Книгите му са колкото художествени, толкова и автобиографични. Реалистични. Откровени. Непремълчаващи и преливащи от изтънчено чувство за хумор. Такъв е и самият той – големият Джон Стайнбек. Американският писател, драматург и есеист е сред най-забележителните автори на XX век. Удостоен е с най-престижните отличия в света на литературата. Получава
Нобелова награда
за литература през 1962 г. и е трикратен носител на Пулицър за За мишките и хората (1937), Гроздовете на гнева (1939) и На изток от Рая (1952).
Името на Джон Стайнбек най-често се свързва с романа му Гроздовете на гнева. Той е обявен за най-добрия труд на писателя и веднага след публикуването си се превръща в тотален бестселър. Книгата разказва за личната трагедия, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства по време на Голямата депресия в Америка. Гроздовете на гнева става повод за широки дебати и дори за въвеждането на реформи в земеделието.
Джон Стайнбек е роден на 27 февруари 1902 г. в Салинас, Калифорния. Баща му Джон Стайнбек (старши) работи като чиновник в общинската администрация. Майка му – Олив Хамилтън пък е бивша учителка. Дядото на бъдещия писател – Джонатан Адолф Гросстайнбек съкращава фамилията си, когато емигрира в САЩ, като премахва частицата “Грос”. И така родът Гросстайнбек остава завинаги в историята с кратката версия на името си.
Семейството на Джон Стайнбек живее в малко градче, а той прекарва летата си,
работейки в близките ферми
По-късно започва работа в захарната фабрика, която се намира в околността и именно там младежът се сблъсква с реалността такава, каквато е. Открива по-грубата страна на преселническия живот и по-тъмната страна на човешката природа. Именно този нов недотам спокоен и красив начин на живот го вдъхновяват и Стайнбек написва едно от най-значимите си произведения – За мишките и хората.
След като завършва гимназия в родния си град (през 1919 г.), Джон Стайнбек се записва да учи морска биология в Станфордския университет. Почти завършил следването си, Джон напуска университета и заминава за Ню Йорк. Той има една единствена цел и голяма мечта, която е готов да преследва на всяка цена. с цялото си същество
Джон Стайнбек желае да стане писател
По време на престоя си там работи различни неща, за да се издържа. Голямата ябълка обаче не се оказва много гостоприемна и бъдещият голям писател е принуден да се върне в Калифорния. Работи като екскурзовод и пазач в развъдник на риби в Тахо. Именно там Джон Стайнбек среща първата си съпруга – Карол Хенинг. Двамата сключват граждански брак през 1930 г.
Пет години по-късно идва първият му голям успех като романист. Повод за него е написването и издаването на Тортила Флет. В книгата са описани приключенията на група безкласови и най-често бездомни хора след Първата световна война. Следващият му голям успех е бестселърът За мишките и хората. А през 1939 г. се появява и
соченият за връх в кариерата
на писателя роман Гроздовете на гнева. В творбите му често се засягат темите за мигрантския живот, наболели социални и икономически проблеми.
Много от романите на Джон Стайнбек са филмирани и също като тях жънат големи успехи и провокират страхотен интерес сред зрителите.
По времето на Втората световна война американският писател служи като военен кореспондент за Ню Йорк Хералд Трибюн във Великобритания и Средиземноморския район. Там той работи със Службата за стратегическо планиране (предшественик на ЦРУ). По същото време написва Луната залезе. В нея авторът разкрива грозната истина за нацистите и техните зверства, но никога не ги назовава с това име. Метафората и препратката обаче са ясни.
“Прекарваме живота си в търсене на сигурност и я намразваме, щом я получим.“ – казва Джон Стайнбек. Той се завръща от войната с
множество физически рани и дълбока психологическа травма
Терапията, която използва, за да се пребори с нея, разбира се, е писането. Така той създава сценария за филма Спасителен пояс, режисиран от Алфред Хичкок. В същия период се появява още един от най-известните романи на писателя – Улица Консервна. Книгата е почти автобиографична. В нея Стайнбек разказва за времето, когато бил млад и описва свои преживявания от един изгубен вече период от живота му. Романът става толкова популярен, че Оушън Вю Авеню в Монтерей, за който се разказва в него, е преименуван на Улица Консервна.
През 1943 г. Джон Стайнбек се развежда със съпругата си и веднага след това се жени за Гуиндолин Когнър. Двамата стават родители на двама сина – Томас Майлс Стайнбек и Джон Стайнбек – четвъртият във фамилията с това име. Само 5 години след бракосъчетаването си обаче двамата слагат край на съюза помежду си. В края на 1950 г. писателят се жени за трети път. Три пъти – за щастие. Този път
бракът е успешен
и продължава “докато смъртта ги раздели”.
А това се случва на 20 декември 1968 г., когато Джон Стайнбек напуска този свят на 66-годишна възраст. Причината е сърдечна недостатъчност. При аутопсията се оказва, че всички главни артерии в тялото на писателя са запушени. Един от основните виновници за това е фактът, че през целия си живот Стайнбек е страстен пушач. По желание на самия писател, след смъртта му той е кремиран и погребан в семейната крипта на рода на майка си в Салинас.
С неговата физическа смърт обаче Джон Стайнбек не напуска истински този свят. Той ни оставя безценно наследство от 27 книги, които продължават да се четат и препрочитат и до днес. И сред които се намират доста голяма част от шедьоврите в литературата на XX век.