Една от най-четените книги на германския психолог, психоаналитик и философ Ерих Фром – Изкуството да обичаш, се превръща в бестселър още след като е публикувана през 1956 г. В нея Фром представя по-различна гледна точка за любовта. Според него тя не е чувство, а умение, което трябва да бъде усъвършенствано до перфектност с много знания и усилия.
Кой е Ерих Фром?
Ражда се на 23 март 1900 г. във Франкфурт на Майн, Германия, в семейството на търговеца на вино Нафтали Фром и Роса Краусе.
Най-важният фактор, който оформя личността му, е Първата световна война.
“Когато войната приключи през 1918 г., бях страшно объркан млад човек, обсебен от въпроса как е възможна война, с желание да разбера ирационалността на човешкото масово поведение и копнеж за мир и международно разбирателство”
– казва Ерих Фром.
Той е забележителен ученик, но войната променя разбиранията му за света завинаги. 18-годишен започва да следва право, а година по-късно заменя тази специалност със социология.
Истинското му призвание
обаче е психологията. След като националистите поемат властта в Германия, Ерих Фром се мести в Женева, а през 1934 г. заминава за Ню Йорк.
Сред най-известните му книги са Бягство от свободата, Човекът за самия себе си и Изкуството да обичаш. Именно от последната ще ви представим днес няколко избрани откъса. “Тази книга… иска да убеди читателя, че всички негови опити да обича са обречени на провал, освен ако не се опита активно да развие своята личност, както и да постигне продуктивна ориентация; удовлетворението в личната любов е невъзможно без възможността да обичаш съседа, без истинска човечност, смелост, вяра и дисциплина”, казва Ерих Фром за своето произведение.
Нека си припомним едни от най-силните моменти в този световен бестселър:
“Детинската любов следва принципа: Обичам, защото съм обичан.
Зрялата любов следва принципа: Обичан съм, защото обичам.
Незрялата любов казва: Обичам те, защото се нуждая от теб.
Улегналата любов казва: Нуждая се от теб, защото те обичам.“
“Любовта е решение, тя е преценка, тя е обещание. Ако любовта беше само усещане, нямаше да има основа, на която да обещаваме да се обичаме един друг завинаги. Едно чувство идва и може да си отиде. Как мога да преценя дали ще остане завинаги, ако поведението ми не включва преценка и решение.”
“Парадоксално, умението да бъдем сами е състоянието на способността да обичаме.”
“Даването е най-висшият израз на сила. В самия акт на даване, преживявам своята мощ, своето богатство, своята власт. Това преживяване на най-визвишена жизненост и сила ме изпълва с радост. Чувствам се така преливащ от щедрост и живот, а поради това и така възторжен. Да даваш е много по-голяма радост, отколкото да получаваш, не защото е лишение, а защото раздаването е в основаната на съществуването. “
“Любовта не е нещо естествено. Тя изисква дисциплина, концентрация, търпение, вяра и превъзмогване на нарцисизма. Тя не е усещане, тя е действие, практика.”
“Ако двама души, които са били чужди един за друг, както е с всички, изведнъж сринат стената помежду си и се почувстват съвсем близки, като едно неделимо цяло, настъпва миг на единение — може би най-вдъхновяващите, най-вълнуващите трепети на човешкото сърце.”
“… любовта също като живота е изкуство. Искаме ли да разберем как да обичаме, трябва да постъпим по същия начин, както при изучаването на всяко друго умение, да кажем музика, живопис, дърводелство или майсторството на медика и инженера.”
“Завист, ревност, амбиция и всякакъв вид алчност са страсти. Обичта е действие, изява на човешка сила, и то само в условията на свобода — няма обич по принуда.”
“Най-важната област на отдаването обаче е не материалната, а сферата на конкретните хуманни отношения. Какво дава един човек на друг? Самия себе си, най-ценното, което има — живота си. Това не означава задължително, че той жертва живота си за другия, а по-скоро, че му дава от своята жизненост, от своята радост, от своя интерес, от своите разбирания, от своя хумор, от тъгата си — от всичко живо у него, което може да намери израз и изява. Давайки от своя живот, той обогатява другия човек, повишава жизнеността му чрез повишаване на собствената си жизненост. Той не дава, за да получава.”
“Грижата, отговорността, уважението и познанието са взаимно зависими. Те представляват съчетание на качества у зрелия човек, тоест у личност, която е развила продуктивно и творчески своите способности, иска да има онова, за което се е трудила, отказала се е от нарцистичните си мечти да бъде всезнаеща и всемогъща и е придобила скромност, основаваща се на вътрешната сила, плод единствено на истинската продуктивна, творческа активност.”
“Любовта като взаимно сексуално задоволяване и любовта като “работа в екип” и като убежище от самотата са двете “нормални” форми на разпадащата се любов в съвременното западно общество — социално моделираната патология на любовта.”
“Зрялото решение на проблема на съществуването е любов.”
“Да си съсредоточен по отношение на друг, означава да си в състояние преди всичко да го слушаш. Повечето хора дават вид, че слушат другите, че дори ги съветват, без фактически да слушат и да разбират казаното.”
“Да вярваш изисква смелост, способност да поемаш риск, готовност да приемаш болка и разочарование…. За да си обичан и за да обичаш, трябва смелост, смелостта да определиш дадени ценности като основна грижа – и да скочиш и да заложиш всичко на тези ценности.”
