Само при споменаването на думата шоколад, всичките ми сетива се изострят и се настройват адски положително. Най-вече заради сладкото очакване да си хапна поредното блокче от това прекрасното кафяво кулинарно бижу. Но да познаваме вкуса на шоколада не е привилегия само на нас днес. Още от дълбока древност какаовите зърна са били ценен ресурс за хората. Как и за какво са ги използвали и кога са достигнали до нас европейците, предстои да ви разкажем днес в Lifebites.bg.
Всичко започва наистина много, много отдавна – около 2000 години преди новата ера. Доказателство за това са направени разкопки, според които още по това време населението, живеещо по земите на днешно Мексико, е използвало какаото. От ферментирали, печени или смлени зърна
древните мезоамериканци приготвяли специална паста
Смесвали я с вода, ванилия, мед, люти чушки и други подправки. И така си осигурявали вкусна, пенлива шоколадова напитка.
Малко по-късно цивилизациите на олмеките, маите и ацтеките открили чудодейните свойства на шоколада. Те също си приготвяли какаови напитки, които им действали ободряващо, подобрявали настроението им и били използвани като афродизиак. Поради тези качества на напитката древните цивилизации били убедени в божествения произход на какаовите бобчета и във високото им духовно ниво на произход и употреба. Още оттогава, та чак до днес можете да срещнете определението храна на боговете, когато става дума за шоколада. Маите дори почитали своя Бог на какаото и шоколада. Те пазели запасите от ценния ресурс само за управниците, воините, свещениците и специалните свещени ритуали, които извършвали.
През 14-ти век, когато ацтеките нахлули мощно в Мезоамерика (районът на южната половина на Мексико, включващ териториите на Гватемала, Ел Салвадор, Белиз, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика),
те били жадни за ценните какаови зърна
които не виреели на тяхната досегашна територия в централните части на Мексико. Ацтеките търгували с маите с какаови зърна. Те били толкова желани, че се превърнали във валута при покупко-продажбите. Така например, през 1500-та година една кокошка можело да бъде закупена за 100 какаови зърна. Според някои исторически хроники пък ацтекският император Монтезума изпивал по над 10 литра от напитката с шоколада на ден, за да повиши либидото си.
Преди време споменахме и това в колекцията от инфо-бисквитки за храненето
По същото време испанските конкистадори като Ернан Кортес да речем, които продавали злато и сребро на мексиканците, се завръщали в родината си с шоколад в замяна на благородните метали. Предполага се, че по този начин какаото било пренесено за първи път в Европа. Испанците
обновили рецептата на шоколада
като започнали да слагат в него канела и тръстикова захар. Това, което останало непроменено обаче бил фактът, че шоколадовото изкушение си оставало символ на лукса, богатството и силата. На шоколада по това време можели да се насладят само кралските особи и представителите на испанския елит.
В продължение на цял век Испания успяла да запази тайната на своето вкусно сладкарско изкушение. Но когато дъщерята на испанския крал Филип III се омъжила за френския крал Луи XIII (през 1615 г.), тя пренесла освен личните си вещи и любовта си към шоколада във Франция. Той мигновено набрал популярност и там. Аристократите започнали да го приемат като „магичен еликсир“ с множество ползи. За да задоволят нарастващата потребност и търсене на какаото, европейските сили създали колониални плантации от растението в екваториалните региони по целия свят.
Шоколадът остава напитка само за избрани, кралски особи и аристократи до 1828 г. Тогава немският химик
Конрад Йоханес ван Хутен изобретил пресата за какао
която буквално сложила началото на истинска революция в производството на шоколада. Пресата изстисквала по специален начин какаовото масло от изпечените ядки. Така оставащата пресушена маса лесно можела да бъде направена на прах, който да се смесва лесно с различни течности и съставки. А това вече била предпоставка и за създаването на първия истински шоколад. Във вида, в който сме свикнали да го виждаме и консумираме днес.
През 1847 г. шоколадовата компания J.S. Fry & Sons измайсторила първия по рода си твърд шоколадов бар, направен от какаово масло, какао на прах и захар. 30 години по-късно Рудолф Линд изобретил своеобразна шоколадомелачка. Или иначе казано машината за правилното смесване на продукти при правене на шоколад. Тя осигурява на шоколада добре познатите ни кадифена текстура и превъзходен вкус. Както и други преимущества, позволяващи масовото производство на гладък, кремообразен млечен шоколад. А компанията на известния швейцарски шоколатиер и изобретател и до днес се слави с едни от най-вкусните, предпочитани и изискани шоколадови изделия на пазара.
