Добрите готвачи знаят колко е важен десертът. Клиентът, казват те, си тръгва с впечатлението от десерта и сметката. Затова трябва да е съвършен – най-малкото за да “гримира” вкуса от не така доброто основно ястие, не дай Боже.
Кулинарната метафора се оказа най-удобна, когато ме връхлетят мислите за изчерпани емоции и за неизбежната понякога раздяла. Хрумна ми, докато Фейсбук днес отново ми припомни видеото с Марина Абрамович и Улай. Сещате се, онзи пърформанс Артистът присъства в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк през 2010 г. Минутата мълчание, която казва всичко.
Историята им – изкуство и любов
преплетени в едно. Двамата се влюбват през 70-те, когато играят пред ван, който наричат свой дом. И краят – когато усещат, че наближава, решават да сложат точката красиво, като истински артисти. Тръгват от двата края на Великата китайска стена, срещат се в средата, прегръщат се за последно и не се виждат 23 години, до онзи път в Ню Йорк.
Като изключим съдебната сага след това, която определено разбива впечатлението за двамата като за добри “готвачи”, не съм виждала по-добре онагледено правилото, че човек трябва да си тръгва навреме. Нещо повече, това е впечатляваща демонстрация как се прави.
В емоционален контекст това означава единствено и само да си тръгнеш, преди да е станало грозно. Преди обидите да заемат мястото на милите обръщения. Преди миговете на споделена радост да отстъпят на взаимното нараняване. Преди да се появят съжалението и усещането за пропиляно време. Тоест, да имаш съзнанието и смелостта да признаеш, че чувствата (независимо по каква причина) са си отишли, че опитите счупеното да бъде залепено не са дали резултат, да понесеш
своята част от отговорността
за това. Да се изправиш очи в очи с натрапчивото чувство, че перспективата оттук насетне е плашеща и да спестиш и на себе си, и на другия най-лошото, на което сте способни. Да дадеш и на двама ви повече време – за щастие с някой друг.
Да си позволите да приготвите десерта заедно – като зрели, честни и отговорни един пред друг хора, докато все още можете. Без преекспонирани обвинения. И в мир, защото
любов вече не е останала
За да може някой ден, когато неминуемата болка отмине и се срещнете случайно, да можете да се усмихнете на това, което сте преживели заедно и да споделите сълза или въздишка на благодарност, а не да се разминете като врагове или още по-лошо – като непознати.
Епизодите от живота ни не могат да бъдат заличени, нито променени със задна дата, но е важно какъв вкус носят. Няма как всеки път десертът да е сладък като шоколадов мус, но е добре да не горчи. Тогава и сметката дълго се помни… и обикновено е солена.
Уникални статии всяка дама по себе си е впечатляваща 🙂
Интересно ми е какви книги четеш 🙂
*сама
Благодаря! Широко е ветрилото на книгите, които чета 🙂 Ако трябва да обобщя, предпочитам текстове, които провокират мисълта и емоциите.