Харуки Мураками трябва да е от онези автори, които отбелязват рождените си дни с книга. Или поне така изглежда тази година. Дни преди 12 януари, на който авторът навършва 68 г., у нас излиза новата му книга: За какво говоря, когато говоря за бягането. Но преди да стигнем до бягането в това мемоарно есе, нека видим за какво говорим, когато говорим за
явлението Харуки Мураками
Обожествяван от едни, критикуван от други, японецът с американски стил на писане определено е повлиян и от попкултурата, и от световни автори. Вероятно няма как да е иначе, когато си превеждал на роден език имена като Чандлър, Фицджералд, Капоти, Селинджър, Ървинг и още доста американски класици. Дори последната книга на Мураками е заимствала заглавието от сборника разкази на Реймънд Карвър – За какво говорим, когато говорим за любов.
Но все пак авторът на Кафка на плажа е единственият сред изброените литературни имена, роден и следвал в Япония. Живял в дома на будистки монах. Усетил онази типична за японците самота. Затова и алиенацията е толкова често срещана тема тъкмо в неговите творби. Според привържениците им това е повече от литература,
социална психология е!
Никой друг автор – модерен или класик, не е изминал и пътя на Мураками от Япония към Гърция и Италия, последвани от установяване в Щатите, и накрая – завръщане у дома.
Нещо повече, да се сещате за някой толкова обвързан с джаза? Музикалната тема е дежурна в книгите на Мураками. Може би защото първата му работа е била в музикален магазин (като продавача в Норвежка гора). Или заради факта, че през 70-те години бъдещият писател държи джаз бар в Япония (казвал се Котаракът Питър). Днес Мураками е колекционер на музика, основно американски джаз, и има 6 хиляди албума!
Прочетете още за… болезнено откровения реалист Джон Стайнбек
Наистина, авторите са неповторими. И какъвто и талант да има всеки от тях, палитрата на японеца, в която той забърква джаза и тичането, го прави такъв, какъвто е. Автор, продаващ всяка от творбите си в 2 милиона копия на над 50 езика. Модерен или непреходен е, ще стане ясно с времето, както казва самият той. А сега –
за бягането
То е една от големите страсти на Мураками. Първият му спринт е през 1982 г. Случва се в Гърция, между Атина и Маратон – отсечка, по която се е провел първият маратон в Гърция. Оттогава насам писателят не спира да тича на големи дистанции (всеки ден по 10 км). Намира много прилики между трите си любови: бягането, писането и музиката. Основната е ритъмът:
„Създаването на романи е като свиренето на някакъв инструмент. Написването на изречение следва същия ритъм, какъвто има и музикалната творба. Не можеш да напишеш следващо, ако то не е свързано с целия ритъм на творбата.“
За котките нямаме обяснение! Освен че Мураками е имал повече от 10 през живота си. Те са толкова често срещани герои в книгите му, че един читател дори го пита: „Искали ли сте да бъдете котка?“ Отговорът: „Не. Искал съм да бъда вятър.“
Явно неслучайно първата му книга, за която авторът се вдъхновява по време на бейзболен мач, се казва: Чуй как пее вятърът. И нея, както и повечето останали
пише от първо лице
„Направих няколко опита да пиша в трето, но всеки път се чувствах неудобно, сякаш гледам отвисоко“, казва той. А съпругата му Йоко, за която е женен вече 47 години, е първият човек, който чете всичко. За котките, вятъра, джаза, бягането и толкова други неща! Докоснете се и вие до някои от тях с помощта на любимите ни негови цитати.
ЗА САМОТАТА
„Какво означава самотата? Тя наподобява на чувството, което те обзема, когато в някоя дъждовна вечер стоиш отстрани на устието на голяма река и дълго наблюдаваш как огромният воден поток се влива в морето.“
„Когато не споделяш мислите си с някого другиго, мислите ти започват да си те поделят помежду си.“
„Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.“
„Каквато и да е празнината, тя при всички положения ще бъде запълнена с нещо.“
„В живота има неща, които можеш да правиш единствено сам, и неща, които можеш да правиш единствено с някой друг. Важното е да умееш да ги съчетаваш.“
ЗА НЕОЧАКВАНОТО
„Каквото и да търсиш, няма да дойде във формата, в която го очакваш.“
„Ако всичко се случва точно по начина, по който на теб ти се иска, животът ще стане крайно безинтересен.“
„Ако всеки на този свят повярва, че накрая всичко ще завърши добре, няма да остане нищо, от което да се страхуваме.“
„Случайните срещи ни карат да продължаваме напред.“
„Често се случва така, че най-важните неща на този свят започват като нещо съвсем незначително.“
ЗА СПОМЕНИТЕ
„Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разбиват на парчета.“
„Спомените на хората са горивото, което те изгарят, за да останат живи.“
„Всичко, което изгубваме – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.“
„Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността.“
„Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме.“
ЗА ЛЮБОВТА
„Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.“
„Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.“
„Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.“
ЗА ТРУДНОСТИТЕ
„Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря.“
„Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“
„Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив.“
„Силата е в спокойствието.“
„Да приемаш нещата твърде на сериозно е сериозна загуба на време.“
ЗА ПОРАСТВАНЕТО
„По-рано си мислех, че хората порастват от година на година, някак постепенно. Оказа се, че не е така. Човек става възрастен изведнъж.“
„Колкото по-възрастен става човек, толкова по-голямо място в живота му заема онова, което не отговаря на истината.“
„Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.“
„Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари.“
