60-те години на миналия век са едни от най-бурните събития в историята на човечеството. В началото на десетилетието Студената война е в една от най-напрегнатите си фази. Революцията на Фидел Кастро е последвана от провала на операцията в Залива на прасетата през 1961 г. и от Карибската ракетна криза през 1962 г., в която светът е на прага на ядрена война и повсеместно унищожение.
На 7 октомври, 1963 г. САЩ подписват Договора за частична забрана на ядрените опити, с който се забраняват всички
надземни опити с ядрени оръжия
Освен от Америка договорът е подписан от правителствата на Съветския съюз и Великобритания.
Готовността, с която Америка прави тази решителна стъпка в процеса на ядрено разоръжаване едва ли би била толкова голяма, ако не беше едно откритие на българския емигрант д-р Кръстьо Христов. Откритият от него феномен, известен като “Ефектът на Христов” помага на американските военни да изобретят сигурен способ за локализирането на местоположението, енергийния заряд и вида на всяка голяма експлозия по света.
Д-р Христов открива “Ефекта на Христов” случайно, в началото на 30-те, по време на артилерийски тестове, докато е експерт в българското Министерство на войната. Българинът прави опити за локализирането на артилерийски взривове, с помощта на три стратегически разположени осцилографа, които трансформират звука от експлозиите в електрическа енергия и я записват върху чувствителен филм. Христов установява, че филмът
регистрира електромагнитна енергия
в момента на взрива, много преди звуковата вълна да е достигнала до осцилографите. Той открива, че при всяка една експлозия, било то ядрена или конвенционална, се освобождава електромагнитна енергия, която се придвижва със скоростта на светлината и която има същите свойства каквито и дългите радиовълни.
Опитите на българския учен също така доказват, че всеки взрив, било той причинен от тротил, нитроглицерин, динамит и др., има свои собствени уникални характеристики. Откритието му е засекретено и потъва в архивите.
Кръстьо Христов е роден на 12 декември, 1904 г. в Силистра. След като Румъния окупира Южна Добруджа семейството му се премества в София. В края на 20-те години цар Борис III отпуска индивидуална стипендия на Христов и той се записва в Техническия университет на Берлин, където завършва инженерни науки и минно дело, както и курс по медицина.
Когато се завръща в България
Кръстьо Христов става професор по физика
в Българската военна академия Георги Раковски в София. Той построява фабрика за електрическо оборудване, както и химичен завод и става главен акционер във всекидневника София, за който често пише статии при многобройните си пътувания из Европа.
Христов се жени и построява красива къща в столицата, която по думите му струва $ 700 хил. Животът му взима неочакван обрат с идването на комунистите на власт. Собствеността му е конфискувана и той е принуден да избяга със съпругата си и двете си деца в Швейцария, а по-късно се установява в Италия.
През 1947 г., две години след атомните експлозии в Хирошима и Нагасаки, на прием в Рим, Христов се запознава с полковник Албърт Е. Стол от американските военновъздушни сили. Впоследствие тази среща ще изиграе съдбовна роля в живота на българския емигрант.
“Стол ме впечатли адски с познанията си в областта на физиката. Това ме накара да споделя с него откритието си, което по онова време бях оставил да отлежава в дълбокия фризер на мисълта. За щастие полковник Стол не само разбра теорията ми, но и незабавно разпозна важността на “Ефекта на Христов” за нуждите на бъдещите атомните опити”
– казва Христов в интервю за вестник Чикаго Трибюн през 1963 г.
Именно Стол е човекът, който гарантира за Христов и през 1947 г. българинът емигрира в САЩ със семейството си. В началото Христов ръководи институт за разработка на сплави за хирургически инструменти в Шампейн, Илинойс, където
патентова множество изобретения
Междувременно българинът продължава с търсенето на приложение на открития от него “Ефект на Христов”.
Американските военновъздушни сили осигуряват на Христов всичко необходимо, за да продължи изследванията си и така е открит метод, с който САЩ могат да регистрират всеки атомен взрив, независимо в коя част на планетата е извършен. Това от своя страна дава увереност на Кенеди да подпише Договора за частична забрана на ядрените опити през 1963 г.
През 1963 г. д-р Кръстьо Христов и семейството му получават американско гражданство. По-късно същата година Христов е награден с медал за изключителни заслуги на Американските военновъздушни сили за патриотичната му служба в периода 1947-1963 г.
Историята на това отличие сама по себе си е доста любопитна. Преди няколко години то е открито случайно от служител на Държавния архив на САЩ във фонда на архива. Логичните въпроси са защо
медалът не е при близките на Христов
както и дали той въобще някога е бил бил връчен на българина. Както се оказва, това е мистерия, която дори Департаментът по история на Американските военновъздушни сили не може да разгадае.
В последните години от живота си Христов живее в чикагското предградие Еванстън, заедно със съпругата си Йордана, синът си Джордж и дъщеря си Дафни. Българинът е запален фен на бейзбола и футбола, класическата музика и обожава да пътува с кола. Той продължава научната си работа в областта на електромагнитните полета с помощта на компанията си Electrogen Industries, Inc.
Едно от изобретенията му е т. нар. Cristofv Anti-Fatigue Device – устройство, за което Христов твърди, че премахва умората при хора, пътуващи в самолет или автобус, като възстановява
земните магнетични полета
прекъснати от металната конструкция на превозното средство.
Американската комисия по ценни книжа и фондови борси установява, че устройството на българина е рекламирано с фалшиви твърдения и суспендира търговията с акции на Electrogen Industries, Inc. Забраната е вдигната през юли, 1969 г. За съжаление Кръстьо Христов умира малко по-късно същата година, на 16 септември, 1969 г., на 65-годишна възраст.