Има много причини да харесваш Роби Уилямс. И вероятно също толкова да не го харесваш. Аз обаче хора, на които да не се нрави, не съм срещала.
Не познавам Роби Уилямс лично, но не мога да се отърва от онова чувство, че вчера сме се наливали с бира, докато ни изгонят от местния пъб. Смели сме се, докато лицата ни почервенеят, а очите ни се напълнят със сълзи и сме драли гърла на любима песен. Всъщност… тази история е почти истина. Без момента с бирата в пъба. Иначе точно такава беше срещата ми с Роби. Емоционална, откровена, наситена с веселие (и някоя и друга псувня), много топла и тричасова. Докато не се наложи да си тръгнем. Той беше
пресипнал, препотен и страшно откровен
Може би и вие сте били там? Е, може би не точно на същия концерт, а на някоя от другите му срещи на сцена. И може би и вие сте се смели, драли гърла и потили заедно с един от най-известните, слушани и продавани британски изпълнители към момента? Толкова голям и толкова известен, че дори и Краля на рокендрола Елвис Пресли би му предложил половината от трона си.
Най-малкото заради фактите, че
Роби Уилямс е сред най-продаваните музиканти
не само на Острова, но и в света, в тройката (заедно с Дейвид Боуи и Елтън Джон) по количество получени награди BRIT, с рекорд за най-много продадени билети за един ден. И всичко това от музикант, който дори не е перфектен певец. И си го признава нееднократно.
Това, което прави Роби звезда, е естествената му дарба да забавлява. И всеки, който го е гледал на живо, ще го потвърди. Концертите му са супер коктейл от великолепна сценография, зрелищни танци, много настроение, стендъп комедия и какво ли още не.
“Роден съм да забавлявам хората. Щом отворя вратата на хладилника и светлините му ме огреят, запявам”
– казва той в интервю през 2002 г. По това време е вече по-богат, отколкото някога си е представял – сключил е договор за 80 млн. паунда със звукозаписната компания EMI.
Публиката обаче го е заобичала преди това. През 1998 г. (3 години след като зарязва групата-майка Take That) целият свят научава от Let me entertain you, че той наистина може да забавлява! А престоят на парчето за цели десет месеца в Топ 10 е само началото. Този последен, пети сингъл от дебютния албум на Роби Life thru a Lens го изстрелва към висините, откъдето днес си говори като с равни с едни от
най-великите музиканти на нашето време
И той наистина го прави. Всеки път преди да излезе на сцена, роденият в Стоук он Трент Роби отпива бавно еспресото си и мислено отправя молитва към Елвис. Между двамата култови изпълнители има няколко съществени прилики. Като склонността им към напълняване и увличането по наркотици, кариерата, връзките с приятелите, суетността, интереса към НЛО.
Роби е суетен ли? Ами, да! При това много. Затова и чете всички съобщения, които получава в социалните мрежи. Но пък е искрен с почитателите си:
“Да, имам ботокс и няколко запълнени бръчки, правил съм и нещо на брадичката си. И наистина го харесвам.”
Тези думи не биха се вписали в представата на обикновения фен за Мистър Уилямс – толкова енергичен, така уверен на сцена. Истината е, че Роби освен суетен, е ужасно нервен и някак странно несигурен. Поне извън сцена. Той има сериозни проблеми. И две години, след като успява да продаде общо 1,6 млн. броя, на стойност 80 млн. паунда, само в рамките на 24 часа (19 ноември 2005 г.), спешно влиза за лечение в клиника.
“Мисля, че тялото ми е зависимо към лекарства”, признава той през 2005 г.
На 33-тия си рожден ден, през 2007 г.,
Роби Уилямс напуска луксозното си имение
в Бевърли Хилс. Но не, за да се отправи към баровско заведение, а към клиника за лечение на наркозависими, където всички контакти с външния свят са забранени. Медиите предполагат, че е настанен в специална клиника в Аризона, където таксата за една нощ струва около 2 хил. долара. Спазва се спартански режим от 12 стъпки, специално създаден, за да избавя заможни хора от зависимостите им. Без алкохол, захар, цигари и кофеин.
