Надали има човек, който да не е чувал израза “Времето лети” поне веднъж през живота си. Докато сме малки, не можем да осъзнаем какъв точно е смисълът на тези думи, изричани често от по-възрастните. Дните за нас са едно безкрайно приключение, изпълнено с нови и вълнуващи открития за заобикалящия ни свят.
Пораствайки обаче, постепенно започваме да разбираме какво е значението на тези така чудновати навремето думи. Задълженията ни поглъщат бавно и неусетно. А когато спрем за момент (ако това изобщо се случи) и се замислим за начина, по който живеем, осъзнаваме, че дните ни си приличат все повече и повече… а
животът сякаш тече с все по-голяма скорост
С тъга приемаме факта, че колкото по-близо сме до своя житейски финал, толкова по-бързо минават и дните от нашия живот.
А този житейски финал не е предполагаем момент – абстракция, намираща се някъде и някога в далечното ни бъдеще. Той е съвсем реален. Той е навсякъде. Във всеки един момент. Краят е около нас и може да ни сграбчи много по-бързо и неусетно, отколкото някога сме предполагали.
Макар и човечеството да напредва с неописуемо бързи темпове по отношение на технологиите и науката, важни въпроси относно живота остават неразгадани. В днешно време сме способни да създадем изкуствен интелект с невъобразими до момента способности, но не и да открием лечение за едни от най-тежките заболявания. Разполагаме с всякакъв вид техника, но пред мрачната сянка на болестта оставаме безмълвни, безсилни. И независимо къде се намираме – в страна от Третия свят или пък в люлката на човешката цивилизация – Европа,
не можем да бъдем спокойни
Сигурността се е превърнала в едно абстрактно понятие, чийто истински смисъл оттук нататък ще бъде непознат за хората. А последните кървави атентати категорично доказват тази така плашеща мисъл. Ясно е, че целта на терористите е да всеят ужас в ежедневието ни. Неслучайно атакувани биват едни от най-емблематичните точки на Стария континент. Посланието, че никой, никога и никъде не е застрахован от нищо, достига до нас по възможно най-болезнения начин.
Какъв изобщо е смисълът да се опитваме да изградим каквото и да е в свят, в който невинни хора губят живота си по брутален начин? Как да продължим напред, когато земният ни път може да приключи във всеки един момент? Защо да инвестираме в бъдещето, когато то може и да не се състои? Защо да учим, когато е възможно да не успеем да приложим тези знания?
Задавайки си тези въпроси, осъзнаваме, че голяма част от нещата, с които сме свикнали, всъщност са напълно лишени от какъвто и да е реален смисъл. Което е демотивиращо и ужасно, ужасно депресиращо. Затова и голяма част от хората предпочита никога да не си ги задава. Но трябва.
Именно тази мрачна, плашеща и така обезнадеждаваща ситуация, в която съвременното общество се намира, трябва да ни мотивира
да вземем живота в свои ръце
Защото само когато осъзнаем, че единственото сигурно нещо е смъртта, започваме да живеем истински.
Не бъдете сигурни. В нищо. Вместо това разберете, че животът ни се случва тук и сега – не след края на работния ден, през уикенда, по празниците, когато отслабнете или пък когато забогатеете. Не. Той се състои в точно този момент. Ясно е – общ смисъл няма.
Светът е тъжно и плашещо място. Място, което не може да ни предложи сигурност. Той е суров и безнадежден, изпълнен с болести, с лоши хора, с тъга и с несправедливост. Но, макар и неизбежно свързани с външната обстановка, ние живеем на първо място в самите себе си, в умовете и душите си. И колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-бързо ще разберем, че всички оправдания, страхове и мечти са безсмислени.
Не можем да повлияем на света, но можем
да поемем контрол
над своя малък, личен свят. И това не означава да станем перфектни ученици, студенти, родители, професионалисти. Не. Да поемем контрол над живота си означава само и единствено да бъдем щастливи. Да спрем да бягаме – от това, което сме, от това, от което се страхуваме. Да осъзнаем силните и слабите си страни.
Да работим за нещата, които искаме да ни се случат. Да не се оправдаваме. Да не се оплакваме. Да не позволяваме на незначителните неща да влияят върху вътрешния ни мир. Да показваме на важните за нас хора, че ги обичаме. Да обещаем пред себе си, че ще съжаляваме единствено за нещата, които сме направили, но никога – за пропуснатите възможности. Да живеем.
