Бягащите хора от племето Тараумара

Мислите ли, че в днешното материално време има хора, които нямат парична единица, нито думи за насилие в езика си? А знаете ли, че тези същите хора могат да изминават тичайки стотици километри и да не спират по два дни? При това го правят боси, докато се усмихват. Те са тараумара. Известни са още като рарамури, което означава бягащите хора.

Уникалната общност, живееща сред недостъпните каньони на Мексико – в Сиера Мадрe, вдъхновява журналиста Кристофър Макдугъл за книгата Родени да тичат. Тя се е превърнала в Библия за всички бегачи по света. А прочитът ѝ вдъхнови мен, за да ви разкажа за тараумара. Според мексиканското правителство те наброяват между 50 и 70 000. Тези, които и днес живеят, следвайки древните традиции, са едва няколко хиляди.

Тичането някога е спасило живота им

И сега е неизменна част от тях. След 15 век европейците започват нападения над местните ацтекски племена. Страховитите конквистадори сеят смърт навсякъде, като не прощават никому. Но тараумара избират да бягат, за да се спасят. Те се изтеглят сред недостъпните каньони на Сиера Мадре (по-голям от Гранд Каньон в САЩ) и са принудени да се адаптират към живот в пещери насред пустинята, за да оцелеят. Днес много от тях все още са там.

Тараумара са сред най-миролюбивите хора на планетата. Те живеят в полово равенство, без престъпления и войни. Не знаят какво е депресия или диабет, а хора над 80 години могат спокойно да изминат десетки километри и да не се задъхат дори. Модерните болести са далеч от тях.

Те дори нямат парична единица, а просто споделят кой каквото има и наричат това корима. Търговията им се базира на човешки услуги или на някое буре домашна бира. Хранят се с мляна царевица, чия, боб, тиквички, картофи и др. Ядат и много плодове, а месото е едва 5% от менюто им. Любим деликатес са печените мишки. А традиционно питие, освен царевичната бира, е лечугия – ракия, която правят от кактуси и от телата на гърмящи змии.

Прочетете още за дълголетниците от племето Хунза в Хималаите

Говори се, че са толкова добронамерени, мили и скромни хора, че ако не е алкохолът, може и да не се стигне до изпълнение на съпружеските задължения. Обличат се в цветни поли и червени ризи.

Бягащите хора от Тараумара са весели и непринудени

Любима игра, която обичат малки и големи, е рараджипари – тичане след топка, като това може да продължи до 48 часа. Казват, че рараджипари е като живота: за да издържиш, трябва да имаш сила, търпение и колективен дух. Външни посетители не обичат и с право. Историята и животът им са ги направили много предпазливи. Те казват, че добрите хора са по-опасни от злодеите.

Преди столетия при тях дошли йезуитски мисионери, разказващи за вечния живот, но вместо това донесли само смърт в лицето на испанския грип, срещу който тараумара нямали антитела и стотици от тях загинали. Следващата заплаха били ловците на глави. Американците плащали добре за скалповете на войнствените апахи, но те били трудни за улавяне и затова ловците убивали миролюбивите тараумара и ги представяли за апахи.

Днес пък стават жертви на жестоки мексикански наркокартели, които стрелят по тях за удоволствие… И съвсем основателно бягащите хора рарамури се отдалечават

колкото могат по-далеч от “цивилизацията”

Но това, което не остава скрито за света и ни изумява, е тяхната физическа издръжливост. Мексиканският историк Франсиско Алмада разказва, че представител на племето веднъж пробягал 435 мили все едно е най-нормалното нещо.

През 1971 америанският учен д-р Дейл Грум, публикува в American Heart Journal (Американско кардиологично списание) статия за тараумарите. Той бил толкова впечатлен от тях, че ги сравнява с древните спартанци. Разказва, че въпреки тази сила, те не се бият и не влизат в конфликти, а държат да живеят в мир.

Тичането е като дишането за рарамури. Те вярват, че дори духовете (ариуара) тичат постоянно, за да довършват делата си и след смъртта. И това създава пясъчните бури. Кристофър Макдугъл говори в книгата си за човек, който десет часа обикаля Медните каньони на муле, а местен тараумара изминава същото разстояние за деветдесет минути тичайки. Има истории за това как те надбягват елени и тичат, докато животното падне от умора и така го улавят.

Днес бягащите хора рарамури надбягват маратонци и олимпийци

И тези стотици километри тараумара изминават боси или с леки сандали. Самият Кристофър Макдугъл се увлича по културата им след контузия в крака си и забрана за тичане. Но с проучването на техния начин на живот и приемането му за самия себе си, той не само, че пак тича, а дори участва в състезания.

Първоначално лекарите му препоръчали да носи медицински стелки и специални обувки, а болката потискал с много лекарства. И точно затова се изумил, като научил, че рарамури тичат боси и не се контузват.

Лекарите определят тичането като един от най-натоварващите спортове. Но може би причината е в начина, по който го правим. Оказва се, че защитавайки краката си с модерни и скъпи спортни обувки, ние им вредим много повече отколкото можем да си представим. Човешкото ходило е едно от най-великите природни архитектурни творения. Стъпалото ни понася невероятна тежест спрямо товара върху му, а сводът прави това лесно. Носейки обувки, които поддържат свода и уж улесняват ходенето и тичането, ние увреждаме петите си и мускулите. И

нещо, което не се използва, атрофира

Американецът д-р Пол Бранд, професор по хирургия в Медицинския факултет на Държавния университет в САЩ казва, че ако се откажем от носенето на обувки, в рамките на едно поколение можем да забравим всички известни заболявания на ходилата.

Бягащите хора от Тараумара нямат нужда от научни потвърждения, нито от уроци как да живеят. Не им трябват статии за здравословното хранене или за ползите от фитнеса. Те спазват прости правила, които са им помогнали да оцелеят стотици години и са ги направили достойни за възхищение суперчовеци.

Любопитни факти, свързани с и от книгата Родени да тичат:

• Днес има хиляди хора, които са последователи на тичането бос, а книгата Родени да тичат е тяхна библия;
• От фирмата Nike пускат на пазара маратонка, която наподобява човешки крак, за да отговорят на стотиците обвинения, че техните обувки увреждат сериозно стъпалата;
• Ирландският физиотерапевт д-р Джерард Хартман, работил с над 100 кенийски бегачи, констатира, че общото помежду им е невероятната гъвкавост на стъплата им. Оказало се, че всеки от тях е обул обувка едва над 17-годишна възраст;
• В САЩ се организират състезания между хора и коне и се оказва, че хората печелят. Това е така, защото хората са много по-издържливи от животните на дълги разстояния. Ние се потим и се охлаждаме, а конете не могат;
• Американецът Луис Либънбърг живее с група бушмени в Калахари и с тях участва в лов на антилопи, като всъщност хората надбягват животните и те падат от изтощение;
• Хомо сапиенс оцелява, а неандерталецът, който е бил много по-голям, силен и умен изчезва. Защо? Хомо сапиенс е тичал и е еволюирал.

Вижте още историята на Дао До – колоритното племе от Виетнам