2007 г. е наистина тежка за Роби. Дневният му режим по това време включва три кутии с цигари, 36 двойни дози еспресо, около 20 Ред Була и различни лекарства. Нощите му са безкрайно дълги. Той се блъска между стените на славата и нуждата от нормалност, затворен в златната клетка на собствените си успехи и раздиран от съмнение дали това е всичко, което иска от живота си. След толкова много, което е постигнал и видял.
Чувства се състарен, а думите на публиката му, че това е така, смазват увереността и егото му.
“Да, състарен съм”, казва Роби, който твърде бързо и рано навлиза в света на известните – ставайки част от момчешката банда Take That едва 16-годишен. Пет години носи на крехките си тийнейджърски плещи целия блясък на земните звезди – пари, слава и купища почитателки. Умората, всеки грях, всяко кривване от първия път избиват като младежко акне по лицето му.
“Бях уморен, имах психични проблеми, борех се със стреса и каквото и да правех, веднага се отразяваше на лицето ми. Истината за мислите ми беше изписана на лицето ми.”
Роби има нужда от нещо повече от лечение на тялото и доза антидепресанти. Има нужда от лечение на душата и остров на спокойствието, който да приюти неспирния му дух. От любов, прегръдка, човек до него, който да го разбира. И го среща точно когато си мисли, че блясъкът на бъдещето е затръшнал завинаги входната врата на дома му.
Срещата с Айда
е нагласена от техни приятели. Първият път, когато я вижда, Роби си мисли, че бъдещата му половинка, американска актриса от турски произход, е бременна – красивата брюнетка носи размъкната блуза.
Уилямс ú предлага брак по време на интервю в австралийското радио 2Day FM. След което обяснява, че е шега. Английски хумор! Но няколко месеца по-късно, по Коледа, двамата вече са официално сгодени, а в следващите години стават родители на Тиодора и Чарълтън.
Семейството прави Роби щастлив. Но борбата с демоните продължава. Лятото на 2016 г., точно когато медиите на Острова го обявяват за най-великия британски музикант в момента, той изпада в нова дупка. Отново е на антидепресанти, а единственият човек, с когото може да общува свободно, е Айда. Кафето, алкохолът и наркотиците не са единственият проблем на певеца. В документален филм на BBC той прави и друго признание. Говори за
битката си с депресията
Той просто спира да излиза от къщата си. Губи умението си да общува с другите, признава пред камерите Роби. “Казвайки това, заставам пред около 40 хил. души и казвам: Вижте ме, аз съм най-добрият! И веднага след като сляза от сцена, вляза в автобуса и се върна в спалнята си, дърпам завивката над очите си.”
И лицето му отново говори.
“Винаги, когато е нервен, обикновено, когато поема твърде много ангажименти – на лицето му се появява екзема”, казва в интервю Айда Фийлд.
Не изглежда така от другата страна на сцената, при публиката. Добър актьор е Роби, наследил е таланта на баща си – комедианта Пийт Конуей, който често му партнира на сцената.
Журналистът Макс Клифърд, работил в звукозаписната компания на Роби – EMI, казва, че Уилямс е човек с истински проблеми: “Ако е успешен, ще се притеснява, че няма да е толкова успешен, а ако не успява, ще се тормози – защо. Никога не можеш да го видиш постигнал мир, на мен лично ми изглежда, че има саморазрушителна натура.”
Самият Роби го нарича ЕГО.
“Имам огромно его и трябва са съм на върха и да се справям невероятно добре. Но в същото време, съм доволен да бъда, където и да било.”
Да, може би големите са точно така – като него. Лутащи се, търсещи, изпитващи съмнения. Но той е и страшно откровен. И никога не губи чувството си за хумор – дори, когато говори за грешките в живота си:
“Ще призная, че направих няколко грешки. Две пътувания за лечение на зависимости. Албума Rudebox. Гери Халиуел – трябваше да избера Виктория, нали? Щях да съм наистина известен.”
Ами, затова го обичам/е, Роби. Заради страстта да забавлява – с чувство за хумор и стил. Заради силата да се бори с демоните си и да продължава да из/плува към върха, заради слабостите му, които го правят човек. Да, човек с много пари и слаб ангел. Но ангел, за когото всички да искаме да слушаме и слушаме. Ще се видим отново, Мистър Уилямс. А дотогава – наздраве и честит да е рожденият ти ден! Тези 43 години ти отиват много.
