PISA: Как се оценява образованието по света

Излязоха поредните резултати от международното оценяване на учениците по прочутата програма PISA. България за пореден път е сред страните, постигнали резултати значително под средните. Иначе казано – в долната половина на класацията сме. Е, с леко подобрение като позиция – от 47-мо място при предишното изследване, на 45-то в последното. Но реално нищо съществено не се случва. За пореден път имаме повод болезнено да констатираме, че нещо не е наред в образователната ни система.

Сега вероятно ще се надигне поредната вълна на недоволство от съсипаното перфектно образование, което сме имали навремето (нали се говореше, че сме втората най-интелигентна нация в света?!?). Ще се появи новата серия конспиративни теории, че това е планирано от ционистите, илюминатите, ислямистите и/или извънземните, за да ни превземат по-лесно. В крайна сметка всичко ще утихне. Ще си кажем, че всяко чудо е за три дни.

След това ще се надуем, че

българските ученици печелят международни олимпиади

пък за другите нищо не сме чували. И ще продължим да пълним главите на децата с ненужна информация, да изискваме от тях петици и шестици. Щом ги получат, ще сме напълно доволни. А после ще псуваме държавата, че не намират никъде реализация.

Можем обаче и да се опитаме да разберем какво означава всичко това и да упражним граждански натиск върху властимащите, за да се случи най-после нещо, от което полза ще имат всички деца, а оттам и цялата нация. Защото нямаме интерес от това да има отбрана групичка гениални българчета, които след училище се ориентират навън. Имаме интерес всички българчета да постигат перфектни резултати. И не само в училище, а на първо място в живота. Затова да видим защо тези тестове са толкова важни.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОСЛОВУТАТА PISA?

Как се случват нещата на практика:

В изследването взимат участие ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца в началото на оценителния период. Няма значение в кой клас са. Всяка страна прави извадка от поне 5 хил. ученика в съответната възраст. Някои по-големи държави провеждат изследването върху повече ученици с цел по-добра база за сравнение между отделните си региони. А малки нации като Люксембург или Исландия реално включват всичките си ученици на тази възраст в изследването.

Изследването се провежда веднъж на три години (досега – 2000, 2003, 2006, 2009, 2012 и 2015). Резултатите се публикуват година по-късно. Досега в него са взели участие повече от 80 нации и икономики и реално всяка от тях има своя принос в определянето на задачите. Основната организация е поверена на международен консорциум, в който са включени национални центрове по изследване на образованието на редица страни, сред които Япония, Австралия, Белгия, Холандия, Германия, САЩ и др.

Всяка страна сама взима решение дали да се включи в изследването. След като се одобри участието на дадена държава, се избират определени училища, които да дадат представителна извадка за нивото на всички 15-годишни ученици в страната. Самите деца, които взимат участие, се подбират на случаен принцип. Изпитът е на езика, на който се преподава на децата – в нашия случай, на български. От учениците не се иска да възпроизвеждат предварително заучени дати или имена. Вместо това, те интерпретират текстове, решават математически задачи или обясняват научни феномени

на базата на познанията си и логическото си мислене

Във всяко от изследванията до момента се поставя акцент върху една от областите на оценяване (четене, математика или природни науки) – там анализът навлиза в повече детайли през съответната година. Но другите две области също винаги присъстват в изследването. Така например през 2000 и 2009 г. акцентът е върху област Грамотност по четене. Това е “способността да се разбира, използва и осмисля писмен текст за постигане на определени цели, за задълбочаване на познанията и за активно участие в обществения живот”. Това се обяснява на сайта на ЦКОКУО – център към образователното министерство, който провежда изследването в България.

През 2003 и 2012 г. акцентът е върху област Математика. През 2006 и 2015 г. акцентът е върху област Природни науки – биология, физика, химия и природна география.

Между другото, вие също можете да се пробвате да решите примерни задачи като тези, върху които се потят учениците, обект на изследването. Или поне да се ориентирате какви знания се очакват от тях. Те са изключително практични, взети от ежедневието и се отнасят до проблеми, с които всеки от нас може да се сблъска, а на някои се случва дори постоянно. За да видите примерните задачи, кликнете на този линк.

Децата не получават индивидуалните си резултати за това как са се справили в тестовете на PISA. Но резултатите им се смятат при определянето на този на страната. От самата организация посочват, че оценяването на учениците не цели подреждане на страните по едни или други критерии. Целта им е да определят

доколко училищата са ефективни

в подготовката на децата за реалния живот, за прием в университет и добра професионална кариера. Ето защо през последните години се задават и задачи, с които да се оценят социалните и комуникационни умения на учениците, които взимат участие в изследването.

Крайната цел на тези изследвания е да се създаде профил на най-ефективните и успешни образователни системи. Системи, в които всички деца, не само най-надарените, получават най-добрите възможности да се обучават и най-голяма подкрепа в откриването и реализирането на потенциала си.

Ето какви са резултатите от последните проведени изследвания в трите основни области, ако ви е интересно да видите кой къде се намира и кои системи до момента най-много покриват изискванията на PISA. Страните, чиито имена са оцветени в синьо, са постигнали резултати значително над средните за съответното изследване. Тези в черно са около средното ниво, а онези в червено са значително под средното ниво. Данните, включително нивата (в различно оцветяване) са от сайта на програмата PISA.

КЛАСИРАНЕТО ПРИ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:

И какво от това ще кажете?

Нищо особено няма да последва по правило. Нито ще бъдем превзети, нито ще станем по-добри. Освен, ако не си направим съответните що годе адекватни изводи. Ако не анализираме сериозно и градивно слабостите в системата си и не се концентрираме върху отстраняването им, без излишни емоции. Емоциите и патриотарството, гарнирани с пасивност и апатия, са последният начин да си решим проблемите и да направим по-голяма част от българчетата конкуретоспособни по цял свят. Надарените ще се оправят, но дайте да помогнем и на останалите. А с това и на себе си, и на бъдещето на страната!

Вижте още… защо швейцарските ученици са сред най-добрите в света