В първата част на разговора ни с Николай Коцев ви върнахме десетилетия назад. В едно друго време, когато книгите и рисуваните списания бяха едининственият варианти за бягство в други светове.
Ето какво още разказа тай за своето страшно интересно хоби, за българския комикс, който според него е по-добър дори от “Спайдърмен” и за съдбата на едни от добрите ни автори, работили в култовите “Дъга” и “Чуден свят”.
Има ли някой от комиксите ти, който е по-ценен от останалите?
Какво е да имаш всички „Дъги“, например, без един-единствен брой? Ами чиста загуба. Но това не значи, че липсващият брой ти е по-скъп от другите.
Комиксите ми като цяло не са скъпи, не мога да ги продам за много пари като рядка пощенска марка от сгрешена емисия или като автограф на мъртва знаменитост. Тука го няма елементът „винтидж хънтърс“. Но за мен са си безценни. С лекота губя пари, мога да прежаля дом, кола. Но ще е истински шок за мен, ако по някаква причина загубя комиксите си.
По принцип се интересувам и от всякаква стара периодика. Не е много журналистическо, но за мен старите вестници и списания често са по-интересни от новите. И то точно заради това, че предават духа, стила, проблемите на съответното време.
Едва наскоро например събрах цялата поредица на „Чуден свят“. Това списание е силно подценявано спрямо далеч по-популярната „Дъга“. То има два първи броя – единият излиза под формата на книжка през 1980 г., а другият първи брой излиза вече като списание през 1983 г. По тази причина списанието има общо 18 броя, но 19 книжки. Това е прецедент в историята на комиксите в световен мащаб – един и същи комикс с два първи броя. „Чуден свят“ е знаменателен и с това, че до комиксите за 3-4 годишни деца има криминални разкази от Артър Конан Дойл или Жорж Сименон или пък научно-фантастични разкази от Рей Бредбъри или Айзък Азимов да речем – това си е за възрастни. След това – комикс за възрастна аудитория. Като за уредените от Коза Ностра боксови мачове през 20-те 30-те години в САЩ например. Тук можете да видите дори интересни рецепти, написани на ръка, с нарисувани продукти – как да си направим таралеж от бисквити, да речем. Или да прочете за прочутата американска джаз певица Беси Джеймс, като Беси Джеймс е нарисувана, а не е представена със снимка, разбира се. Просто красота! И тук го има пропагандния елемент – подчертава се, че Беси Джеймс умира след катастрофа, защото е тъмнокожа и не е приета в най-близката болница, която била само за бели…
В това списание е публикувана поредицата „Радул“. Това е комикс от световна класа, повече анимация, отколкото картинка – такава динамика има. Според мен е по-добър дори от „Спайдърмен“. Отделно има интервюта с български филмови и музикални звезди – Стефан Данаилов е дефилирал на страниците на „Чуден свят“, Лили Иванова също.
Кои са авторите в тези списания?
И в двете прекрасни български комикс-списания – „Дъга“ и „Чуден свят“ рисуваха гениални художници на комикси като Христо Кърджилов, Евгений Йорданов, Петър Станимиров, Никифор Русков, Георги Шуменов, Венелин Върбанов, Николай Додов, Сотир Гелев… Сигурно забравям някой. Всички от моето поколение помнят шантавите приключения на Чоко и Боко от „Дъга“. Техният автор – Румен Петков – от години живее и работи в САЩ. Той е сред художниците на популярните сред днешните хлапета филмчета „Том и Джери“, „Лабораторията на Декстър“, „Джони Браво“, „Крава и пиле“. Художници като Доньо Донев, Анри Кулев и Любен Зидаров също сътрудничеха на българските комикс-списания.
Искам да кажа, че по отношение на комиксите ни от 80-те години на миналия век България наистина предлагаше световно качество. По моето скромно мнение например „Дъга“ е много по-добра от „Пиф гаджет“.
На какво те научиха комиксите?
Като дете ме научиха на свобода и доста поразвинтиха въображението ми. Така го развинтиха, че още ме държи. Ха-ха! Сега, като колекционер, гледам по-методично на тях – учат ме на естетика. Учат ме да се радвам на малките неща. Ето например, дай ми едно старо списание с пожълтели страници и съм доволен – по-добре може да стане само, ако си отворя и една бира. Самата комикс култура е толкова пъстра вселена, че ще трябва да направим цяла поредица от интервюта. Комикс прийоми се използват и в карикатурата, и в анимацията, и в литературата, тази култура никога не е умирала, макар че според мен е позападнала през последните години. Например, когато над главата на анимационния герой светне електрическа крушка („Имам идея!“), това си е чист комикс прийом. Когато нещо избухва или се троши в комиксите, авторите обикновено пишат „Врааааууум“ или „Буууум!, или „Трясссс!“. Май всички използваме тези прийоми, когато разказваме истории. Това прави разказа по цветен, нали?
Можеш ли да сравниш комиксите с хората?
Ами аз открай време, откакто съм се осъзнал, си живея в някакъв анимационен свят. Ако се загледаме наоколо, ще видим, че светът около нас е пълен с комикс герои – и положителни, и отрицателни. Трябва да страдаш от тотална липса на въображение, за да не го виждаш. Моят свят например е пълен с анимационни муцуни – виждам ги сред приятелите си, сред колегите си, виждам ги в магазина. Навсякъде са! Колкото по-колоритна е една личност, толкова повече прилича на комикс-герой. И обратното – някои комикс герои ми приличат на реални личности.
Може ли отново да има пазар за комикс-списания у нас?
За съжаление към момента няма пазар за комикси у нас. Едни момчета се опитаха да възродят „Дъга“ преди десетина години, но не им се получи особено. И то при условие, че някои от авторите, с които работеше новото списание, бяха наистина много добри. Аз по принцип съм против да се възстановява „Дъга“. Да, тя не излиза вече, но не е мъртва, даже си е много жива. Има стотици и може би хиляди хора като мен, които пазят списанието за децата си. Не може да я възстановиш, защото ще бъде извън времето си, може би и извън мястото си. Все едно сега да пуснат нови серии на „Приятели“ с поостарелите актьори. Могат да го направят, но няма да е същото. Но пък ниша за съвършено ново комикс списание, различно от „Дъга“, има според мен. Искат се три неща – много ентусиазъм, много пари и талантливи автори. Съчетанието на трите елемента в едно обаче е доста трудно, затова и си нямаме българско комикс списание към този момент.
Какво би те накарало да се разделиш с комиксите си?
Сигурно се шегуваш. Тези стари списания ще останат в моето семейство завинаги, докато свят светува. Няма сила, която да ме раздели с тях.
Първа част на интервюто с Николай Коцев четете тук.
