне с живота.
Има немалко деца, които не срещат разбиране от родителите си и бойкотират всичко, включително училището. Това е така, защото училището ги занимава с неща, които биха могли да са им интересни, но по начин, който не възприемат. Потребностите им са други.
Моята грижа прехвръкна в посока на темите, които ги вълнуват. Ако нагазим към въпроса с техния интерес и усетим нещата, които са близо до тях, се вижда каква крещяща нужда изпитват да ги споделят. Искат някой да ги постави на видимо място. Сексът се оказа най-търсената тема. И филмът просто дойде.
Как подготви учениците си за тези теми?
Това е материя, която живо ги интересува и същевременно имат толкова страхове. Аз от самото начало им казах, че започвайки тази тема, няма да стоим само на повърхността, а ще се опитаме да навлезем до някакви граници, за да видим къде са тези граници, къде са табутата и доколко. Къде е неприличното, дали трябва да са подготвени да говорят открито по тези въпроси или те са само за приятели? Или изобщо не трябва да излизат от тях?
Пристъпвахме много внимателно, за да се усети къде е съпротивлението
Тези с някакъв опит се впускаха да коментират. Докато други само слушаха. Не ги карах да се чувстват длъжни да взимат отношение, но поощрявах дори и само да кажат ДА или НЕ. Просто да бъдат въвлечени в разговора, без да им идва в повече.
Четохме една статия за съвременните момичета и момчета и тя ги разтърси. За този направения тип момиче и съответно момчетата, които го консумират. Всички имаха толкова много примери от училище и ежедневието си.
Опитвах от много различни страни да влезем в темата. Беше интересно да видя и разбера реакциите, да усетя, че се стига неприличното за някои и допустимото за други. Тази граница е много различна спрямо опита и средата, в която си израснал. Следях ги с огромно любопитство, но не поощрявах цинизма. Стремях се да ги държа в рамките на онова, което им се иска, но в голяма степен имат притеснения да го споделят. Самият процес и разговорите тогава бяха пълноценни и мисля, че наистина на всеки от участниците се случи нещо и имаше усещането, че някой го разбира.
Всяка седмица имахме различна тема
(на маса като в театъра) за да се почувстват свободни в органиченията на мисленето си. Те виждаха в мен голям човек, който се интересува, без да ги вини. Така можахме да обсъдим всички опасности, които се крият зад свободния сексуален живот и тайните му.
А имаше ли проблем с родителите, предвид това, че се засягат деликатни въпроси?
За мен беше важно за да чуя мнението на родителите им. Исках да ги срещна и да споделя, че планирам тази тема. Но като цяло исках да чуя какво мислят и се оказа, че са много съгласни. Споделих с няколко майки и те ми казаха, че е добре да се провокират децата, за да изразяват емоциите си особено, когато са в защитена среда.
[Вижте трейлъра на Финдли. Навиването на страницата на The Center във Фейсбук]
Как избра скандалния Робърт Бърнс за муза или може би е спомогнал фактът, че е баща на 13 незаконни деца и 9 законни? (Той определено е бил човек, за който сексът има значение)
Може би изборът ми е случаен или пък не? Аз не бях запознат с неговата противоречива автобиграфия, но явно се е получил един подходящ паралел. Попаднах на стихосбирката му В цъфналата ръж преди години. Подари ми я актъорът Стоян Радев за един рожден ден. Чел съм я много пъти и дори преди време си правех упражнения за по-добра памет, като целево учех стихотворения наизуст от нея. И така стигнах до Финдли и се запалих по Бърнс.
А Финдли доколко е актуален към днешна дата?
О, актуален е. Първоначално не бях запознат кога е писал Робърт Бърнс. А творбите му са ми звучали винаги толкова актуално, че бях убеден, че почти ми е съвременник. Така че, да – Финдли е актуален и не само като стихотворение, а най-вече като съдържание. Навиването момче-момиче е доста ярка тема, която не губи актуалността си във времето.
Мислиш ли, че децата се справят с темите за големи по правилния начин?
Опитват се, но не мисля че се справят. По-скоро имат нужда да се говори повече с тях.
Защото да учиш за живота от грешките си е неизбежно
Но колкото повече информация имаш за лошите последствия, то може да е по-лесно да се предпазиш от опасностите.
Краен ли си във филма?
Това е въпрос на гледна точка. Аз използвам изкуството, за да покажа скрити или открити желания на младежите. Това, което не смеят да кажат на глас, но го желаят. Което ги привлича както пламък – пеперуда. И ако не знаят къде да спрат, може и да изгорят. А дали нещо е крайно, това има различни измерения за всеки човек.
Можем ли да говорим за послания във филма?
Той е фокусиран върху времето на консумиране на флуидите. Върху желанието между двама да имат физически контакт и не става дума за любов. Така, че посланието е самият филм, а той е един открит разговор за секс. И касае тази възрастова група, която е най-уязвима емоционално и физически.
Филмът назидателен ли е или образователен?
Не мисля, че е някое от двете. Аз не искам да назидавам никого, нито мога да претендирам, че ще им показвам образователни филмчета като в училище.
По-скоро е показателен за действителността
Той е форма на преживяване. Всеки според опита си и според неговото разбиране и фантазиране в тази посока може да прецени ситуациите във филма като различни. Мисля, че те наистина имат съвсем различна стойност и плътност за различните хора, в зависимост до колко ги асоциират с нещо, през което са минавали, нещо за което са бленували или нещо, с което нямат допирни точки дори и в дълбините на съзнанието си.
Кога е премиерата?
Премиерата е на 6 декември 2016 г. във Варна, във Фестивалния комплекс, входът – свободен. Филмът е осъществен с подкрепата на Община Варна.
Какво ще кажеш на публиката си?
Просто да гледат.
