Ако трябва да опишем големия български актьор Джоко Росич с една-единствена дума, то тя би била ЛЮБОВ. Защото той обичаше истински. Съпругата си, България, киното, хората… Живота във всичките му измерения!
Киното беше неговият живот. Още преди тотално да завземе българското (а и след това), актьорът е снимал филми в много други страни. Разказваше, че по време на едно такова пътуване някъде по света, в местната преса написали “югославски” актьор заради името му. Дали си замълчал ли? Не! Вдигнал огромен скандал, защото въпреки името си и уважението към сръбското си потекло
Джоко Росич беше изключителен родолюбец
Един истински българин и патриот. Той обичаше България с цялото си сърце и беше готов на всичко за страната си!
След този случай: “Много внимавах, когато давах интервюта в други страни. Предупреждавах този, който ме интервюира покрай името ми да сложи тире – български актьор.” – разказваше в свое интервю Росич.
Актьорът бе категоричен, че Балканите са Раят на Земята. Казвал е това нееднократно. И твърдеше, че “Балканите са единственото място в света, където той би могъл да живее и да умре”.
Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г., но е записан на 28-ми, “за да има нормален рожден ден”, а не да празнува само през 4 години. Майка му е българка, а баща му сърбин.
Преживял е няколко войни
които според собствените му думи са му отнели много. Сред най-тежките загуби от тях са животът на неговия баща и детството му. “Нямах детство. Във войната няма деца и възрастни. Във войната всички са равни. И затова войната няма детство.” – споделя актьорът.
През 1951 г. той емигрира в България “по политически причини”. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Освен квалификацията, гласът му също е точно като за тази работа – дълбок, пленителен, чувствен. Той се превръща и в запазената марка на българския актьор от сръбски произход.
С напредването на годините, Джоко Росич продължава дълбоко да вярва, че
духът не остарява задно с тялото
Той самият е истинско доказателство, че това е просто един мит. “Джоко не е само име. Джоко е единица мярка за жизненост” – казва той.
Любими до самия край на живота му са приятелските сбирки с други представители на българския елит в едно спретнато, но най-обикновено кафене на пазара Ситняково. Традиция, която приятелите спазват в продължение на над 30 години. Всяка събота и неделя. Без изключение! Своята масичка пък наричали “малкия парламент” и там се обсъждали всякакви любопитни теми. Но “никога не са се говорили глупости”. Нито е имало спорове и нападки като в “големия парламент”.
Е, поне когато е в София. Защото отпуските си Джоко Росич най-често прекарваше в обичаната си дървена къщичка в село Бойковец.
Джоко Росич обичаше хората
Не вярваше, че не са останали добри хора на този свят. Тъкмо обратното. До последно твърдеше, че можем да живеем нормално. Отричаше злобата да е основната характеристика на съвременните хора. Неговият най-голям съвет към българите, ако искаме да сме все по-добре и по-добре, беше съвсем прост. Да спрем да се оплакваме!
“Не трябва да се взимаш твърде на сериозно. Спокойно виж хората около себе си. Обичай хората много. Защото грешни са онези, които казват, че няма вече добри хора; всички са гадове; ние живеем в една мизерия; това не е живот…
Не е вярно!
Ние живеем в прекрасна страна. Народът е прекрасен. Около мен има стотици прекрасни хора, с които аз говоря и с които съм. И човек трябва да се взира в тях. Да взима от тях колкото може. Те да взимат от тебе, защото това е взаимен процес…”, сподели той в телевизионно предаване преди няколко години.
Прочетете още… 10 незалязващи истини, завещани ни от големия Джоко Росич
И Джоко Росич наистина ги обичаше – живота и хората. Но може би най-много от всичко, той обичаше съпругата си – Лиляна Лазарова. Двамата живяха щастливо заедно почти половин век. Имат син и дъщеря, както и много внуци и правнуци. Тя си отиде от този свят малко преди него. След смъртта ѝ талантливият актьор беше направо съсипан. И не го криеше. Не се преструваше и не се правеше “на мъж”. По думите му – със самотата не се свиква. И той
страдаше по изгубената си любов
до самия край на дните си.
Това, което малко хора знаят е, че Росич беше почитател и страстен колекционер на оръжия. Най-вече ножове. Казваше, че всеки мъж винаги трябва да има нож в себе си, защото все някога ще му потрябва.
А когато това се случи, е добре да разполагаш с такъв под ръка. Колкото до неговия най-голям порок – това бяха цигарите. Актьорът признаваше, че пуши от близо 70 години. “Отказвал съм ги – много пъти”, шегува се Росич в свое интервю.
По време на кариерата си актьорът се е снимал в много чуждестранни и над 100 български филма. Големите му постижения в киното са отличени с множество награди. Сред тях попадат и награда Златен век, орден Кирил и Методий – първа степен и други.
Джоко Росич е умирал над 30 пъти в киното
Казва, че за да изиграеш смърт пред камерата се изисква огромна доза майсторлък. Такъв се изисква и в реалния живот. Майсторлък – да изживееш така живота си, че когато си отидеш да няма човек, който да не се натъжи или да не пророни поне една сълза за теб. А именно така – с достойнство и много любов, Джоко Росич напусна този свят на 21 февруари 2014 г. Няколко дни преди да навърши своите 82 години.
Вижте още… Никола Анастасов: Усмивката, която няма да си отиде
