Тя била жена, от която всички се страхували – жени и мъже, българи и турци. Всички. Наричали я Румена войвода. По време на Османското иго тя повежда своя собствена хайдушка дружина в планината. Силна и решителна, Румена вдъхновява много свои съвременнички, а в наши дни се превръща в муза. На нея Зорница София посвещава своя най-нов филм – Воевода.
Лентата се завърта по кината у нас от 13 януари 2017-та. В главната роля гледаме не кой да е, а режисьора, продуцент и сценарист на филма – самата Зорница София. В нейната компания на екран са още Валери Йорданов, Горан Гънчев, Димитър Селенски, Владимир Зомбори, Алекс Алексиев и други.
Филмът е базиран на истински събития от българската история и най-вече върху разказа на Николай Хайтов – Румена войвода. Коя всъщност е тази безстрашна, силна и непокорна българка?
Коя е Румена войвода?
Румена е родена през 1829 г. в с. Гюешево, Кюстендилско. Още от малка тя имала буен нрав и не обичала “женските работи”. Борела се с момчетата и много често ги побеждавала. Правела лудории и хич не се вписвала в понятието “добро момиче”.
Нямало и как да е другояче. Румена е отгледана в дом, в който “пищови и ятагани висели по стените”. Дядо ѝ Павле и баща ѝ Георги били известни със силния си дух, винаги готови да се борят с насилниците и неправдите. Безстрашни и непокорни. Истински българи и патриоти. Родът на майка ѝ Милица също се славел с подобни качества, така че малката Румена била обградена от примери, които по-късно ще ѝ помогнат да се превърне във войвода, достойна за уважение и преклонение.
На 7 години Румена войвода за първи път хванала пистолет в ръцете си
Въпреки че отнесла много подигравки за това, че е малка и че е момиче, в момента, в който прокънтял изстрелът, всички замлъкнали. Оказало се, че момичето има изключително точен мерник и сякаш е родено, за да стреля.
Когато поотраснала и се превърнала в красива млада девойка, Румена започнала силно да привлича мъжките погледи. Била стройна, височка, смугла, с дълбоки тъмни очи. Нейни съвременници споделяли, че “им се искало да я доближат, но ги било страх от нея”. Румена не спирала да пее и да играе хора. В болка и радост. Нямала умора. А гласът ѝ бил силен и плътен. Това по-късно доста ѝ помогнало при скитането в планините.
Когато се замомила, паланечкият каймакамин опитва да я потурчи. Успява да я отвлече, но хората от Гюешево и околните села го настигат и през сълзи молят похитителя да пусне любимата на всички Румена. За нея се застъпва и един турчин, който бил доста влиятелен и чиято жена също била българка. В крайна сметка Румена е освободена и спасена от тежката участ да бъде превърната в ханъма. След тази случка, баща ѝ се изплашил и
побързал да я омъжи
Ненавършила още 14 години, Румена минава под венчилото с 22-годишния Георги. На осмата година от брака им се ражда и синът им – Андон. Противно на очакванията, че след като се омъжи ще се укроти, непокорната българка си остава същата лудетина. Смела, много буйна и непреклонна. Далеч от каквито и да било стереотипи за омъжена жена и майка.
Една вечер, когато била сама вкъщи в двора им нахлул турчин, който отдавна я харесвал. Намерението му било да я изнасили, но Румена не дочакала да влезе при нея. Грабнала пищова на дядо си и без да се поколебае простреляла смъртоносно нападателя.
Нямало как да остане ненаказано това убийство
Румена войвода си дала сметка, че ако не иска да я хванат потерите и да направят Бог знае какво с нея, трябва незабавно да избяга и да потъне вдън земя. Пък и отдавна се била заканила на поробителите, които заради силния ѝ характер неведнъж я унижавали публично, като я събличали гола и оглеждали безцеремонно “срамотиите” ѝ.
Къде отишла ли? На любимото си място – в гората. Тя оставила мъжа си и 4-годишното си дете и напълно се отрекла от досегашния си живот. Гората се превърнала в неин втори дом, закрила и подслон. Първоначално към нея се присъединил Стоян Ковача от Кръкля. Двамата се познавали отдавна и още при първата им среща са прехвърчали искри.
Стоян изоставил жена си и двете си деца и тръгнал с Румена – двамата рамо до рамо да прекосяват надлъж и на шир Осоговските планини. Той станал байрактар на новосформираната чета, която малко по малко достигнала 15-16 души. Начело, разбира се, била Румена войвода – планинската царица, както я наричали всички.
Прочетете още… историята на вдъхновяващия Васил Априлов
В началото Румена и Стоян били просто бойни другари, които защитавали обща кауза. По-късно пламналата между тях любов се разгаря. Двамата тръгват късно през нощта до родното ѝ село. Младата войвода увещавала мъжа си Георги да ѝ прости, защото щяла да се събере със Стоян, а него (Георги) молела да вземе изоставената жена на байрактара. Двамата прелюбодейци се върнали в Балкана и въпреки че не получили желаната благословия, продължили живота си заедно.
Въпреки нежната си физика,
Румена войвода била изключително издръжлива
По нищо не отстъпвала на мъжете. Тя и четата ѝ скитали из горите и все успявали да се измъкнат от потерите. Били толкова ловки и силни, че името на Румена войвода скоро започнало да всява все по-голям страх у турците. Които все се опитвали и все не успявали да я хванат. Четата започнала да плячкосва богати пътници, а част от събраното раздавала на бедни и болни хора.
Едно нещо обаче не давало мира на клетата Румена войвода. Тя не спирала да тъгува за изоставения си син – Андончо. Често нощем слизала до селото, целувала го и оставяла жълтици, с които да го гледат.
Първоначалната идея на Румена да помага на народа в битката му срещу поробителите полека-лека била изместена от алчността и стремежа на четниците ѝ да плячкосват и грабят злато. Така минавало времето, а едно от най-щастливите събития в живота на всяка жена се превърнало в
истински кошмар за Румена
Тя забременяла от Стоян. Нямало как да продължи да предвожда четата и се оттеглила за известно време. Родила второто си дете Каранфилчо и го оставила при бездетно семейство – да се грижи за него.
Смелата войвода се върнала на мястото си – начело на дружината. Румена войвода все търсела по пътищата прословутия Ильо войвода. Мечтаела да слеят четите си и да обединят силите си в борбата за освобождението на България. Когато най-сетне успяла да настигне дружината му, Ильо войвода не бил там. Бил заминал по работа в града. Заместникът му – Стаменко, страхлив и нерешителен човек, като чул молбата на Румена войвода да присъедини четата си към тяхната, се изплашил и я отпратил.
Хайдутите в четата на Румена също се обърнали срещу нея. Двамата със Стоян били нападнати от “своята вярна дружина”. Какво станало след това ли? Тук версиите са две. Едната твърди, че смелата Румена войвода издъхнала на място, убита от ръцете на най-близките си другари. Втората – че след като
била тежко ранена
успяла да се възстанови в едно село, с помощта на добри хора. След това двамата със Стоян Ковача заминали и заживели в Букурещ. Там се оженили и станали родители на една дъщеря. За по-благоприятната от двете версии свидетелства и внукът на славната Румена войвода – Китан Андонов – по прякор Румата.
Каквото и да се е случило със смелата българка, името ѝ ще остане завинаги в историята ни. Както и легендата за непокорната войвода, живяла не така, както налагали времената и обществото. Живяла в името на любовта и свободата си.
