Моята песен
от Елисавета Багряна*
Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека,
и сякаш се гони с чайките смели и волни.
Когато излезем от залива, там на открито,
и капки солени пръснат нашите устни,
и вятърът южен надуе платната развити,
и лодката бяла магьосана в път се впусне –
тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,
нечувана песен – за моята малка родина,
чието е име – облак над мене надвесен,
чиято е песен – за мене мед и вино!
Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,
момци ги припяват и вечер край порти причакват,
и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,
и майки пеят – пеят, когато оплакват.
О, песен такава – злокобно, сподавено-тиха,
не си още чувал и може би никъде няма,
защото и няма народ с орисия по-лиха
и с мъка по-тежка, и с воля – безропотно няма.
У нас планините лете не губят снега си,
морето е малко, но име носи – Черно,
и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,
и черна земята – плодна, но тъжна безмерно.
Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да направим една безкрайна пътека –
да стигнем небето, да стигнем чайките волни.
Прочетете още… златни редове за силата на човешкия дух от Старецът и морето
* Истинското име на поетесата е Елисавета Любомирова Белчева. Родена е на 29 април 1893 г.
След като завършва училище, Елисавета работи като учителка в село Недялково (по това време Афтане), след което става студентка по славянска филология в Софийския университет. Там
Багряна се запознава
с творци като Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков.
Първите си стихотворения публикува през 1915 г. в списание Съвременна мисъл. По-късно работи за едни от най-влиятелните български издания през това време – Вестник за жената, Лик, в списанията Съвременник, Златорог, Литературен фронт, Изкуство, Септември, Пламък.
Освен като Елисавета Багряна подписва стиховете си и с псевднимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна. Автор е на общо 9 стихосбирки.
Три години подред (1943-1945 г.) е номинирана за Нобелова награда за литература, а стиховете ú са преведени на 30 езика.
