Макар недотам познат за мнозина днес, Никола Станчев е един от най-големите и надарени български спортисти на всички времена. Неговият спорт е борбата. Той и неговата история си заслужава да бъдат припомняни и запомняни от идните поколения. Не само защото Станчев става олимпийски шампион и не само защото е първият българин, спечелил подобно признание. Но и заради начина, по който успява да стане номер едно в света.
Пренасяме се мислено на Олимпиадата в Мелбърн, проведена през 1956 г. Българинът печели златото в борбата – свободен стил, в категория до 79 кг.
Как се случва това?
Още с първото си излизане на тепиха Никола Станчев сякаш вече е предопределен да бъде новият олимпийски шампион. Той е един от най-добре подготвените състезатели в нашия отбор. В първия си двубой успява да победи своя съперник Георгий Схиртладзе (от Грузия, тогава част от СССР) с 2:0 точки. А това е грандиозна победа! Не заради резултата, а поради факта, че опонентът му до този момент е смятан за един от фаворитите за спечелване на първото място на Олимпиадата в тази категория. Освен това в предишни състезания Схиртладзе е побеждавал Станчев цели 3 пъти до този момент. Нашето момче обаче успява да му измъкне победата, а по-късно и самия медал.
Втората среща на Никола Станчев не протича никак добре
Той се изправя в двубой с Кацурамото от Япония, когото е побеждавал с туш два пъти преди това в други състезания. И въпреки, че се очаква нашето момче да победи японеца и в Мелбърн, това така и не се случва. В края на битката съдиите обявяват победата в полза на Кацурамото.
Според тогавашния регламент, след подобна загуба, българинът има право да продължи участието си в състезанието, но трябва да спечели всички оставащи до края срещи с тушове, ако иска да продължава напред и в крайна сметка да спечели надпреварата. Звучи невероятно и дори невъзможно, но
Никола Станчев успява
След схватката, в която е меко казано „прецакан“, българинът се среща на тепиха с Щер – неговият противник от Германия. Двамата с треньора му Райко Петров измислят стратегия, в която Станчев се прави на жертва. Така успява да подлъже конкурента си, който става все по-активен и по-активен, мислейки си, че Станчев се е предал още преди мачът да започне. В даден момент Райко Петров изкрещява: „Давай!“ и Никола Станчев се хвърля в краката на германеца. Побеждава го с туш. Заради тази тактика много западни медии наричат тандема Петров-Станчев „големите артисти“.
Следва полуфинал с Линдбланд от Швеция. Крайният резултат е… Сетихте ли се вече? Туш! В полза на българския борец. Така Никола Станчев печели заветното място за финала. Устремен към него той трябва да прескочи само още едно препятствие по пътя си. На финала за олимпийското злато
Станчев се изправя срещу непобедимия Дейвид Хоч от САЩ
Именно в този мач той постига невъзможното. След здрава и изтощителна битка – трети пореден туш и шанс да се качи на най-високото стъпало от почетната стълбичка – първото. Така той става първият български олимпийски шампион. Това е първият път, в който българският химн прозвучава по време на Олимпиада.
Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица, Бургаско. В борбата попада съвсем случайно, но още от първото му влизане в залата, тогавашният му треньор го провъзгласява за „самобитен талант“. Състезава се в 2 категории в борбата – класически и свободен стил. По време на кариерата си освен олимпийски медалист той печели и множество други престижни награди. Печели сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул (1956) и става Балкански шампион през същата година.
Той е Шампион на България цели 11 пъти
– 8 в свободната и 3 пъти в класическата борба.
Състезателят по класическа борба и негов добър приятел Боян Радев нарича Станчев „патриарх на големия български спорт“. Родният му град Бургас го обявява за почетен гражданин, а спортната зала там носи името на големия български борец.
След като прекратява състезателната си кариера Никола Станчев се пробва като треньор. Оказва се обаче, че този занаят не е за него. Пенсионира се през 1990 г. Въпреки големите си спортни постижения, на старини Никола Станчев едва свързва двата края. Често се налага да бъде подпомаган финансово от приятели, колеги и други близки хора. Последните години от живота си прекарва на село. В схлупена барака с една-единствена стая.
Никола Станчев напуска този свят на 13 юли 2009 г. на 78-годишна възраст. Причината е масивен инфаркт. През 2011 г. в родното му село Твърдица е открит паметник в негова чест.
Бачо Кольо, както е известен сред приближените си Никола Станчев заслужава макар и посмъртно да си спомним за него и да му отдадем заслужената чест. Защото е първият. Защото е един от най-добрите. И защото направи и невъзможното, за да прослави себе си и България пред целия свят.
