Емил Йотовски: Учих да спасявам животи, а започнах да пиша

Емил Йотовски е способен да сътвори интересна история буквално от всичко. Дори от едно най-обикновено CV. Не вярвате? Тогава вижте това. Помолих го с няколко думи да представи сам себе си на читателите на Lifebites.bg. Ето какво ми изпрати:

“Автобиография: Нямам автобиография. Търсих, търсих и не я открих. Гледах дали е паднала зад шкафа в кухнята, ама и там я няма. Спомням си, че едно време имах и си я разнасях със себе си, но отдавна не ми се е мяркала. Може да са ми я откраднали в трамвая. А ако ми е паднала от джоба докато се бъркам за ключовете, може някое куче да я е изяло. Едно се навърта около блока. Черно, дебело и с клепнали уши. Ако е то – да му приседне.”

Затова ще се наложи аз да напиша

няколко думи за Емил Йотовски

Последната му книга се казва Разкази с неочакван край и излезе съвсем наскоро. Емил е работил във вестници, бил е сценарист на комедийни предавания по телевизията, а сега е на вълна да създава смешни театрални постановки. Получава му се добре. Как прави всичко това? Ето как!

Емо, ти си учил медицина, но животът ти е свързан с писане. Писане на сценарии за хумористични предавания, на разкази с неочакван край, на пиеси… Защо се отказа да спасяваш животи и реши вместо това да пишеш?

Този въпрос често си го задавам, но досега не съм стигал до пълен и изчерпателен отговор. Факт е, че учих медицина, а започнах да пиша и това сега е професията ми. Дяволът е в детайлите. Понякога нещата под прага на чувствителност ни насочват в някаква тяхна си неразбираема посока и ние високомерно си мислим, че

контролираме живота си

Започнах да пиша наужким и без да се усетя това се оказа основното ми занимание. В момента заявявам, че съм лекар, само когато трябва да купя от аптека лекарство, за което ми трябва рецепта.

Преди време опита нещо интересно, което може да се нарече Фейсбук проза. Кратки историйки в рамките на един статус. Как ти хрумна идеята?

Тази форма е по-скоро упражнение по стил. Сюжетни сентенции. Трудно е да се говори за тях, защото в сто думи е доста трудно да успееш да кажеш нещо и то да бъде интересно. Понякога съм мислил по цял ден за някой разказ, а някои сюжети отпаднаха, защото не можех да ги събера в сто думи.

Сега съществуват в книгата Жестоко. Докато я правихме се забавлявахме истински. И аз, и издателят ми ПроБук, и синът ми. Дори направихме клип за представяне на книгата. В главната роля е синът ми, който тогава беше на година и три месеца.

Коя е любимата ти от тези Фейсбук истории?

Няма любима. Всяка история е сама за себе си и не се конкурират. Всяка една от тях ми е любима в момента, в който я напиша. Доволен съм, че успях да ги събера в книга с нежното заглавие Жестоко. Ето една от тях.

Това е първата от историите в книгата. В Жестоко има още 99 такива.

Ще те върна към времето, когато Фейсбук още не беше толкова голяма сила. Ти си един от създателите на тези образи, които живяха в предаването Пълна лудница – как всъщност се пръкваха те?

Хубавото на Пълна лудница беше, че ние, сценаристите, имахме пълната свобода да правим каквото ни харесва. Нямахме ограничение от някаква наложена форма. Достатъчно беше едно нещо да ни харесва и вече го правехме. В началото бяхме само трима човека – аз, Кайо Терзийски и Влади Априлов, който беше причината всичко това да се случи точно по този начин.

Как се ражда един добър скеч?

Най-добрите неща се получават, когато е уцелена правилната посока. Те са компилация от добра идея, текст, актьор, гримьор, художник, оператор, режисьор. Тоест – хубавите неща в телевизията са резултат на колективен труд, насочен към една конкретна цел. Когато всички са добри вероятността да се роди нещо хубаво е по-голяма.

На какво се смее българинът сега?

Българинът все по-малко се смее

Тревожи се, притеснен е от всичко около него. Мачкат го липсата на пари, бъдеще и най-вече острата и нагла липса на справедливост. Не му остава много време за смях.
Имаме страхотни комедийни актьори, но не и смешни филми за големия екран.

Последният май беше Мисия Лондон и пожъна голям успех. Защо не се правят комедии в България?

Правят се, но това е въпрос на индустрия. Не е вярно, че добрият сюжет е достатъчен сам по себе си. Всичко в киното струва пари и колкото са повече, толкова продуктът е по-добър. Българската кино индустрия, ако въобще може да се нарече така, е в пряка конкуренция с машината Холивуд. Един зрител с десет лева в джоба трябва да избере какво да гледа – нещо доказано зрелищно или нещо българско само по патриотични подбуди. Ясно е кой печели. Комедиите са само част от този механизъм.

На пазара излиза новата ти книга Разкази с неочакван край. Издай малко от нея – какво си забъркал този път на читателите?

Постарал съм се Разкази с неочакван край да бъдат наистина разкази с неочакван край. Т.е. накрая да успяват да изненадат читателя. Нещо като филма Шесто чувство, само че в книжен вариант. Искам читателят да бъде воден в една посока и накрая да се озове пред

нещо напълно непредполагаемо

но всъщност съвсем логично.

Другото нещо, което ми беше цел е разказите да се четат с лекота. Аз самият обожавам текстове, които се четат леко. Тук ми помогнаха двамата редактори на книгата – Вера Янчелова и Марио Йорданов. Само си представи – двама редактори! И двамата талантливи, зли и непоколебими. Не съм ли късметлия? Как накрая да не излезе нещо хубаво?

Също така пишеш пиеси. Разкажи.

Обичам да пиша пиеси. Пиша само комедии и се смея на глас, докато ги пиша. В момента се играят две постановки – Застреляй идиотите и България ЕООД. И двете са успешни. Имам само един

критерий за успешна комедия

и той е когато цялата зала се смее от сърце. От февруари започва да се репетира още една пиеса Няма места, която спечели поощрителната награда на драматургичния конкурс Иван Радоев 2015.

България ЕООД се играе в Сатиричния театър. Всеки, който иска да се посмее, е добре дошъл.

Освен всичко друго се занимаваш и със създаването на запомнящи се рекламни послания. Ако трябва с едно изречение да накараш чужденец, който никога не е бил в нашата страна, да посети България през 2017 г., какво ще бъде посланието?

Ха-ха… Навремето имаше такъв виц как се рекламира България в Германия. “Елате в България, вашата открадната кола вече ви чака там!”

В момента България не трябва да се рекламира. Това е все едно да рекламираш гангрена. Страната ни трябва да се излекува от гангрената. Хората да почувстват справедливост. Да се успокоят за бъдещето си и тогава да се представим пред света. В момента България е синоним на проститутки, евтин алкохол и дрога, а такива неща не бива да се рекламират.

На СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА прочетете още две истории от сборника на Емил Йотовски Жестоко: