Ако попаднете в африканската държава Гана, това е вероятно едно от нещата, които моментално ще ви привлекат вниманието. Винаги през уикенда, обикновено в съботен ден. Отдалеч се забелязват червените тенти, огромното количество столове за присъстващите. Хората са облечени в традиционните за такива поводи червено и черно. И също отдалеч се чуват виковете на оплаквачите. Това е ганайско погребение. А такова нещо със сигурност никъде другаде по света не може да се види. Това не е просто ден за печал. То си е и празненство същевременно! С танци, атрактивни прояви и ковчези – същински произведения на изкуството.
Всичко тръгва от ганайското племе Га, което обитава южните части на страната. Тези хора вярват, че
смъртта не е край, а начало
Преминаване от видимия в невидимия свят. При това – мъртвите предци имат далеч по-голяма сила и власт, отколкото живите, ходещи по земята. И по тази причина, когато някой умре, близките му се стараят да му организират възможно най-хубавото погребение, за да си спечелят благоволението на душата му за времето, когато и те ще се преселят в отвъдния свят.
Гледай колко си ми скъп, като си умрял, дано и аз съм ти такъв, като дойда при теб…
И нищо чудно, че това е вероятно най-големият разход в живота – погребението на близък човек често излиза по-скъпо от собствената сватба. Около 15-20 хиляди долара е стандартен бюджет за такова събитие. Ово е стандарт, както се казва в един популярен виц.
Ковчегът в Гана се изработва по поръчка
Той обикновено демонстрира професията на покойника приживе. Или най-голямата му мечта (като това да се качи на самолет, което така и не се случило, например). Или любимата напитка или храна даже. И си е чисто произведение на изкуството. Съвсем буквално.
Такива саркофази се изработват едва от 20-ти век. За първи път ганайски ковчези са представени пред западната публика през 1989 г. в Париж и оттогава много световни музеи имат такива експонати. Определени форми подсказват специалния статут на покойника – като меч или жезъл например. Това значи, че човекът вътре най-вероятно е бил свещеник, шаман, магьосник или нещо подобно. Различните животни пък (като лъвове, петли, раци и прочее) обикновено представляват племенни тотеми.
НО! Не всеки може да бъде погребан в подобно произведение на изкуството. За тази цел е нужно приживе да си имал определен статус в обществото. Като цяло тази чест се пада на онези, които са били смятани за глава на семейството. Останалите – в по-обикновен ковчег.
Вижте колекция от атрактивни ковчези (празни, за щастие) в галерията:
Ковчезите се правят от местното дърво уауа
За нуждите на музеите, които си поръчват такива експонати, се ползват много по-скъпи дървесини, като махагон. От една страна, за да не е лесно разбиването на предмета при евентуална кражба и второ, за да е по-устойчив срещу атаки на различни насекоми или климатични условия например. Изработката на творбата може да трае между две и шест седмици, според сложността на поръчката и опита на майстора. Ползват се само обикновени инструменти и нищо на ток.
И понеже ковчезите далеч не са единствената атракция на ганайското погребение, не можем да не споменем за
танците… с ковчега и покойника
в него барабар. Все пак, на живите им е тъжно, но трябва да празнуват и да отбележат радостта от живота на покойника. Ето ви в тази връзка да видите няколко танца на професионални танцьори, при който възрастна дама се “изпраща у дома”:
На погребението винаги присъстват много хора. Обикновено на постера, с който се съобщава за събитието пише, че всеки е сърдечно поканен. Постерите са огромни, цветни, поставят се на ключови места из града, за да е сигурно, че повече хора ще ги видят.
На самото погребение има специални оплаквачи – да не мислите, че не тъгуват. Правят се молитви и различни други ритуали. И да, шегата настрана, близките наистина са опечалени. Но извън това погребението си е парти – с ядене, пиене, диджей, танци и всичко останало. И само една скоба ще отворя към края – Гана е предимно християнска страна. Но традициите са си традиции и хората си ги пазят ревностно.
Всичко това, което описахме, дава повод преди време на един ганайски законотворец да възкликне: “Ние инвестираме повече в мъртвите, отколкото в живите, а това не е хубаво“.
