Лондон. 1970 година. Фреди Меркюри, Браян Мей, Роджър Тейлър, Джон Дийкън. Ражда се феномен, който приютява и четиримата под името Queen. От прогресивен метъл, хард рок, хеви метъл до арена рок, опера, поп рок – всички възможни музикални девиации.
24 ноември 1991 г. На несправедливите 45 години той стихва като мак с отвяти от вятъра листа. Това не е просто смъртта на Фреди. Това е най-голямата загуба в музикалната история. На всеки негов рожден ден или годишнина от напускането, критици и фенове са повече от единодушни: неподражаем глас и неподражаем човек. Няма кой да замени легендата, той затова е легенда, всъщност.
С всички почитания към музиката и следите, които никой сезон няма силата да заличи, днес ще си припомним (не, че някога сме забравяли)
10 от най-великолепните песни на Queen
Без да пледираме за изчерпателност. Изчерпателност не е възможна, все пак.
1. 1986 г. Освен Чернобил, на Земята ѝ се стоварва и първият компютърен вирус Брейн. А на 15-и септември се ражда това разкошно баладично пиршество: Who Wants to Live Forever.
Автор: Браян Мей.
Част от саундтрака към филма с Кристоф Ламбер (помните ли го?) Шотландски боец. Това е и една от песните (топ 5), които британците биха искали да бъдат пуснати на собственото им погребение, показва гласуване преди около десетилетие. Няма да изреждаме кавърите, които се точат на дълга редица зад оригинала – твърде многобройни са…
2. 31 октомври 1975 г. В годината на основаването на Rainbow, когато Дейвид Ковърдейл заема мястото на Иън Гилън като вокалист в хард рок групата Deep Purple.
Автор: Фреди Меркюри.
Една от трите най-продавани песни на Острова
Ever (за всички времена). Независимо от смесените чувства на критиците към този музикален шедьовър, Бохемската рапсодия си е абонирана за всевъзможни класации с най-велики песни.
Домът на Фреди, малко по-рано. Фреди сяда удобно на пианото си, поглежда продуцента Рой Томас Бейкър, засвирва първите акорди и добавя: “А ето тук започва частта с операта“. И отиват да вечерят. Ето така се пише, това е да си проводник на висша енергия. И да, това е песен извън всякакви рок стандарти…
Критици и музиковеди определят песента като „съвременната рок идеология, индивидуализмът на артистичния бохемски свят, романтичните идеи на арт рока”. Това е една от тези песни, които имат в себе си това усещане за фантазия. “Смятам, че хората трябва просто да я слушат, да мислят за нея и след това да решат какво тази песен им говори. Бохемската рапсодия не се е явила от нищото. Поразрових се преди да я напиша, макар тя да е нещо като несериозна опера. И защо не?“, казва Фреди Меркюри
3. 7 октомври 1977 г. Три дни преди създаването на НГДЕК „Константин–Кирил Философ“.
Автор: Фреди Меркюри.
Химнът на спортните мероприятия и всичко с победа
“Искахме да накараме публиката да пее и развява ръце.” – казват момчетата от групата. Макар да не е достигала номер едно позиция в класациите, проучване преди няколко години доказва, че това е най-запомняемата песен в историята на музиката.
4. Също на 7 октомври 1977 г. Ръце, крака и ритъм.
Автор: Браян Мей.
А капела – форма, с изключение на 30-секундното соло на Браян Мей на финала. Песента е експлоатирана до невъзможни висоти – кавъри, ремикси, пародии. Наричана стадионен химн, почти като We Are The Champions.
Песента има и още една – “бърза версия”, която предполагаме не сте чували:
Надайте любопитно ухо на този линк.
5. 14 октомври 1991 г. В годината, в която КГБ престава окончателно да работи, идва този символ на непреходността и угасването на ярката звезда на тъмното небе на музиката, което чернее в траур.
Автор: цялата група, но основно Браян Мей
“Мога да летя, приятели…”
По време на записите: “Фреди, не зная дали ще е възможно да пееш“. Фреди към Браян: “По дяволите, ще го направя, скъпи“. Глътка водка, влиза в студиото и размазва. 6 седмици преди края на епохата. Преди точката след последната въздишка на сърцето на Гения. Преди Queen завинаги да се промени.
“Всичко започна с няколко акорда, но някак усетих, че те са част от нещо голямо и важно”. Това казва Браян Мей за написването на песента. “Тя е олицетворение на нещата за които не можехме да говорим”. Песента е пълна с метафори, символи, някак нелесна за разбиране, намек за надежда – разсъждават умовете на разбирачи от музика и текстове на песни. „За мен най-автобиографичната част е: Гримът ми може да се е размазал, но усмивката ми остава.”
“Това бе истина. Независимо как се е чувствал Фреди, никога не се е жалвал или търсел съчувствие. Това си беше негова битка, ничия друга. Но той се държеше смело, независимо колко тежко му е било…” – Джим Хътън 1994 г.
6. “Истинските любовни истории никога нямат щастлив край“. Думи на Ричард Бах. 21 ноември 1975 г. Софт рок балада.
Автор: Фреди Меркюри.
Човекът, причина за написването е една от двете му големи любови: Мери Остин
Бонус история: Когато космическата совалка Колумбия се отправя на път, израелският астронават Илан Рамон моли песента да бъде пусната в совалката като специален поздрав към неговата съпруга – любовта на живота му. Малко по-късно, при завръщането на космическия кораб в атмосферата, Рамон загива.
7. 26 октомври 1981 г. Идва на белия свят в тази въпросна година, когато се основава MTV, смъртното наказание във Франция е отменено, а България навършва 1300 години от своето рождение.
Автор: цялата група.
Вторият след Бохемска рапсодия хит номер едно
Queen и Дейвид Боуи. Запомняемият китарен риф е една от отличителните нишки на песента. Има някои спорове относно това кой го е измислил – Дейвид Боуи или Джон Дийкън. Наклонът е повече в посока на басиста на групата.
8. 2 юни 1986 г. Номер 3 за песента, номер едно за едноименния албум на Queen.
Автор: Роджър Тейлър.
Какво е безсмъртие?
Това се пита в Шотландски боец. Отговорът е заглавието на песента. Видеото, в този ред на мисли, е режисирано от Ръсел Мулкахи, режисьорът на Шотландски боец. Спомени от заснемането: никакво отопление, арктически студ.
9. 5 януари 1979 г. Тогава е създаването на шведската група Europe и на британската рок група Marillion. А в България се състои премиера на филма Всичко е любов.
Автор: Фреди Меркюри.
Glam Rock. Любима песен за събуждане на духа на доброто настроение.
10. 25 януари 1980 г. В годината, в която се разделихме с Джон Ленън и се състоя първият рок фестивал в Русия.
Автор: Браян Мей.
Увековечен край на една любов – Браян запечатва драмата на свой приятел при раздялата с любимата му съпруга. Позициите на песента в класациите варират от 5 до 96 място.
Преди да напуснем “дома” на групата: 10 е смешно число. Особено що се отнася до творчеството на титани, които повече от 41 години правят музика без еквивалент и срок на годност.
Това беше малка обиколка с килимче над земята към Queen планетата, която е голяма, обла, мека, Фреди живее там и често му гостуваме. В името на добрата музика и емоциите, които нямат думи, способни да ги опишат. Има музика за тази цел. И Queen правят именно това. Дават ни музика за моментите в които думите са немощни.
И бързата версия на “We will rock you” сме я чували и пяли даже…