Магичен виолетов поглед. Изключителен чар, омагьосващ сексапил, впечатляваща колекция от бижута и… много бракове, заради които бе “абонирана” за светските хроники. Бореше се с клюки, килограми и здравословни проблеми. Но Елизабет Тейлър беше много повече от всичко това.
Тя беше истинска дама. Като жена, разбира се. А и буквално, защото бе носител на Ордена на Британската империя. Говореше се, че била надценявана като актриса, но каквото и да дърдореха злите езици, тя беше горд (и заслужен!) носител на две награди Оскар, две Глобус (едната за цялостно творчество) и много други. И първа в историята на филмовия бизнес, чиито хонорари само от един филм се изчисляваха на милиони долари. А според Американския филмов институт тя е седмата от 100-те най-добри актриси на всички времена. И със сигурност
една от най-големите легенди на Холивуд
В тази история от Lifebites.bg решихме да ви разкажем именно за това – за обаянието на голямата актриса. За незабравимите роли, за постиженията, с които до края на живота си с право ще се гордее. А за личния ѝ живот, изпълнен със скандали и обрати, ще поговорим в друг текст.
Елизабет Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон в заможно американско семейство. Майка ѝ е театрална актриса, а баща ѝ търговец с произведения на изкуството. По това време в Америка е Голямата депресия, но семейството не разбира почти нищо за нея, тъй като в Лондон се наслаждават на купища привилегии. В обкръжението им са известни творци и политици. Малката Лиз посещава уроци по балет от 3-годишна, известен политик е неин неофициален кръстник и покровител, учи в престижното училище Byron House по методиката на Мария Монтесори.
Когато е на 7 години, родителите ѝ взимат решение да се върнат в Америка заради усложняващата се политическа обстановка в Европа в навечерието на Втората световна война. Установяват се в Калифорния. А там хората са абсолютно запленени от малката красавица. И най-вече от погледа ѝ. Тъмно син, граничещ с виолетов, дължащ се на генетична мутация.
Само две години по-късно Лиз получава първата си роля в киното. И съответно – първия си договор с Universal Pictures. Филмът е Някой се ражда всяка минута. Но не мислете, че с него се отваря голямата врата. Истината е, че кастинг-директорът изобщо не харесва малката Лиз. Той казва за нея: “нищо няма в това хлапе… очите ѝ са твърде стари, няма лицето на дете“. И договорът ѝ е прекратен.
Дете-звезда
В края на 1942 г. обаче Елизабет Тейлър все пак получава нова, макар и малка роля. Този път в един от филмите за кучето Ласи – Ласи, върни се. И това реално е стартът на филмовата ѝ кариера. На 12 получава първата си истинска, не незначителна или епизодична роля. Филмът е National Velvet. За него след време самата тя казва, че е сред най-вълнуващите филми, които е заснела. И освен другото, с него идва и славата. Макар че “престанах да бъда дете в момента, в който започнах да се снимам във филми. Това е ужасно детство”, ще признае след години кино иконата.
От MGM (филмовата компания, с която се обвързва по това време) контролират всеки аспект на живота ѝ. До най-малката подробност. Денем е заета с училище и снимки, вечер с танци и уроци по пеене, както и репетиции за снимките на следващия ден. Няколко години по-късно продуцентите решават да демонстрират чрез нея, че и младите звезди имат “нормален” живот – ходят на партита и излизат на срещи. Сдобива се с прозвището “най-реализираната млада актриса” заради серията от успешни филмови продукции.
През 1949 г., когато е 17-годишна, дори се появява на корицата на престижното списание Time. Там за нея пише, че е лидер сред бъдещото поколение холивудски звезди: “бижу с огромна цена, истински сапфир“. Изобщо, животът ѝ върви по план.
Филмова кариера
През 1950 г. Лиз Тейлър официално влиза в света на възрастните. Веднъж, защото става на 18 години и второ, защото започва да получава роли, които завинаги скъсват с имиджа ѝ на дете-звезда. Един след друг се нижат хит след хит и всичките – с нейно участие в партньорство с огромни имена в кино историята:
-
Елизабет Тейлър с Монтгомъри Клифт в Място под слънцето (1951). Бащата на булката (със Спенсър Трейси и Джоан Бенет, 1950),
- Място под слънцето (с Монтгомъри Клифт, 1951),
- Последният път, когато видях Париж (по разказа на Франсис Скот Фицджералд, 1954)
- За ролята ѝ в Гигант (с Рок Хъдсън и Джеймс Дийн, 1956) критиката я определя като “едно от най-големите съкровища на филма”. И се изказват, че играта ѝ е “изненадващо умна”.
