Сигурно сте чували и чели поне веднъж за Петър Кръстев. Наричат го Фотографа на катериците от Борисовата градина. Задължително сте виждали и негови снимки – някоя от сладурските столични животинки с нахлупена плетена шапка или мартеничка. Някои от снимките са правени в кучи студ при -15 градуса.
Но, бас ловя, че освен тази подробност, малцина знаят повече за живота на Петър Кръстев – извън амплоато му на фотограф. Малцина знаят и че освен да се наслаждава на хобито си, той има и кауза. И то такава, на която е посветил не само цялото си свободно време, но и всичките си средства.
Петър Кръстев всъщност е не просто Фотографа, той е
Пазителя на катериците
в столичната Борисова градина. За да им купи орехи, дава и последните си стотинки. Не просто наблюдава и храни животните, той бди над тях. Пази ги от нечисти и грешни помисли. От безработните, които виждат в гризачите възможност за препитание. От разглезените деца и девойки, които биха желали да се забавляват с тях вкъщи. От любителите на екзотична храна, които мечтаят да ги видят поднесени на тава.
И ако си мислите, че прочетеното току-що е пресилено, време е да ви запозная с Петър, който от първо лице ще ви разкаже за сериозните проблеми, с които ежедневно се среща в Борисовата градина. Защото от три години той не просто снима и се грижи за катериците, той живее с тях и ритъма на парка.
Петре, всички те свързват с катеричките в Борисовата градина, а в началото на годината направи самостоятелна изложба с техни портрети.
Да, още имам да плащам за тази изложба. Обичам парка по принцип. Не само животните, те са част от него. Но всъщност паркът е много интересен сам по себе си. Този парк притежава дух… Изграждан е с кръв и пот, с много познание, вещина и любов… Един човек е спял в землянка, за да го пази от набези, но за това ще ти разкажа друг път.
Скъпо удоволствие ли е храненето на катерички?
Ами, кой знае колко пари съм дал за орехи… Но не съжалявам. Поне за сега… Започнах да работя и нощно време допълнително.
Защо?
Да си плащам сметките. За да имам за орехи и семки. За да храня на тия със скъпите фотоапарати моделите…
Усещам горчивина у теб.
Има хора, които в началото много се навъртаха около мен. Гледаха кое как става и след като се научиха
как да примамват катериците
забравиха за мен. Станаха известни, накупиха си апарати. Може да идват два пъти в седмицата и целият свят да разбере. Някои си продават и снимките в разни сайтове. Аз едва тези дни за първи път си направих сайт за продажба на снимки. Едвам някакви тетрадки пуснах.
Не исках да става комерсиално. Но аз ако не искам, 1000 други искат точно това. За мен беше важно да правя хубави снимки. Не да продавам, не да печеля от това. Затова работя на няколко места.
Ти си петситър (грижи се за домашните любимци на други хора – бел. а.), правиш организирани велотурове из София и както спомена – вече работиш и нощно време. Кога ти остава време за снимки и защо го правиш изобщо?
Правя го за удоволствие. Но в един момент се почувствах като най-големия глупак. Всъщност апаратът ми дори не е и полупрофесионален. Най-евтиният модел беше от огледалнорефлексните преди няколко години… Всичките ми приходи отиват за орехи. Добре, че някои хора ми дават орехи от време на време.
Вярно ли е, че освен хора като теб, които харесват катериците в Борисовата, има и такива с нечисти помисли?
Аз живея тук
Не искам и да спя, за да ги пазя от цигани и чантаджии. Но е така. Има хора, които по цял ден се размъкват, оглеждат, разпитват. Само ще ти кажа, че на птичия пазар се продават катерички.
Сериозно ли?
В парка минават безработни, които са в безизходица. Готови са на всичко. Отделно няколко души искаха да им хващам катерички за децата им. Като живи играчки. Преди време дойде едно момиче, около 20-годишно. Искала такова вкъщи.
Един писа, че са вкусни. Чакал с нетърпение да ги пуснат по ресторантите…
Сигурно се е шегувал.
Не е. Фотограф. Каза, че е ял в Америка. Там имало състезания кой ще сготви по-вкусно катеричка. Няма шега. Ако аз си давам последните стотинки… да ги храня… някои хора имат и подобни помисли.
Кажи ми кой е дядо Иван?
Те всъщност са двама Ивановци – пенсионери. Хранят катеричките в Борисовата от около 8 години.
Даже имаше и трети, но напоследък не го виждам този човек. Ама той беше много възрастен…
Вижте още… снимката, която попадна в Топ 20 на Нешънъл Джиографик за 2016 г.
Значи далеч не си единственият, който има такова хоби – да храни и да се грижи за катериците в парка?
Сега вече идват много хора. Единият от Ивановците го видях случайно да ги храни в долната част от парка по време на един от туровете с велосипеди. После започнах да го срещам, запознах се и с другия. Те минават сутрин. Имат
определен маршрут
И на всички катерички викат Мишо. Но си имат особености – не обичат много катериците да се катерят по тях и не стъпват в някои части на парка въобще.
Какво са за теб катериците в Борисовата?
Те са ми като деца… Няма как да не ги различавам. Всеки ден съм тук… Последните си стотинки давам за орехи. Даже понякога и на вересия взимам. Привързах се към тях. Снимам ги всеки ден повече от 3 години…
Започнах да ги различавам. Обикнах ги. Неизбежно е. Аз вече Фейсбук страници им правя.
Коя беше катеричката, на която първо измисли име?
Черноръкия… Беше много общителна катеричка, тъмна… После Заека, Червеноръкия, Страшко, Сашето (от БТВ ме снимаха преди време и го кръстиха на водещия Кадиев). Някои ги няма вече за съжаление… Другите са вече възрастни.
Още снимки на катеричките от Борисовата градина може да видите на страницата на Петър Кръстев във Фейсбук.
