Само ако можехме да избираме в любовта! Толкова много свободи сме отвоювали. Но така и не си подарихме контрол върху това, кого да харесваме. А бихме могли. И това би ни спестило много повече болка, отколкото можем да си представим, докато продължаваме да се
залъгваме, че избираме някого със сърцето си
Всъщност, го избираме с… опита си. С оформените назад в миналото ни теснички капандурки, през които плахо хвърляме погледи към любовта. И през които смело залагаме туптящите си чувства на карта. Онази, на собствените ни емоции.
Трябваха ни доста по-малко векове, за да картографираме подробно света. Че и Космоса. Но когато говорим за вселената вътре в нас, все още се лутаме без особено надеждни ориентири. Едва в последните едно-две столетия се появиха психолози, които заговориха за нещо като компас.
А едва през последните години един съвременен философ се зае да картографира изборите ни в любовта. Името му е Ален де Ботон. Произнесете го така, както би звучало добре в родния му Цюрих – ние нямаме претенции към ударенията в швейцарските фамилии. Онова, което ни вълнува у този базиран в Лондон писател, философ, тв водещ и предприемач, е трезвият му поглед към
емоционалния лабиринт
на човечеството. И най-вече – откритието му, че нямаме достатъчно познания за механизмите, по които избираме в кого да се влюбим. Вместо това имаме силно влечение към определени типажи. И рядко се отклоняваме от тях. Сякаш носим в себе си специфичен списък, определящ какви конкретни характеристики трябва да има потенциалният ни партньор.
Ала не си мислете, че пожелателните ни списъци се въртят около положителните черти. Например, човекът да е мил, проявяващ разбиране, симпатичен, да е на близка до нашата възраст или със сходен социален статус.
Подсъзнателно, когато избираме, често се насочваме към по-размити и мрачни понятия. Заради които, оказва се, пренебрегваме доста добри кандидати за сърцата ни, определяйки ги като скучни, неприятни или просто неподходящи. И се впускаме в авантюри с партньори, чиито характери са, меко казано, странни и никак не допринасят за щастието ни. Ален де Ботон дава за пример хора,
влюбващи се само в по-глупави
или по-безотговорни половинки. Или дори в такива, на които изобщо не може да се разчита. Които са егоцентрични до степен на пълна погълнатост от себе си. Саркастични, скастрящи, направо зли.
Ако сте изпадали в подобна ситуация, знаете колко необяснимо е това за всички останали. За най-близките ви. И за самите вас.
Защо не можем да се задоволим с някого, който е наистина добър?
“В любовта търсим не непременно онова, което е добро за нас”, обяснява де Ботон. “Не избираме миличкия партньор, с когото ще имаме ясни и лесни отношения. Избираме нещо, което да ни е познато. И тъй като повечето от нас
сме попили представата си за любовта още от малки
е трудно да осъзнаем в колко голяма степен тази идея е повлияна от родителите ни.” Тоест, от хората, които по ред причини са ни белязали емоционално, не само в добрия смисъл.
Тези най-ранни прояви на грижи ни дават пример за това, какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Което може да доведе до хаос в опитите ни да повторим модела. И което може да ни подхлъзне по един от следните 3 начина:
1. ОКАЗВАМЕ СЕ НАРАНЕНИ
Да речем, че баща ви е бил студен, агресивен или малтретиращ родител. Или че майка ви е омаловажавала постиженията ви, отсъствала е от важни за вас моменти, а може би е била прекалено контролираща? Не ви е било лесно. Но ето че тъкмо за това е настроено вашето търсещо любов Аз. Звучи абсурдно, нали?
Защо ще искаме да повторим нещо, което ни е карало да се чувстваме зле?
“Защото, макар да е било ужасно, то все пак е било връзка. Вид отношения. Единствените, които познаваме”, обяснява де Ботон. “Често, освен неприятните периоди, все пак, или дори преобладаващо, е имало и такива на привързаност, възхищение, близост, нежност.”
Прочете още… какво мисли Ерих Фром за любовта
И ето че днес, години по-късно, това е смесицата от емоции, която разпознаваме като любов. Която избираме.
2. ОКАЗВА СЕ, ЧЕ НИЕ НАРАНЯВАМЕ
Представете си, ако не сте го преживявали лично като малки, какво е да сте били унижавани или наранявани. Някои от хората, причинители на тези емоции, се държат така като защитна реакция. Защото някога, назад във времето, са повярвали, че единственият начин да не им се случи отново да попаднат в капан, е
самите те да залагат капаните
Да гледаш отвисоко, да нареждаш, да се държиш студено с чувствителните към твоето поведение, е примитивна реакция. Продиктувана от онази част в нас, която ни обещава никога повече да не сме слабите.
3. ПЛАЩАМЕ ТВЪРДЕ ВИСОКА ЦЕНА
Когато родител или друга важна фигура в детството ни е ощетявала по един или друг начин, желанието ни да избегнем още драма, ни кара да страним и от всички хора, които носят конкретна позната черта. А тя може да е всъщност хубава и при други обстоятелства дори полезна за нас.
Баща ви, например, може да ви се е присмивал, но пък да е бил страшно интелигентен. Днес, за съжаление, всеки умен човек
ще ви се струва крайно непривлекателен
Или, да речем, че майка ви е била ужасен пуритан, карайки ви да се срамувате от естественото за тийнейджърите сексуално любопитство. Но пък, от друга страна, е била толкова топъл и гушкав човек.
И ето че сега всеки, който се кани да ви успокои с прегръдка, ви се струва яростен противник на някакво по-разкрепостено, едва ли не непристойно поведение. Което ви кара да подминавате съответните кандидати за сърцето ви с презрение.
Картите на нашата собствена любов
скрити дълбоко в нас, са трудни за разчитане. Но е важно да се опитаме да разгадаем кода им, за да се освободим от собствените си неясни изисквания в отношенията с другите. Любовното разплитане на загадката винаги започва от нас. От въпросите:
- Какво ме е плашело/потискало/наранявало в общуването с хората, които са ме обичали, когато бях малък?
- Дали не съм привлечен от това в хората, към които се стремя в любовта сега?
- Не наранявам ли по някакъв познат начин онези, които днес обичам?
- И дали не пренебрегвам някого, който заслужава чувствата ми, заради нещо, на което отдавам прекалено голямо значение заради детството ми?
Емоционалното здраве означава да увеличим обхвата на хората, в които бихме могли да се влюбим. Свободно, а не от страх. Защото се учим на любов от малки. Но се отърваваме от травмите ѝ едва когато се научим да обичаме, т.е. да избираме, по нови начини.