През 1957 г. се снима във филм за гражданската война, който се очаква да бие всякакви рекорди по продажби и макар това да не се случва, Елизабет Тейлър получава първата си номинация за Оскар. През 1958 г. дамата с виолетовия поглед изиграва една от най-големите си роли, за която след време ще каже, че е върхът в кариерата ѝ. Става дума за Маги в Котка върху горещ ламаринен покрив по Тенеси Уилямс. През следващата година се снима в още една класика по Тенеси Уилямс – Внезапно, миналото лято (1959). А през 1960 г. идва и първият ѝ Оскар – за участието в Бътърфийлд 8.
След първата толкова престижна награда идва ред и на първия буквално чупещ-всякакви-рекорди филм.
Клеопатра
Историческият филм прави Елизабет Тейлър по-известна от всякога преди. Тя е първата актриса в историята, която получава възнаграждение от 1 милион долара. Само за тази роля! Вероятно обаче сумата е набъбнала неколкократно (говори се, че стигнала до 7 милиона долара), заради множеството отлагания и забавяния в снимачния процес. Освен това получава и правото на 10% от приходите. А самият филм чупи рекорда за най-скъпа продукция до този момент. Разходите по него надхвърлят 44 милиона долара, които преизчислени към 2016 г. се равняват на 344 милиона днешни.
Продукцията е скъпа, постоянно изоставаща и пълна със скандали, предимно заради извънбрачната връзка на Тейлър с нейния екранен партньор Ричард Бъртън. В тази връзка списание Тайм пише, че “това е най-обсъжданият филм на всички времена, още от заснемането си“.
Снимките започват в Англия, но спират многократно заради лошото време и разклатеното здраве на Елизабет Тейлър. Тя се разболява от пневмония и се стига до необходимостта от извършване на трахеотомия. В някои от кадрите на филма дори се забелязва белега от тази интервенция, която е била буквално животоспасяваща за звездата. А някои медии по това време даже спекулират, че Тейлър е починала.
В момента, в който актрисата се стабилизира, снимките са преместени в Рим, а режисьорът и актьорът, играещ главната мъжка роля на Марк Антоний, са сменени. Тогава именно на сцената излиза Бъртън. Двамата с Елизабет Тейлър се влюбват буквално от пръв поглед. И впоследствие се женят цели два пъти. Но това е тема на друг разговор. В крайна сметка снимките на Клеопатра приключват успешно през 1962 г. – цели две години след началото им.
Във връзка с историята на египетската царица вижте още каква е истината за смъртта ѝ
Клеопатра се превръща в хит, но въпреки това са нужни няколко години, преди да си изплати инвестицията. За тази продукция са похарчени, както споменахме, около 44 милиона долара и това едва не води до фалит филмовата компания 20th Century Fox, която го продуцира. Все пак първоначалните разчети са били за едва около 2 милиона долара.
Критиката пък не е особено ентусиазирана. Напада Тейлър, че е възпълна за ролята, а гласът ѝ – твърде писклив. Самата звезда след години признава, че изобщо не се харесва в тази роля и за нейно съжаление монтажистите са отрязали точно сцените, които са правели образа ѝ завършен.
Страстната и на екрана, и в живота двойка Тейлър-Бъртън заснема още няколко филма заедно. Най-важният от които е Кой се страхува от Вирджиния Улф (1966), спечелил на Лиз втория ѝ Оскар. В този филм тя прави изключително впечатляваща роля на пълничка и вечно пияна истеричка, съпруга на професор-алкохолик (Бъртън). “Жена, която е влюбена в съпруга си, но не знае как да му го покаже“, по думите на самата актриса. За тази роля хубавата
Елизабет Тейлър напълнява, слага перука и с порядъчно количество грим прави лицето ѝ да изглежда застаряващо
Контрастът с образа ѝ в публичното пространство е поразителен. Това е роля, с която до края на живота си заслужено ще се гордее. И дори ще казва, че от всички тя ѝ е била най-любима.
През следващите години кариерата ѝ е на приливи и отливи. Ту във висините, ту на дъното. Партнира си все така с големи имена като Миа Фароу, Уорън Бийти, Майкъл Кейн. През това време се редуват скандали със здравословни проблеми, бракове с раздели. Все пак, Лиз остава на сцената. Намира реализация в различни театрални и телевизионни продукции. За последен път играе през 2007 г. на събитие, посветено на борбата със СПИН на филмова къща Paramount Studios.
На 75-годишна възраст тя най-сетне слиза от сцената и през последните години от живота си се посвещава на благотворителна дейност и борба с множество здравословни проблеми. Към първоначално диагностицирания диабет се прибавят проблеми със сърцето, както и смяна на две ребра. После се налага да ѝ бъде отстранен мозъчен тумор.
На 23 март 2011 г. някогашното дете-звезда с виолетовия поглед най-после се отказва от борбите и земните страсти. А малко след смъртта ѝ синът ѝ Майкъл Уайлдинг казва: “Майка ми беше изключителна личност. Живееше на пълни обороти, с огромна страст, чувство за хумор и любов…“
