Летището, на което кацаш, е луксозен сламен навес. Там слизаш от самолета и пешком се придвижваш до сградата. А вътре служителките вместо да си гледат скенерите, грижливо си оправят червилата. Хората тук са весели, общителни, дружелюбни и шумни. Но освен това – мързеливи и мизерни. Поят те с ром, докато дамаджаните не свършат. И абсолютно нахално и безпардонно си искат бакшиш. Това е Република Доминикана.
Александра Танева е цветна и слънчева дама, която наскоро е имала удоволствието да посети тази карибска държава. Тя любезно предостави специално на Lifebites.bg разказа си за това място, в който доста неща може да успеят да ви изненадат. Вижте нейните автентични впечатления от това приключение, съчетани с малко факти за едно от райските кътчета на Земята.
Едно момиче в Република Доминикана
“Информацията в пътеписа може да бъде полезна за всеки, който в бъдеще планира посещение на острова. Опитах се да бъда максимално кратка, но не ми се получи. Република Доминикана (или Доминиканска република, аз за кратко ще я наричам само Доминикана) е втората по големина държава в Карибския басейн, след Куба. С население около 9,5 милиона и площ 48 311 кв.км.
Доминикана заема две трети от остров Еспаньола, в архипелага на Големите Антили. На запад страната граничи с Република Хаити, която заема останалата една трета от остров Еспаньола. На юг бреговете на Доминикана се мият от Карибско море, а на север от Атлантическия океан.
От VII век коренните жители на остров Еспаньола са тианос. Това са племена, дошли от Южна Америка, по-специално от устието на река Ориноко. След завладяването на острова от испанците, почти 90% от коренното население е избито. За да се преодолее острата нужда от работна ръка, започва внасянето на африкански роби. Днешните жители на острова са потомци на смесването на тези три основни етноса: тианос, испанци и африканци.
Знамето на Република Доминикана е единственото в света, на което е изобразена Библията
Не мисля да продължавам с историята на Република Доминикана, а да опиша моята среща с този карибски остров. Имах известни резерви относно избраната дестинация. Основният ми проблем беше, че това е основно плажна дестинация, без активен туризъм, а аз обичам да обикалям по забележителности. От прочетеното предварително, разбрах че този път ще заложа на мързелуване на плажа и басейна в хотела. Не съжалявам!
Още със слизането на летището, което представлява луксозен сламен навес с всички атрибути на летище, ме обгърна влага. Лепкава влага! Тук гримът е забранен! Целогодишно градусите са 25-30. Над 80% слънчеви дни. Океанът винаги се грижи да има лек ветрец, сиреч на плажа има климатик. Перести облачета постоянно внимават да сменят слънцето със сянка – да не изгориш, ако задремеш. За това се грижат и палмите, не е нужно да си носиш чадър. Няма жега, няма студ. Слънцето грее еднакво от сутрин до вечер, не е нужно между 11:00 и 14:00 да търсиш сянка.
Та за летището – освен, че е със сламен покрив и огромни вентилатори, е и отворено от всички страни. Тук почти няма прозорци. И това е първото летище, на което ни изсипаха от самолета и се наложи да се придвижим сами до “сградата” на летището. Без автобус. Това, което веднага ми направи силно впечатление е, че доминиканците са много
весели, общителни, шумни и дружелюбни хора
В страната често ще чуете касиерът в банката, продавачът в магазина, камериерката и изобщо всички да си тананикат някоя весела мелодия. Това поведение се смята за напълно нормално. Също така е нормално да ви поискат бакшиш, при това абсолютно нахално и безпардонно. Виж, това ме подразни.
На всеки ъгъл черни хора предлагат да ви закарат с такси-мотор (а ние сме двама)!!! Всякакви стоки с неясен произход се разнасят от улични търговци и те подканват да купиш нещо. Заговарят, подвикват… Пазарят се след първоначална космическа сума за някаква услуга. Тук всички са “амиго” и “амига”. Най-често чувах: ”Ола, амиго!”
С риск да прозвуча грубо, Доминикана може и да е Раят на Земята, но не с това население. Забавни, общителни, но мизерни. Не ценят това, което природата им е дала. Хората изхвърлят бутилки и какви ли не други боклуци по иначе прекрасната си земя. И освен това по тези географски ширини леността е заразна и нелечима болест. Ако сте с вроден мързел, това е вашето място.
Ние имахме възможност да излезем извън комплекса (защото в него не виждаш истинската Доминикана) и да обиколим части от северното и южното крайбрежие. Пропуснахме столицата и културата. Големи градове – мерси!
Посетихме полуостров Самана, залив Самана (известен с наблюдаването на “любовния живот” на гърбатите китове), о-в Кайо Левантадо (това е известният остров Bacardi, тъй като всички реклами на прочутата марка са снимани тук), о-в Саона (популярен с кристалните си води и ослепително бял, ситен пясък). Тези острови са основно туристически дестинации. Работниците идват сутрин и си заминават вечер. Естествено по вода.
Чисти и наистина райски кътчета земя
Организираните екскурзии са предимно еднодневни – вземат те от хотела и те връщат обратно. Първата им задача е да те напият с ром. Огромни дамаджани пълни с ром и специални дървени пръчици (Мама Хуана), които придават на рома мекота и специфичен аромат. През цялото време предлагат да ти налеят и докато не свършат дамаджаните, не мирясват.
Ако имате желание, тлъста сума пари (защото излиза солено) и здрави нерви да се занимавате с местните, Доминикана ще ви изненада с много атрактивни и обичайни за дестинацията забавления. Планински местности, оф-роуд бъгита, коне, фотосафари, аквапаркове, зоопаркове, плуване с делфини, дайвинг, разходка с хеликоптер, разходка с катамаран, с автобус, тур до столицата и навсякъде, където пожелаеш. Стига да си платиш, разбира се.
Ние, като по-мързеливи, се спряхме на две еднодневни екскурзии. Едната беше до п-в Самана, водопад Ел Лимон, залив Самана с наблюдаване на гърбати китове и о-в Кайо Левантадо. За това обаче ще разкажа в отделен текст.
На летището в обратна посока ми направи впечатление, че служителите на скенерите много, много не си дават зор. Една девойка не си гледаше скенера, а грижливо оправяше червилото си, оглеждайки се в джобно огледалце. Градина за пушачите с каменен зид – около метър висок, пред самолетите. Пушиш си, пиеш си ром, слушаш музика и гледаш как возилата излитат. Много яко.”
