Всеки турист би могъл да е пътешественик. Но не всеки има способността да бъде такъв. Ако схващате разликата. Защото, макар да сме изследователи по природа, често превръщаме ваканциите си в екскурзии. В типичната обиколка на Париж, да речем. За да не изпуснем онова, което е
задължително да се види
Тоест, което е видял съседът, като е бил в Града на любовта. И за което при първа възможност ще ни препита и ще се пляска по челото: “Ама, как така няма да се снимаш пред Айфеловата кула!?”
Ами, ей така! Да не мислите, че парижани всеки ден пред творението на Айфел позират? Не, мон шери, да си (като) французин включва толкова други неща. И понякога изключва очебийните. Така, както софиянци не са се юрнали масово по Александър Невски, Света София или дори Витоша (планината, не булеварда, но това е друга история).
А да бъдеш пътешественик означава
тъкмо това – да живееш, или поне за малко да опиташ да живееш, по начина, по който го правят местните.
Прочетете още… какво е да си пътешественик от първо лице – с детската писателка Петя Кокудева
Когато си в Рим, прави като римляните, нали така? Именно затова харесваме историите за древните изследователи и гледаме предаванията на съвременните. За да усетим духа, да знаем какво е, какво би било, ако се бяхме родили на друга географска ширина.
Което, всъщност, е много лесно. Защото, за да се превърнеш от обикновен турист в пътешественик, не изисква разкриването на някаква велика тайна. Нито шушу-мушу места, които непременно да посетиш. Ключът е в интуитивното следване на ежедневието на местните, което ти помага да изживееш пълноценно дадена нова култура. Какво означава това ли? На първо място:
да зарежеш утъпканите пътеки
Може да е малко рисковано, да. Признавам си, и аз бях скандализирана, когато преди време попаднах на идеята, че трябва да пропусна разходката по Голдън Гейт Бридж, когато съм в Сан Франциско. След това обаче кликнах на препоръчаните вместо него минерални бани Сутро, разбрах, че съм попаднала на нещо, което е много по-автентична част от 49-милния път (изграден през 1939 г. в и около града за Международното изложение на Голдън Гейт).
Това е като да зарежеш препоръките с места за хранене, прочетени в туристическите гидове. Класации, които често са рекламни, т.е. платени. И
да ядеш нещо, препоръчано от местните
Както прави например кулинарният изследовател Андрю Цимерн, известният водещ на предавания за вкусни дестинации по Travel Channel. Когато попадне в нов град, Андрю се доверява на тамошните таксиджии, разпитвайки ги къде да отиде да хапне. И никога не остава разочарован. А от този негов опит се раждат едни от най-интересните му епизоди.
Да ползваш градския транспорт
също е начин да се усетиш максимално пулса на съответното място. Час пик, хората по спирките, системата за таксуване… Всичко, което ти дава представата за това, какво е да си местен, е за предпочитане пред двуетажните туристически автобуси, шатълите от хотела до топ забележителностите и прочие стерилни опции.
И тук стигаме до онова, което истинските изследователи препоръчват в името на автентичността. Според тях,
да се потопиш в квартала
е ход, който не бива да се пропуска. Прекарването на цял ден без планове, в обхождане на уличките край хотела или квартирата, далеч от движението на зиг-заг между музеите, създава и далеч по-интимен контакт с града. Пеша или на колело под наем, това е преживяване, за което иначе няма откъде да добиете представа.
Да си почиваш като местните
е друг безценен трик, който научих от един канадец, посветил уикенд от живота си на София. Онова, което го вълнуваше, не бяха топ забележителностите, които се продават на магнити в подлезите до ЦУМ и президентството. Той искаше да види как ние прекарваме почивните си дни. Да се разходи в Южния парк, да се качи до Витоша, да отскочи за един следобед до някое вирче, манастирче или селце в околността. Нищо по-претенциозно. Без рейтинги ала 5 звезди.
Да вземеш сувенири вместо магнити
е също извод, вдъхновен от примери като този. Не ме разбирайте погрешно, аз много харесвам магнитите! Само през последното лято отрупах хладилника си с толкова, че се наложи да преустановя тази практика.
И тогава прозрях, че една лента за коса в стила на мадридчанките е с не по-малко сантиментална стойност. И е много по-практична! Пък и продължава да носи смисъла на това, да изложиш на показ чуждоземските завоевания – твои или донесени като дар от приятел.
Да се гмурнеш в нощния живот
Има периоди от живота, в които си сова, в други – чучулига. И невинаги излизането от нощен клуб на зазоряване се вписва в туристическите планове. Но да чуеш някоя тукашна група да свири на живо и да си кажеш Наздраве! със зажаднелите за питие след работа местни, е част от изследователската цел на пътешественика.
Което ме подсеща за един репортаж, наскоро излъчен по телевизията. В него блокираните от снега шофьори на камиони се забавляваха в местната кръчма поради липса на каквото и да е друго за правене. Нямаше да станем свидетели на ненадейната им веселба, ако журналистите просто бяха отишли да си легнат, след като заснемат дългата колона от тирове пред затворения проход.
Да научиш езика
не е нещо, приложимо за всяко пътешествие. Но е показател за нагласата, с която се отправяш към дадена култура. Дали потегляш, за да я опознаеш и да се слееш по-пълно с нея? Или те води желанието да отметнеш и тази дестинация на картата на света (и на социалните мрежи)? Далеч съм от мисълта да се учи всеки чужд език, разбира се. Понякога и десетина фрази са достатъчни, за да демонстрират уважение и съпричастност. Ключът е в старанието и желанието, не в крайния резултат!
Стигаме и до последните две стъпки от трансформацията на туриста в пътешественик. Любимите ми! Защото в изследователския свят няма нищо по-истинско от това,
да се изгубиш
Да, смартфонът е велико изобретение, което спестява много фрустрация и стрес. Но и което може да пречи, ако целта ти е да опознаеш дадено място от неочаквани ъгли и да се натъкнеш на непредвидени открития. Мисля, че Колумб има много какво да сподели по темата. Да бъдеш Колумб, поне за един следобед, е чудесен начин да направиш пътешествието си историческо!
Да се предизвикаш
пък е най-смисленото оправдание да напуснеш утъпканите ваканционни коловози. Като, например, да ядеш нещо ново. Да пробваш нещо, което те плаши. Да устоиш на изкушението да планираш. Или да излезеш по друг начин от зоната си на комфорт.
Всяко от тези неща те учи на нещо за самия ТЕБ.
Какво по-голямо откривателство от това!
