След завършване, когато хлопне вратата на училище и се опъне широката паст на живота, оставаме голи и боси, зъзнещи насред самия живот. За който, оказва се често, не сме съвсем подготвени. Толкова пъти след това ще си казваме: Защо никой не ме предупреди? Защо не ни учат на това в училище?
Без никаква доза гняв или лоши чувства, тук ще стане дума за нещата, които си мисля, че ако се преподаваха в клас,
животът би бил по-лесен и милостив
Реалист съм и зная, че искам твърде много, но това не ми пречи да помечтая. Затова ще щрихирам някои важни уроци, които трябва не да бъдат преподавани, а показвани чрез примери. Ежедневно – от учители, родители и близки.
Ето го моя списък с нещата, на които не ни учат в училище. Поне не в българското.
Практики за по-щастливо ежедневие
За всеки пътят към щастието е различен. Може би някой ще каже, че това не се учи, но аз няма да се съглася. Има толкова много различни инициативи из целия свят, които за мен са своеобразни уроци по щастие. И то като част от училищната програма.
Все неща, на които нас,
в българските училища – не ни учат
За да не съм голословна, ето ви пример за т. нар. “позитивно образование”. В края на 2016 г. британският вестник Telegraph публикува статия за 260 ученика от Westfield Primary School в Хертфордшир, които започват всеки свой училищен ден с медитация.
Какво друго освен дихателни практики включва това позитивно образование? Начини за справяне с болка и тъга; как да изразяваме благодарност; как да обръщаме внимание на собствените си чувства/емоционална интелигентност/; как да си създаваме някои добри навици; как да проявяваме емпатия и да заздравим самочувстието си.
Умение да говорим добре
“Робство е да не можеш да кажеш какво мислиш”, е казал Еврипид. Наистина – умението да се научим да се изразяваме е толкова, толкова важно! Било то в интервюто за работа или когато трябва да поискаме информация за нещо. Това умение може да спести ядове и да ни отвори врати. На всекиго в един момент му се налага да го прави. Да говориш добре – разбрано и ясно, често е стъпка, която те приближава към целите и превръща идеите ти в реалност.
Работа в екип
Човек не е остров. Човек е архипелаг. Колкото по-лесно се разбираме с хората, толкова по-лек ще е животът… В живота ще се срещаме и разделяме с много хора. Нека не горим мостове и не забравяме, че всеки човек е урок и знак. Учете си уроците, оглеждайте се за знаци.
“Освен ако мечтаната ви работа не е писател или шофьор, неизбежно е, че ще се наложи да работите с други хора. Защо все пак работата в екип е толкова важна? Защото освен ако не работите напълно самостоятелно, ще имате колеги, супервайзъри и работодатели” – пояснява Елизабет Грим, библиотекар в университета Rasmussen, САЩ.
Грим добавя, че ефективната работа в екип и сътрудничество не само спомага успешното завършване на задачи, но също отваря очите ни за
идеи и решения
които иначе нямаше да ни споходят. Друга полза от работата в екип е, че тя ни учи как да създаваме и вътрешнолични умения. Което е чудесна новина и за личния ни живот. Работата с хора за координиране на графици, справянето с крайни срокове и взимането на решения, ще заздрави връзките ви с околните като цяло. А емоционалната подкрепа един към друг и чувството за принадлежност са друг бонус.
Самочувствие
“Човек, който не уважава себе си, не е способен да уважава нищо или никого.”
Казала го е Айн Ранд и няма как да не се съглася с нея. Това е урок, който може да ни бъде преподаден още докато сме съвсем зелени. Може би най-вече чрез примери. Неотдавна гледах видео, в което известен треньор обясняваше на какъв принцип избира спортисти за отбора си. Не на принципа умение, а на
принципа самочувствие
“Без това умение (дума, преднамерено използвана) ние сме безполезни като играчи. Защото когато загубиш представа и вяра в себе си, всичко е загубено” – мотивира се той.
