Тази притча циркулира в интернет пространството от няколко години. Публикуваме я ние, за да ви напомним, че “щастието е въпрос на решение”.
Ето я и нея… и не забравяйте: подредете мислите си така, че да бъдете щастливи!
“Тя е 92 години, дребничка, перфектно облечена като за възрастта си с благ поглед, макар че очите ú не виждат. Тя търпеливо чака във фоайето на старчески дом. От днес това ще бъде нейният дом.
Когато най-накрая пристъпва в новата си стая, възкликва:„Прекрасна е тази стая, обожавам я. Щастлива съм, че ще живея тук“.
Служителят знаейки, че тя е сляпа, спонтанно възразява:
– Но как я харесвате, като не можете да я видите?
Това, което му отговаря възрастната дама, го поразява.
– Щастието няма нищо общо с вида на стаята. Щастието е въпрос на решение. Дали ще ми харесва моята стая или не, зависи не от подредбата на мебелите, а от мен. От подредбата, организирането на моите мисли в тази стая.
Това е решение,
което всяка сутрин вземам сама:
Дали да прекарам деня в леглото, пъшкайки над болежките си и недоволствайки от живота, или да живея, да правя каквото мога, да съм благодарна, че съм жива.
Всеки ден е подарък и на всеки подарен ми ден, аз ще му се радвам. Моята старост е като добре направена инвестиция, като банкова сметка, пълна с безброй, добре изживени щастливи дни.
Затова, аз харесвам новата си стая. В нея аз ще бъда щастлива.”