Станфордският затворнически експеримент: Властта променя психиката

Станфордският затворнически експеримент, реализиран през 1971 г. от психолога Филип Зимбардо, приключва доста по-рано, отколкото е заложеният за това срок. Въпреки това той разкрива много детайли относно човешката психика и по-специално как най-обикновени хора в дадена ситуация могат да се превърнат в безжалостни садисти и да станат наистина зли.

Случвало ли ви се е сред ваши колеги или съмишленици в даден момент някой да получи повече правомощия, респективно – власт? И този човек да започне да се държи някак неестествено. Сякаш се превръща в друг човек и някак вече не е себе си. Взима се на сериозно, започва да се държи снизходително с останалите, дори да ги обижда и нагрубява. Забравяйки, че само допреди 5 мин. е бил един от групата и всички са били равнопоставени?

Ако случайно не сте се сблъсквали с подобна ситуация (в което ни е трудно да повярваме), то има съвсем реални доказателства, че властта или липсата на такава променят хората до неузнаваемост. Най-яркият пример от психологическа гледна точка за този феномен е именно Станфордският затворнически експеримент, с който сложихме началото на този текст. Това е

един от най-ужасяващите и шокиращи експерименти на всички времена

Вероятно нееднократно сте чували за него. Но днес в Lifebites.bg решихме да му обърнем по-специално внимание и да проследим, заедно с вас, какво, кога и как се случва по време на експеримента.

Всичко започва като на шега. Психологът Филип Зимбардо избира 24-ма доброволци, които срещу заплащане се съгласяват да участват в неговия експеримент. Сред тях попадат най-издръжливите физически и психически студенти от университета в Станфорд.

На пръв поглед Станфордският затворнически експеримент изглежда съвсем безобиден. Никой дори не подозира, че почти веднага след началото ситуацията ще излезе извън контрол до такава степен, че травмите, с които ще се сдобият участниците, ще оставят парещи спомени у тях за цял живот.

Какво се случва?

24-мата доброволци са разделени на две групи – затворници и надзиратели. А мазето на университета е преобразено до неузнаваемост. Превърнато е в същински затвор, с килии и карцер, наричан “дупка”, за най-проблемните затворници. На надзирателите са раздадени униформи и огледални слънчеви очила, за да не се виждат очите им. Така според Зимбардо се губи част от човешкото в тях.

Самият той също влиза в роля и участва в собствения си експеримент като шеф на затвора. Което по-късно психологът ще отчете като грешка, но тогава ще е вече твърде късно.

В началото на експеримента затворниците са арестувани от истински полицаи – за по-голяма достоверност. Докарани са в импровизирания затвор с превръзки на очите,

за да бъдат максимално дезориентирани

и да повярват още по-силно в измислицата. Като в реален затвор, още при пристигането си те са съблечени и обезпаразитени. От своя страна надзирателите веднага започват да им се подиграват, присмиват и унижават. Това е първият сигурен знак за Филип Зимбардо, че процесът на деградация при тях вече е започнал. Още на сутринта след първата нощ, прекарана в затвора, затворниците вдигат бунт като се барикадират в килиите си, провокирани от държанието на състудентите си от другата група.

“В първия ден всичко изглеждаше като театрална сцена с имитации на затворнически килии, но от втория ден в съзнанието на “затворниците”, “надзирателите” и наблюдателите от научния екип всичко се превърна в истински затвор”

– коментира Филип Зимбардо. Според него вдигнатият от затворниците бунт е

бунт срещу статуса, срещу анонимността 

и срещу това да се подчиняват на заповеди, давани им от други – иначе равноправни на тях студенти. За наказание водачът на протеста е изпратен в „дупката“, а надзирателите се озлобяват неимоверно много към останалите от групата на подчинените. Те възприемат бунта като посегателство над собствения им авторитет.

Още същата нощ започват зверски издевателства от тяхна страна над затворниците и налагане на правилата чрез сила. Събличане до голо, надяване на чували на главите, лишаване от сън, лицеви опори и други тежки физически упражнения. Това са само част от униженията, на които били системно подлагани затворниците, които дори не били наричани със собствените си имена, а с номерата, които носели.

След освобождаването си от карцера, главният отговорник за бунта изявява желание да напусне експеримента и не след дълго е освободен. Но това не прекратява стачните действия на групата. Друг младеж вдига повторен бунт като се барикадира в килията си. Не след дълго той също моли да бъде освободен от експеримента. А

озлобените вече до небивала степен надзиратели

карат останалите затворници да го обиждат и те започват да сипят обвинения срещу него, обявявайки го за саботьор. Той първоначално се разколебава и остава, но впоследствие, заради влошеното му психическо състояние, е изведен от експеримента. На негово място влиза човек от списъка с резерви. И всичко това се случва в рамките на едва два дни! Представете си само на какво напрежение са били подложени доброволците!

Новият участник също се вдига на протест срещу налаганите от състудентите му зверства и нечовешко отношение и обявява гладна стачка. За назидание той също е вкаран в “дупката”, а останалите затворници са заставени от надзирателите безмилостно да сипят обиди върху му. Но психологът отчита, че те не правят това насила, а съвсем доброволно и истински. Което пък е показател, че психически изменения са настъпили не само при надзирателите, но и при тях.

Резултатът

Изминали са едва 5 дни от началото. Но Станфордският затворнически експеримент вече е записал на сметката си четирима затворници, които са се отказали и са освободени. А новодошлият вече втори ден не е хапвал нищичко. В този момент Кристина Маслах, колега и приятел на Зимбардо идва да провери как върви експериментът. Тя е ужасена от зверствата и излязлата извън релси ситуация. Увещава “шефа на затвора” за сложи край на тази измислена, но превърнала се в повече от брутално реална действителност. Така и става. Въпреки оставащите до посочения краен срок 9 дни,

Станфордският затворнически експеримент е преждевременно и наложително прекратен

от създателя си още на следващия ден.

Травмите нанесени на участниците в експеримента са наистина дълбоки и болезнени. Филип Зимбардо е многократно обвиняван от обществото за стореното от него и завинаги ще остане в историята като създателят на един от най-зловещите психологически експерименти на всички времена.

Обяснението

Макар и на доста висока цена, Станфордският затворнически експеримент все пак потвърждава напълно теорията на Филип Зимбардо. А тя гласи, че хората, които получават по-големи правомощия или власт имат склонност да стават по-лоши, озлобени и дори садистични вследствие на това. Нормални, добри хора се превръщат лесно в извършители на зло, казва той. И допълва: “Злото е упражнение на могъществото.”

През 2015 г. излезе и филм, чийто сценарий претворява страховитата случка от миналия век. А още по темата и за гледната точка на самия Филип Зимбардо, можете да научите от видеото по-долу в лекция на психолога за конференциите TED.

*Видеото съдържа кадри, които не са подходящи за малки деца и хора с лабилна психика.

Вижте още какъв е смисълът на наказанието в затвора в Хелзинки