Има ли неща в теб, които наистина те дразнят, но осъзнаваш, че не можеш да промениш? Ако отговорът е да – не си само ти. Много хора са по същия начин. Според психоложката Лиз Бурбо съществуват 5 травми, които пречат на човек да се развива. Именно тях тя описа в книгата си Петте травми, които ти пречат да бъдеш какъвто си.
“Малко след раждането ни забелязваме, че когато се осмелим да бъдем каквито сме, това притеснява света на възрастните или света на близките ни. Оттук си правим заключението, че да си естествен не е добре, не е правилно. Това откритие е болезнено и предизвиква у детето кризи”, обяснява
появата на тези травми
Бурбо и допълва: “За да намали тази болка, детето се примирява и накрая си създава нова личност, за да стане това, което другите искат от него”. Така мнозина от нас получават рани като деца и се опитват да прикриват белезите от тях с различни социални маски.
Ето кои са петте травми, описани от Лиз Бурбо:
Травма от отхвърляне
Случва ли ти се да се съмняваш често в себе си? Ако е така и имаш усещането, че заемаш твърде много място, това е характерно за повечето хора, страдащи от травмата от отхвърляне. Тя се проявява рано в живота на детето, когато може да усети, че е отхвърлено от родителите си. В резултат на това започва да носи маската на Бягащ.
Ако страдаш от тази травма, може би тялото ти е много слабо. Когато говориш, нерядко мислиш, че не си важен. И ти е трудно да изкажеш мнението си, защото вярваш, че с него ще засегнеш някого. Страх те е да не бъдеш отхвърлен. И се опитваш да правиш всичко както трябва. Но не си даваш сметка всъщност, че винаги привличаш това, от което те е страх.
Травма от изоставяне
Ако често чувстваш, че не получаваш достатъчно внимание и мислиш, че си неспособен да постигнеш нещата сам, то може би страдаш от травма от изоставяне. Характерно за хората с тази травма е необходимостта от нечия подкрепа. Затова и тялото им е отпуснато.
Тази от петте травми се появява, когато детето усеща, че родителите го изоставят (заради работа, братче/сестричка и т.н). За да избегне изоставянето, то слага маската на Зависим. Ако страдаш от тази травма, то вероятно се
опитваш да привличаш внимание
с различни средства, за да се почувстваш значим. Имаш нужда да знаеш, че ако направиш погрешна стъпка, има на кого да разчиташ. Често даже подсъзнателно привличаш проблемите си, но за теб те не са толкова страшни, колкото това да останеш сам.
Трудно приемаш отказ. И правиш всичко, за да постигнеш това, което искаш. Често молиш за съвети околните, но не ги приемаш. Защото нямаш нужда от тях в действителност, а само от тяхната подкрепа.
Независимо дали го осъзнаваш, или не, самотата е най-големият страх. Готов си да направиш всичко, за да бъдеш обичан. И затова си сърдечен и мил с другите. Много често дори се насилваш да си такъв. Вярваш, че така ще накараш и тях да са мили с теб. Но това е едно погрешно схващане, което те държи окован. Нуждаеш се околните да те карат да се чувстваш значим и да те уважават, защото ти сам не можеш.
Травма от унижение
Ако се чувстваш непрекъснато длъжен да се грижиш за някого и искаш да си полезен на хората, то може би страдаш от травма от унижение. Тази травма е следствие на усещането на детето, че единият родител се срамува от него. То се чувства оскърбено или засрамено. За да избегне отново подобна ситуация, то слага маската на Мазохист, като само си причинява болка, преди някой друг да го стори.
Ако страдаш от тази травма, то вероятно сам си създаваш принуди и задължения към околните. Рядко получаваш признание за нещата, които правиш. Но въпреки това продължаваш. Искаш да си полезен, само и само да не си унизен или принизен. Често се чувстваш отговорен, ако
някой, когото обичаш
се почувства наранен.
Мислиш, че си по-маловажен, отколкото си. Когато получаваш упреци, обвиняваш себе си. Често се държиш отговорен, ако някой, когото обичаш, се почувства наранен. И така отново оставяш себе си на заден план.
Трудно изразяваш нуждите си и те се “натрупват” в тялото ти, ето защо то е дебело. Но само ако можеше да си позволиш без срам да бъдеш свободен, тялото ти би отслабнало. Само че ти се затваряш в собствения си затвор. Не си свободен, защото искаш да се погрижиш за всички.
Травма от предателство
Ако те е страх да не бъдеш предаден и в следствие на този страх се опитваш да контролираш всичко, значи може би страдаш от травма от предателство. Тази травма се появява у детето, когато родителят наруши доверието, което то има към него. Тогава то започва да носи маската на Контролиращ.
Ако страдаш от тази травма, значи вероятно имаш силно тяло, което казва: “Аз съм отговорен. Можете да ми се доверите”. За теб винаги е важно да демонстрираш смелост и сила. Да покажеш на какво си способен.
Вероятно ти е трудно да повериш задачи на другите, просто защото не мислиш, че те ще се справят. Но ти самият искаш да ти имат доверие. Не обичаш да те лъжат, но ти често го правиш. Опитваш се
да контролираш живота на другите
Намесваш се. Мислиш, че трябва да помогнеш. Но в действителност ти вярваш, че те са по-слаби от теб. И намесвайки се, ти показваш силата си. Най-много те е страх от раздялата. За теб тя значи, че нямаш контрол над ситуацията. Че не си успял да я управляваш добре.
Травма от несправедливост
Ако за теб справедливостта е на първо място, ако винаги се опитваш да правиш всичко съвършено, но все пак не се чувстваш оценен, значи може би страдаш от травма от несправедливост.
Тя се развива, когато на детето не му е позволено да бъде това, което е в действителност. Ето защо в последствие се опитва да е справедливо във всеки един момент. И започва да носи маската на Скован.
Ако се припознаваш в това, значи може би ти рядко показваш емоциите си. И рядко искаш помощ, защото се стремиш да се справяш сам. А когато получаваш нещо, не си убеден, че си достоен за него. Страхуваш се да не сгрешиш. И си винаги много взискателен към себе си. Ангажираш се – отново и отново. И отново… Дори и да си преуморен. Не искаш ничия помощ. Защото всичко трябва да бъде перфектно.
Често се гневиш. Особено на себе си. И от гняв нападаш другите. Трудно ти е да си позволиш да бъдеш обичан. Често се сравняваш с околните. Но така ти отхвърляш себе си!
Как тези травми могат да се излекуват?
За да изчезне даден проблем, първо трябва да го приемем и да му дадем безусловна любов. Лечението винаги започва с осъзнаване… Да осъзнаеш, че си това. И да го наблюдаваш. Всъщност да наблюдаваш себе си. Само така ще успееш целенасочено да го промениш.
Прочетете още… за големия бич – психическите разстройства на нашето съвремие
Всяка от тези пет травми има своето лечение. Ако твоята е тази от отхвърляне, просто започни да заемаш повече място. И физически, и в мислите си. Започни да се утвърждаваш и да приемаш важността на съществуването си. Ти си важен, колкото и всеки друг! Обръщай си внимание!
Ако травмата ти е от изоставяне – започни да оставаш насаме. И да се чувстваш добре в своята компания. Започни да търсиш по-малко внимание отвън и си дай повече внимание сам на себе си.
Ако ли пък тя е от унижение – целенасочено всеки ден си задавай въпроса “Какво е важно за мен?”. И го следвай. Поставяй своите нужди пред тези на другите. Изразявай желанията си, без да се страхуваш, че те тревожат някого.
А може би твоята травма е от предателство? Тогава се отпусни! Спри да се ръководиш от резултата и желанието си да контролираш. Можеш да се чувстваш добре, дори и без другите да ти го признават.
В случай че травмата ти е от несправедливост – спри да се критикуваш и да се стремиш към перфекционизъм. Дай си правото да бъдеш чувствителен. И приеми, че си добър, какъвто си. Защото ти си!
Част от излекуването на тези травми е това да се върнеш назад в миналото си и да разбереш, че си започнал да слагаш някоя от маските, защото не са те приемали какъвто си. Тогава ще проявиш съчувствие. И ще се приемеш. А това е една голяма крачка напред.
