Геният в сянка – това е Макс Пъркинс, описан възможно най-кратко. Както са изисквали собствените му стандарти за писане. Или по-точно, за редактиране на написаното. А Максуел Евартс Пъркинс е бил най-добрият в това.
Редакторът с неповторим нюх, познания и размах открил (и ошлайфал!) най-скъпоценните имена в американската литература на миналия век: Франсис Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей, Томас Улф, Ринг Ларднър, Марджъри Кинан Ролинс, Джеймс Джоунс и още, и още… Да се върнем за малко към тях. В техните времена
Макс Пъркинс е строен и с посивели коси
Стои в любимия си бар в Риц малко след 6 часа вечерта. Допива мартинито си, нахлупва любимата си федора, подхваща куфарчето и чадъра си. И се отправя към 43-та улица в Ню Йорк, където ще учи 30-ина младежи как да редактират книги.
„Първото, което трябва да запомните – казва им Пъркинс, – е, че не редакторът допълва книгата. В най-добрия случай той е слуга на писателя. Никога не си придавайте важност, защото редакторът само излъчва енергия. Той не създава нищо.“
И все пак, Макс създава. Пресява златните късчета литература и спасява от боклука ръкописи, в които никой друг не виждал потенциал. От репортер на Ню Йорк Таймс, дипломираният в Харвард нюйоркчанин става служител на
известното издателство Скрибнър
То публикува класици, но на Пъркинс далеч по-интересни са му новите автори. И посвещава живота си на откриването им.
На входа на кабинета му младите писатели виждат титлата главен редактор на издателството. Но вътре в офиса откриват доверен човек и невероятно търпелив изповедник. Който понякога влизал в ролята на психоаналтик, утешител и брачен съветник. А друг път се налагало да се прояви и като звероукротител на буйните им нрави.
Откриват и мениджър, който ги води към постигането на собствен, уникален стил. Въпреки това Пъркинс никога не си приписва заслуги за успеха им. „Книгата принадлежи на автора“, е неговото кредо. Защото вижда смисъла на професията си в това, да
подкрепя писателите с невидима ръка
зад кулисите. Както прави през 1919 г. с Фицджералд и неговия първи роман – Романтичният егоист. Творбата не е харесана в издателството и Пъркинс драстично я преработва, сменя ѝ заглавието и ето че на бял свят излиза Отсам Рая. Фицджералд става известен. Продължава да се нуждае обаче от някого, който да канализира уменията му и да оформя таланта му в по-достъпен за читателите вид. С други думи, се нуждае от Пъркинс.
Главният редактор на Скрибнър се слави с умението си да насърчава всеки автор да прояви най-доброто, на което е способен. Вместо взискателен наставник, той е приятел на писателите и дори им заема пари. В което ще се убеди и
широкопръстият Фицджералд
Авторът на Отсам Рая вече е написал следващия си шедьовър – Великият Гетсби. Заглавие, на което се радваме благодарение на Пъркинс. Фидцджералд смятал да кръсти творбата си Трималхион в Уест Ег.
Убеден от своя издател и приятел, се съгласява да промени името, но до последно се лута в избора какво да е то. Непосредствено преди издаването на книгата дори опитва да преговаря с Пъркинс за нов вариант – Гетсби със златната шакпа. Макс е непоколебим, а Фицджералд завинаги остава с притеснението, че заглавието е единственият недостатък на книгата.
В същия период гениалният редактор
среща и Хемингуей
който печели световна слава със Сбогом на оръжията. Романът, разбира се, е минал пред очите и през ръцете на Пъркинс. Докато го редактирал, забелязал честата употреба на shit, fuck и piss. Прилежно си ги записал в календара, в графата Задачи за деня, за да ги обсъди със стария Чарлз Скрибнър.
Собственикът на издателството обаче ги видял преди срещата им, докато минавал край бюрото на Пъркинс. И останал с впечатлението, че това са трите неща, които Макс възнамерява да прави днес. Ето как пословичната краткост на редактора му навлякла забавен разговор с шефа.
Геният дава своя принос и за написването на Старецът и морето. Макар да не доживява успеха му, Пъркинс получава посмъртно посвещение от Хемингуей за това.
Посвещение приживе пък му пише
Томас Улф – най-голямото предизвикателство
в кариерата на дипломатичния Макс. Редакторът е трябвало да махне 90 хиляди думи от първия роман на Улф – Погледни към дома, ангеле. А следващият – За времето и реката – който излиза и с благодарностите към Пъркинс на първа страница, е издаден след две години обработка от негова страна. Нелека битка, като се има предвид словоохотливостта на Улф и хилядите изписани от него страници.
Въпреки това Макс не се отказва. Още с Погледни към дома, ангеле той усеща таланта на непознатия дотогава Томас Улф. Същият, който после ще повлияе на Джак Керуак, Рей Бредбъри и Филип Рот. Същият, който е бил отпратен от всяко друго издателство, на което предоставил ръкописа си.
Но не и от гения Пъркинс
Който вижда в Томас и сподвижник, но и син. Какъвто никога не е имал.
Имал е обаче пет дъщери. На които е бил всеотдаен баща и чиято майка – Луиз, много обичал. Днес домът им в Ню Канаан, Кънектикът, е част от националния списък на исторически места в САЩ. Родното място на Пъркинс в Стамфорд, Кънектикът, е превърнато в страноприемница Snapdragon Inn. В нея все още е запазена семейната библиотека, в която можете да разгледате колекциите от книги на Макс. Едва ли ще се изненадате и че една от внучките му – Рут Кинг Портър, е писателка.
А ако още нещо ви липсва, за да сглобите пъзела на този семпъл, но гениален живот, потърсете книгата Геният. Оригиналното ѝ заглавие е Макс Пъркинс: Редакторът на гении, но вариантът на български сигурно щеше да е фаворит на някогашния главен редактор на Скрибнър. Филмът по нея с участието на Колин Фърт е за онези, на които не им се чете. Макар че, ако литературата ви е в кръвта, както е при Пъркинс, едва ли сте от тях.
Колин Фърт – не Клин Фарел