Подканата Върви да си играеш с играчките невинаги “върви”. Не и когато детето е малко и не се е научило да играе. Защото детските игри, макар и присъщи за всички дребосъци, си имат някои тънкости и понякога е необходимо едно родителско рамо, за да потръгнат.
Много често играчките, колкото и да са любими, остават на заден план, ако из къщата се върши нещо друго любопитно или на детето просто му се иска да бъде в компанията на мама или тате. Съвместните игри и занимания са необходими и за самите родителите. В тях те ще научат много повече за децата си от десетки обикновени разговори. Ще си спомнят какво е да си дете и неминуемо ще се позабавляват.
Играта на играчките
Ако искаме децата ни да се привържат към играчките си и да играят с тях, е добре да се придържаме към максимата: “Малкото е много”. Представете си само как щяхте да се чувствате вие на мястото на детето. Например ако имахте 50 деца. Едва ли щяхте да им обръщате нужното внимание. Това е валидно най-вече, когато става дума за кукли или животни.
За привързването към тях помагат “кръщението” и “очовечаването” им. Например Герчо, неопределено животно, е срамежлив и затворен, стои в страни и има нужда да бъде приобщен към играта от някой от другите в групата. Пижамчо, смятан за еленче, е ужасно поспалив. Бимби е едноокият кривоклюн пингвин, който приятелски се закача като леко кълве останалите.
Феликс е скокливото зайче авантюрист, което обича да си пъха носа навсякъде. Сузи е умно и дружелюбно момиче, от което и деца и животни има какво да научат – как да се хранят, как да се обличат, да се извиняват и други полезни неща от живота.
“Оживяването” им в началото е възможно с помощта на мама и тате. После вече е лесно. Има ли ново попълнение в редиците, детето само измисля име и придава черти на новия си “приятел”. Разбира се, стига да не станат прекалено много. Тогава се превръщат в купища космати (гумени, пластмасови) неща.
Сюжетно-ролевите игри: Аз съм, ти си
Сюжетно-ролевите игри правят толкова много – развиват въображението, обогатяват речника, помагат за ориентирането на децата в социалните роли и професиите. Тригодишната ми дъщеря като същински режисьор раздава роли и определя сценографията: “Аз съм лекар, ти си пациент, а тате, ти си сестра! Добър ден, от какво се оплаквате?”, “Аз съм Франклин, ти си Мечето Рошко, а тате, ти си Бобърчето!”, “Аз съм автобус, ти си камион, а ти тате, си влак!”
И така се сменят фризьорски салон, полиция, сватба. Толкова забавни и
така увлекателни са тези игри
Понякога дори има нужда да тропнете с крак и да повишите тон: “Аз съм майка, татко ти е татко, а ти си дете и е време за обяд!”. Тогава чувате: “Добре, аз съм малката Панда, ти си майка Панда, а ти, тате, си таткото Панда!” Ще се наложи да обядвате като семейство Панди. Е, тогава май сте попрекалили и е време актьорският състав да излезе в почивка за няколко дни. И да внимавате режисьорът да не се вземе твърде на сериозно като такъв и да направи опит да режисира цялото ви ежедневие. Все пак вие сте продуцентът.
Като мама, като тате
“Работата и играта са думи, използвани за описание на едно и също нещо в различни ситуации.” Марк Твен
Изкушаващо е докато се върши някаква работа – домакинска или друга, детето да си “играе с играчките” в другата стая. То, обаче не иска, защото естественото му състояние е да се “пречка в краката и ръцете” и да ни бави още повече. Затова му пускаме филмче и спокойно си вършим работата. Ако, обаче, тази опция не ни допада, решението е
да работим в екип с детето
Важно е да не забравяме, че детската помощ в тази ранна възраст прилича повече на саботаж. Затова и всичко, което вършим ще е много далеч от перфектното, било то готвене, простиране, събиране на листа, помпане на гума или писане.
С времето участието на детето в домакинските задачи все по-малко ще ви пречи и все повече ще ви забавлява. Имайте предвид, че освен да се забавлявате заедно, вие възпитавате детето и създавате у него важни умения и навици. Така когато поотрасне, малкият ви наследник ще е по-самостоятелен и вероятно успешно ще се включва в къщната работа, защото вече е подготвен.
Всичко е игра
В забързаното ни и често изпълнено със стрес ежедневие, невинаги можем да изпълняваме задълженията си “на игра”. Но когато е възможно, е добре да си го позволим. Това ще донесе радост на детето и ще спести нерви на нас. Например ходенето до магазина, особено в почивен ден може да протече и по друг начин, освен в повтаряне на думите: “Хайде” и “По-бързо”.
По пътя могат да се събират камъни, листа, да се берат тревички, да се броят самолети, да се оприличават облаци на животни,
да се разпознават цветове на коли
Да не забравяме локвите, когато е валяло. И гумените ботуши на излизане. По време на досадното пътуване в кола пък може да се пеят песни, да се играе на “лети-лети” или на “познай думата”.
Прочетете още… защо според детския психолог Йеспер Юл без щастливи родители няма щастливи деца.
Картофът и морковът може да се скарат, докато готвите, а картофите могат да бъдат щастливи, тъжни и гневни. И във въображението и игрите апетитът идва с яденето. И най-хубавото е, че всичко е възможно. Така освен да се забавляват, вашите деца ще учат и научават все повече за света около тях!
Ти избери книжката, аз – филма
Детските книжки и филмчета са интересни за децата, но са още по-интересни за родителите, защото те по-добре разбират тяхната мъдрост, препратки и шеги. Случва се детето да не схване защо тате или мама се смее на някоя реплика, но това само по себе си е достатъчно, за да се превърне тя в смешна и за него.
Излишно е да споменавам, че и при гледането компания не е излишна. Ние възрастните също предпочитаме да гледаме филм с някого. Така може да споделим емоциите си и да попитаме каквото не сме разбрали или сме изпуснали.
О, желана Самота/ Тишина
Да играем с децата си не означава да го правим непрекъснато. Ясно е, че всеки има нужда от малко спокойствие и време за себе си. Това важи както за родителите, така и за децата. Затова след като сте поиграли и поработили заедно, обикновено единият или другият неусетно се оттегля в другата стая или се усамотява в дейността си. Разликата при децата е, че те по-трудно осъзнават нуждата от това уединение.
Затова понякога е необходимо да им се напомни. Хубавото е, че ще можете да го заявите спокойно и без угризения. В този случай е почти сигурно, че детето ще се съгласи. Ако пък не, то винаги можете да спретнете една бърза игра, в която да му покажете нуждата от самостоятелни дейности. Или Сузи може да обясни на Феликс. Ако и това не помогне, ще се наложи да си “поговорите като възрастни”.
