Има едни недефинирани любови, неизречени Обичам те, пропуснати целувки за лека нощ и ненаписани любовни писма. Такива се срещат на съседната седалка в автобуса, в разговора или мълчанието между съпрузи на средна възраст, в седмичния списък за пазаруване, в двете педи разстояние, в допълнителния комплект прибори на празния стол и подпухналите очи. Те не са лирични и не са романтични.
Ежедневни са, понякога ядосани, хапливи, незабелязващи, служебно лаконични. Те болят, без да могат да изкрещят. И за жалост никога – и след раздялата, и след смъртта не се дефинират, не се изричат и не се написват. За тях можем да четем единствено между редовете и по подпухналите очи. Такова е и
това писмо
което ще прочетете по-долу. Писмо, което един мъж не написа до своята половинка. Едно писмо, за което времето не стигна, писмо, от което привидно никой нямаше нужда.
“Не сме дефинирали любовта си. Не помня някога да си ми казвала, че ме обичаш. Аз самият може и да съм го изричал някога, но не съм сигурен, че е било на глас. От раждането на децата не спяхме в едно легло и почти нямаше за какво да говорим. Правехме, каквото трябваше да се прави заедно.
Вечеряхме, плащахме сметките и май с това се изчерпваха отношенията ни. Карахме се рядко и сухо. Не се сдобрявахме. Просто забравяхме, че се е случило. Нямаше време да се мисли за това в “реалния” живот. Ти беше перманентно разочарована от мене. Аз през повечето време не те забелязвах. Ти готвеше
прагматично и ежедневно
Все говореше нещо с децата докато готвиш и все ми опяваше, че не е лошо и аз да говоря с тях понякога. Купуваше ми бельо, чорапи, дрехи.
Периодично ме смъмряше да се обръсна или подстрижа. Все гледахме блудкавите ти драми и трилъри, а за футболните мачове ме отпращаше в детската стая да се боря със стария телевизор. Критикуваше ме. И как само ме критикуваше! Безмилостно! Навсякъде и по всяко време. С годините престанах да се чувствам унизен в тези моменти. Все ми беше тая какво мислиш за мене.
*** *** *** ***
Сега съм господар на живота си. Не чистя, рядко се бръсна и подстригвам. Научих се да готвя. Много добре при това. Калорично, пикантно и солено. Пазарувам неконвенционално и разточително. Пия, когато и колкото пожелая. Бельото и чорапите ми вече прозират, на изчезване са. Ти ми ги купи преди около десет години. Последните…
Телевизорът ми е постоянно включен на спортния канал. Чува се
в цялата къща
Простатата ми се държи на косъм. По цяла нощ пикая. Ако беше жива да видиш, при всички положения щеше да ме изтормозиш, докато не отида на лекар. И за аритмията щеше да вземеш мерки. Да ми намалиш мазното, солта и алкохола. Но сега никой не е в състояние да ми диктува какво да правя. Аз съм господаря. На живота си. На къщата. На бельото. Всяка нощ спя на дивана и…
*** *** *** ***
… дали да ти кажа… Будя се там и опипвам с ръка до себе си. Търся те. Можеш ли да си представиш?! Векове са изминали, откакто не спим заедно. Откакто те няма в къщата. В живота. Навярно дори в пръстта няма спомен от тебе… И после плача. Както никога не съм плакал. Диванът само знае колко, прогизнал и утъпкан.
Знам, че пак не е съвсем дефиниция, но ти ще я разбереш.
