Гоце Делчев. Едва ли има българин, който да не е чувал неговото име. Или такъв, който да не знае, че безстрашният борец за свобода е сред най-изтъкнатите революционери в нашата история. Днес обаче в Lifebites.bg искаме да ви разкажем освен за тези му добре познати качества и за онези – чисто човешките. Както и да споделим някои любопитни подробности от живота и делото на този голям българин.
Георги Николов Делчев (както е истинското име на Гоце Делчев) се ражда на 4 февруари 1872 г. в Кукуш, тогава част от Османската империя, днес – Килкис, Гърция. Родителите му – Никола и Султана Делчеви, са обикновени хора от народа. Занимават се основно със скотовъдство.
“Гоцевото детинство минува, разбира се, без твърде сложни грижи за възпитание и пр. нови работи у нас. Той расте под своеобразната строгост на баща си и под прекалената благост на майка си.” – пише талантливият български писател и поет Пейо Яворов в своята биографична книга Гоце Делчев.
Малкият Георги е едно от деветте деца на семейство Делчеви. Има 5 сестри – Руша, Цоца, Тина, Велика, Елена и трима братя – Димитър, Милан и Христо. По време на ученическите си години Гоце Делчев се оказва
изключително любознателен
и успешен по всички предмети, заложени в училищната програма.
“Гоце между другарите си в кукушкото училище, по-напред в униятското и после в екзархийското, се отличава с ранни умствени способности и с трогателно наивен стремеж към висока добродетел.” – разказва Яворов.
Гоце Делчев продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия Св. св. Кирил и Методий. Докато учи там, той създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. Съвременниците на революционера го описват като изключително задълбочен и интелигентен човек.
През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но малко преди да го завърши е изключен, заради участието му в социалистически кръжок. В резултат на това Гоце Делчев решава да пренасочи усилията и уменията си, като се включи в борбата за освобождение на Македония. Така започва дългият му и изпълнен с препятствия революционерски живот.
Благодарение именно на този трънлив път и личните му възгледи по отношение на Велика България, Гоце Делчев се превръща в един от
най-тачените и обичани български комити
През есента на 1894 г. революционерът е назначен да преподава в екзархийското училище в Щип. Там той се среща повторно с Даме Груев, който вече е един от създателите на Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), и не след дълго самият Гоце Делчев се включва в редиците на организацията.
А по-късно дори се превръща в неин фактически ръководител
Той, също като Апостола на свободата Васил Левски, вярва, че всички части на България трябва да се освободят и да бъдат едно общо цяло.
“Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество.” – казва самият Гоце Делчев пред събратята си.
Вижте историята на друг българин, борец за свободата на Македония – Ениджевардарското Слънце
Гоце Делчев преподава, учи, създава множество комитети на различни места из цялата страна, помага за изграждането на стабилна организационна вътрешно-революционна система. Като главен ревизор на четите, той предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Гоце Делчев лично води и мащабна кореспонденция с всички ръководители на революционни окръзи в цялата страна.
През лятото на 1896 г. участва в работата на Солунския конгрес и по-късно изработва заедно с Гьорче Петров устава и правилника на БМОРК.
И думите, и действията
на заемащия ръководни позиции Гоце Делчев тежат на мястото си. Дори избухването на мечтаното въстание срещу поробителите, което е гласувано в негово отсъствие, се отлага. Причината – при завръщането си той изразява становище, че бойните чети все още не са достатъчно добре подготвени.
“Най-големото престъпление, което може да направи един деец наш пред народа и историята, то е да подигне едно преждевременно и неподготвено въстание – това ще бъде ни повече, ни по-малко едно самоубийство.“ – убеден е Гоце Делчев.
Вътрешната революционна организация се води от Делчев и Даме Груев,
по примера на водената от Васил Левски ВРО
Тя подготвя поробения български народ сам да се вдигне и да извоюва свободата си. За разлика от тях, Върховният комитет, оглавяван от офицери, иска това да се случи чрез атентати и чети, нахлуващи отвън. Да се предизвикат „кървави турски изстъпления над местното население“, както пише в своите хроники Стефан Цанев. А тези изстъпления по-късно да се използват като повод България да обяви война на Турция и чрез помощ отвън да се освободи Македония. Гоце Делчев обаче възразявал:
“Престъпно е да се освобождава един народ чрез преднамерено създавани пожарища и касапници.”
Именно твърдата позиция и отстояването на човешките добродетели във всеки един аспект, превръщат Гоце Делчев в идеал за множество негови съвременници. Прави го и истински герой в очите на много поколения след това. Защото е мъдър, истински, целенасочен, справедлив и непоколебим в отстояването на правдата и бъдещето на страната си.
Както знаем, хора като него и други видни революционери винаги са били
истинска заплаха и трън в очите на османците
Ето защо в онези времена комитите са постоянно наблюдавани и преследвани.
Това е и причината в началото на май 1903 г. Гоце Делчев да попадне в засада в село Баница, Серско. Няколко чети се събират на среща там. Има спорове около това кой е докладвал на турците местоположението на българските борци за свобода. И въпреки това предателството е факт. Докато поробителите проверяват всяка къща, търсейки български комити, Гоце Делчев повежда четата си извън Баница, с мисълта да спаси от опожаряване селото. Но още при появата им турците изсипват купища куршуми върху тях. Един попада точно в гърдите на смелия Гоце Делчев и той пада мъртъв в боя.
“Петнадесет часа – спомня си съратникът му г. Хаджи Димов – турците не посмяха, от куршумите ни, да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата… Защото осиротяваше цял народ.“ – из Хрониките на Стефан Цанев.
Датата е 04 май 1903 г.
Любопитен факт е, че Гоце Делчев имал
страшен сън точно в нощта, преди да бъде убит
По-късно запознати определят този сън като “пророчески”.
“В своята любов към хората Гоце беше истински човек; в своята самонадеяност – истински борец; в своето ясновидство – истински пророк…” – пише Яворов в биографичната си книга за революционера.
Но Гоце Делчев не си е отишъл. Не е забравен. Няма и да бъде! И дори толкова години по-късно и българи, и македонци продължават и до днес да си спомнят за него като за един от най-смелите и верни комити, посветили живота си на освободителните борби на българите.
В знак на признателност на негово име са кръстени множество географски обекти. Сред тях попадат град Гоце Делчев в България, както и селата Ново Делчево (край Сандански) и Делчево (област Благоевград). Също хребетът Делчев (Delchev Ridge) и връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида. Както и най-високият връх на планина Славянка – Гоцев връх (2212 м). Разбира се, признателността към него не свършва до тук. Името му носят също много улици, квартали и училища у нас и в Македония.
