35 думи, чийто правопис често грешим

конфИтюр!

За невинаги не съм съгласна

Думите “сърма” и “сарма” трябва да са дублетни, но “сърма” с ударение на “ъ” вече добива другото значение на думата, а то е позлатени и посребрени нишки за бродерия и шев. Тогава “сърма”с ударение на “ъ” и “сърма” с ударение на “а” са омографи – еднакво се пишат, но с ударение на различни срички и с различно значение.

Съжалявам, че съм толкова нескромна /една дума/, но тази статия е предназначена за част от днешните политици, които с чиста съвест мога да определя като полуграмотни/една дума/. Хората от моето поколение, които се отнасяха сериозно към училището и грамотността не биха се затруднили с нито една от 35-те думи. Още по-малко биха се затруднили хора, които са понаучили /една дума/ някой-друг чужд език /конфитюр е буквално реципирана дума от френския език – confiture, както и думата кураж – courage или аргумент -argument. Колкото до думата евфемизъм – това е въпрос на обща култура – думата има гръцки произход и се пише /на латиница/ euphemisme и ако някой има желание да използва емпирично познание може да си припомни споровете за изписване на ЕВРО на български върху банкнотита на общата валута – първоначално трябваше да бъда ЕУРО, и имаше дълги преговори, по време на които да се изясни, че в българския език буквосъчетанието EU се изговаря и изписва като ЕВ/.
Очаквам подобна статия за изговора на определени думи – например – влезе-влезне /любима употреба от политици с претенция за грамотност и журналисти/! и още – скочи-скокна и пр.

И “конфузен” и “сконфузен” са правилно написани. Просто в едни случаи е правилно да се употреби едната, в други – другата.

Не съм съгласна с посоченото като единствено правилно “конфузен” – това е правилният избор ако говорим за конфузна ситуация (неудобна) или конфузен случай, но когато е причастие от глагола “сконфузвам се” (става ми неудобно, чувствам се притеснен), правилно е “сконфузен”. Виж Официален правописен речник на БЕ, БАН, 2012, стр. 336 и 579.

Бих попитал драгите читатели, а също така и уважаемия проф. Владко Мурдаров: “Има ли грешки в изречениятя: “Отъпквам снега пред дома си.” и “Вървя по утъпканите пътеки на музицирането.”?”

Интересно, като говорите за произход на думите /турцизми/, защо не кажете, че отвЕртка е русизъм. същото е с вЕртолет.Преди 1944г.дядо ми произнасяше и двете думи с Ъ.

Конфузен и сконфузен просто са две различни думи, които означават две различни неща. Тук не става дума за правопис, а за различни понятия.

Много поучително,но дано стигне до по младите.Действайте в този дух.И няколко идеи от мен,но поглеждайте и в по старите речници.Фасунга или фасонка;шпакла или шпахла;Парагвай-Парагуай ..

непромокаем / не промокаем ? Нещо се обърках? Правилно е да е слято, нали?

Напоследък чувам по-телевизията все по-често “лЕсица” и “мЕрише”. Не бих се учудила хората така и да ги пишат. А благодарение на оная глупост “София -ден и нощ” се появи новата дума “дриШльо”! Вече я срещам така изписана и във форуми.

Думата “пицерия” е навлязла в българския език леко изменена – пицария, но на италиански е съвсем правилна. Следователно изписана на съответния език няма грешка.

Здравейте! Виждам, че се включвам малко късно по темата, но ми се ще да уточня. Транскрибирането на чужди имена в българския език има правила и най-общо те са, че се изписва най-близкото до това, както се произнася ( а не както е в руския например), но както и в много други случаи, има изключения. Париж, Вашингтон, Гьотеборг и т.н. се изписват по този начин не защото така го изискват правилата, а защото така са навлезли вече в българския език.
Ето от мен и няколко предложения за близки думи, които масово се бъркат, въпреки че са си чисто български:
Удава ми се – Отдава ми се (грешно)
отдавам се (увличам се в нещо) – удава ми се (имам наклонност, сполучвам)
Масово се използва думата ПРЕДЕН вместо ПРЕДИШЕН. Например, “предния ден” вместо “предишния ден”. “Преден” идва от “пред” (за място), а “предишен” от “преди” ( за време) съответно имаме предишен/следващ и преден/заден (предния ден/задния ден?).
Благодаря ви, че подхващате тази тема, защото трябва да запазим този толкова хубав език.

Здравейте!
Искам да добавя думата въстание. Защо ли ми се струва, че едно време се е писало въЗстание, както са думите възникване, възнесение и други. Макар че е възможно възстание да подобна логика на “въз” над нещо, може и да греша.
От написаното в статията със сигурност щях да сгреша на думата претекст. Много ми се иска да имаше пояснение, защо да не е пред-текст. Очевидно е че претекст е повод, а не някакъв знак пред текста, но като не знам етимологията ще ми е трудно и да запомня правилно думата.
А относно политиците.
Разбирам, че е много забавно вечно да им намираме грешки, но те са политици – не езиковеди. Тяхната работа е да управляват и да взимат нелеки решения. да ги обмислят и да постигат споразумение по важни въпроси. Това, че медиите постоянно ги търсят и цитират е проблем на медиите (че не ги коригират, а нарочно им оставят лапусите). От медиите е редно да получаваме правилно поднесена информация за случилото се, и не е необходимо политиците да са непременно изрядно грамотни. Те просто са бублични личности и затова постоянно им чуваме грешките в езика, това е. Я застанете вие пред камера и говорете и после се гледайте. Ще си откриете толкова грешки, колкото не сте и подозирали.

ЛимонтОзу идва от турцизма limontozu, което означава лимон на прах (toz – прах), а не лимонена сол (tuz – сол). Затова се пише с О.

Целта на питането е, че в “Официалния правописен речник на българския език” на БАН и Университетския – такъв, има разминаване в правописа на “отъпквам”. В двата речника, които се смятат за меродавни, тази дума се изписва по различен начин (!), което е недопустимо! Имаше две гопрещи дискусии по този повод, едната я загтнах аз и се оказа, че този глагол е най-спорният.

Масова употреба от журналисти и водещи на пропусквателен пункт,вместо пропускателен/ от пропускам/.

Всички тези думи са елементарни, и който не знае как правилно се изписват, означава че въобще не е влизал в часовете по български език.