Ако сами не се обичаме, уважаваме и ценим, няма как да очакваме това от заобикалящата ни среда. Нещо, на което често не ни учат. Напротив, някои родни учители понякога интерпретират погрешно самочувствието у децата като самонадеяност, която се опитват да убият възможно най-бързо.
Жаждата за учение
“Хубавото на това да придобиваш знание е, че никой не може да ти го отнеме.”
Думите са на Би Би Кинг. От всекиго може да научиш нещо – факт, който малцина осъзнават. Освен това няма възраст, на която учебният процес трябва да приключи. Давам малък пример със супер звезди, които могат да живеят без пръста си да мръднат, а са избрали да продължат образованието си дори след славата:
Натали Портман (психология), Джоди Фостър (литература), Ема Уотсън (английска литература).
По-малко винаги е повече
Класическо правило. Било то в облекло, обзавеждане, обноски. Това е съвет, който от битийно-ежедневен характер носи истинско облекчение. Вижте стоките на Икеа, дрехите на H&M, тези тоалети от Оскарите – тези, които минават за стилни и тези, които са определяни като безвкусни. Кецовете на Converse, продуктите на Аpple… Песните, които стават големи хитове…
Всичко е суета
“Идва момент в живота на човек, в който поглеждаш в огледалото и осъзнаваш, че това, което виждаш е всичко, което някога ще бъдеш. И го приемаш. Или се самоубиваш. Или спираш да се гледаш в огледала.”
Тенеси Уилямс
Смелост
Смелостта не трябва да се бърка с арогантност или глупост. Смелостта не е единствено да пролееш кръвта си в името на висш идеал. Това качество е супер ценно и в ежедневието ни. Капка смелост се изисква да заговориш непознат, да говориш пред публика, да постелеш одеяло в Градския парк и да четеш, макар да си единственият. Да си първият, да си единственият. И не просто да го искаш, а да го направиш. За това е нужна смелост.
Прочетете още… историята една смела жена – Амелия Еърхарт
Да си различен също е смелост. Защото:
“Когато си различен, понякога не виждаш милионите хора, които те приемат такъв, какъвто си. Всичко, което забелязваш, е хората, които не те приемат”, смята американската писателка Джоди Пико.
Снимка: DeGust via Foter.com / CC BY-NC-ND
А повечето от нас от малки се опитват да бъдат като другите. Колкото по-рано осъзнаем, че различността ни прави това, което сме, толкова по-добре. Ще имаме повече време за личностното си самоусъвършенстване. Не да бъдем себе си – а да бъдем ежедневно преработвана и подобрявана версия на себе си. Да еволюираме. Иначе остава само тъпкането на едно място.
Изкуството на отказа
“Преди време забелязах, че развиващата се способност да казвам Не разви моята способност Да казвам да и наистина да е така. По-ранните ми опити да отказвам бяха доста нескопосани, но с практика дори моето “не” идва с любов” – казва блогърката Сюзън Грег, която се занимава именно с това – да учи хората как да направят живота си по-лесен.
Но да казваме “не” е от онези неща, на които не ни учат. Карат ни да делим играчки, храна, да сме отдадени и грижовни. Но не ни показват и другата страна – че за да кажеш Да, трябва да знаеш да казваш и Не. Защото да кажеш Не на най-близките си е едно от най-трудните неща – казва психологът Йеспер Юл. А успееш ли да го направиш с тях – вече никой и нищо няма да ти се опре!
Думите “Извинявай” и “Благодаря”
Две са и са съвсем простички. Да можеш да кажеш Извинявай е важно. Това е дума, от която често зависи ходът на целия ви живот. Изричането ú не е проява на слаба воля, не е признак на слабост или преглъщане на гордост. Това е разум в дума.
“84,600 секунди днес. Използва ли поне една от тях да кажеш Благодаря?”
– пита писателят Уилям Артър Уорд. И с право. Научете се да се отблагодарявате – вербално или физически. Защото този дар ни е даден от Господ.
