Преди време ви припомнихме колко романтика има в преживяването, което можем да си подарим при пътуване с влак и колко хубави спомени може да предизвика това. Съвсем неотдавна бе най-пресният път, в който пътувахме с влак, а всички прилики с действителни лица и събития съвсем не са случайни.
Тук решихме да съберем няколко полезни съвета за такова приключение. Разделихме материала на две части: това да и това не.
Няколко малки съвета по повод пътуването с трен, които ще подобрят, надявам се, пребиваването на борда на влаковете. Моето лично впечатление е, че ако е имало разочарование, в 95% от случаите то е било заради човешки фактор.
И във влака, както и в живота, не бива да забравяме, че той се нарича „обществен транспорт”. Не лична железница. И поне минимално съобразяване със съпътниците ни е желателно, да не кажа наложително.
Това НЕ при пътуване с влак:
* Не е хубаво всички да слушат личните ни разговори, особено ако са дълги, напоителни и на висок тон. Това не изключва разговорите като цяло, само тези, които са не само между нас и събеседника, а между всички пътуващи.
Няма скрито-покрито
За пет минути пътуване с мъж, говорещ по телефона, разбрах, че е разведен, че има новa изгора, че е ревнив, какво прави нощем, какво обича, мрази и … Още какво ще яде довечера, кой с кого какво от обкръжението му и всякакви битийни случки. След края на пътуването знаех за този човек повече от собствената му майка. Гарантирам! А съдейки по силния му тон – едва ли е имал против.
* Не е хубаво всеки бутон на телефона ни да е озвучен. Бип, бип, бип… Не. Моля, не! Имайте милост! Влаковете са пълни със стотици уморени, жадуващи за тишина и покой работещи… И не само заради това.
* Не е хубаво да превръщаме тоалетната в неизползваема обител за тези след нас. След мен потоп! Не и тук. Не бива, моля, не бива. Последният ми „мил” спомен по въпроса беше влакът Бургас-София, където някой се бе погрижил повечето тоалетни да са необитаеми. Социален експеримент, вероятно… Издържахме и него.
* Не е хубаво багажът ни да седи по–удобно от пътниците-мъченици, които няма къде да положат морни кости.
* Не е нужно да ядем салата (реален пример – шопска, с всичките ѝ съставки), след което да оставим остатъците в тоалетната, за да ѝ се радват всички след нас. Всякакви остатъци не са добре дошли в света на градския-държавен транспорт.
* Не е ок краката ни да стърчат извън двете седалки, които така и така сме превърнали в своя спалня. А пътниците, минаващи по пътеката да играят на прескочи кобила всеки път, когато трябва да минат край нас.
* Не е ок да лъжем, че това не е вагон 1 само, защото сме заели нечие място (действителен случай). Че даже и окото ни да не мигне. Не, че ако беше мигнало щеше да има разлика, но…
* Не е ок да задремем и да паднем на рамото, не дай Боже на скута на седящи до нас (също реална случка). ОК е само ако сте Брад Пит или достоен подобен. Това, разбира се, го казвам шеговито – на всекиго може да се случи и съвсем не подлежи на контрол. Кой знае на колко непознати рамена съм подпирала глава в съня си…
* Не е съвсем ок смехът ни да лети из целия вагон – като високо честотна мелодия, която се лее интензивно във влаковата атмосфера. Гъст, напоителен смях, който се натрапва на всички. Чуждият, непознатият смях не винаги е добре дошъл. Но предполагам всички сме били и от двете страни на историята: смеещи се и порицавани заради смеха…
Непознати във влака
Има такава книга на американската писателка Патриша Хайсмит, както и филм ноар на Хичкок. Има и такава ситуация. Поведението ни във влака, особено не твърде примерно, може да има последствия, сериозни или не. Може да ви се стори параноично, но ето пример:
Преди време моя близка пътува с група приятелки. През цялото време се заливат от смях, шумни и весели са. Нищо лошо. На съседна седалка седи момче, което мълчаливо слуша. По-късно едно от момичетата се засича с него на мероприятие и той споделя на домакините колко невъзпитана е тя. Не зная в случая кое е по-лошо обаче – нейното поведение или неговия коментар…
Друга ситуация. Студентки пътуват в купе с други непознати студентки. Хубаво им е, радостно, нищо, че не се познават. До края на пътуването вече си разменят лични истории. Оказва се, че са непознати, но не съвсем. Едно от момичетата познава друго, понеже си харесва приятеля ѝ. Познайте дали и как после историите не са предадени на приятеля ѝ?
Това ДА при пътуване с влак:
☼ Хубаво е да се усмихваме на кондукторите и останалите пътници. Определно го заслужават, особено служителите на БДЖ – поздравления за екипа, избиращ своите работници – невероятен подбор!
☼ Чудесно е да сме мили и любезни.
☼ Добра идея е, ако хапваме нещо, да предложим на останалите. Спокойно, малцина ще се възползват! Важен е жестът! Лукчетата са обаче безспорен хит.
☼ Супер е да помагаме за багажа при слизане и качване на другите пътници. Както и да отстъпваме място, да подаваме ръка и да спомагаме настаняването както на пътници, така и на багажа в отделението над главите ни.
☼ Мило е да задаваме риторичния въпрос ”Свободно ли е мястото?”. А и да пожелаваме „приятен път” при слизане.
☼ Перфектно е да си четем мирно и културно (не, че зная друг начин за четене).
☼ ОК е да се радваме на случващия се навън свят.
☼ Да спим е съвсем приемливо.
☼ Вълшебно е просто да съзерцаваме.
☼ Свежо е прозорецът да е отворен (при горещини).
☼ Изключително силен жест е картите и билетите да са под ръка и веднага, щом се появи кондуктор, да съкратим процедурата в негова и своя полза.
☼ Желателно е да не ползваме социалните мрежи – това е приключение на име влак, все пак!
