Вечерна хармония от Шарл Бодлер *
Настава онзи миг, когато вятър свеж
като кадилници цветята полюлява
и в здрача мириси и звуци разпилява —
меланхоличен валс и вял световъртеж.
Като кадилници цветята полюлява
цигулка стенеща — като сърце! — с копнеж,
меланхоличен валс и вял световъртеж!
Печално свят олтар, небето потъмнява.
Цигулка, стенеща — като сърце! — с копнеж,
сърце, побягнало от черната забрава!
Печално свят олтар, небето потъмнява,
издъхва слънцето в кръвта си — сън зловещ.
Сърце, побягнало от черната забрава,
сред миналото лъч се мъчиш да съзреш!
Издъхва слънцето в кръвта си — сън зловещ…
В мен споменът за теб като потир изгрява.
Превод: Кирил Кадийски
* Шарл Бодлер е един от най-влиятелните поети във френския културен живот на 19-и век.
Подобно на други големи артисти от този период,
Бодлер води разгулен живот
и след като се разболява от сифилис, е изпратен на пречистващо пътуване в Индия.
Завръща се, но вместо да посрещне пълнолетието си като зрял, отговорен човек Шарл продължава стария си начин на живот. С годините се пристрастява към алкохола и опиума. На 44-годишна възраст, в следствие на получен удар, остава парализиран. Следват мъчителни месеци на рехабилитация в санаториуми в Белгия и Франция. Две години по-късно, на 31 август 1867 г. Шарл Бодлер умира.
Неговата най-известна стихосбирка
Цветя на злото излиза от печат през 1857 г. и предизвиква огромен скандал. Заради основните теми в нея – сексът и смъртта, тя е заклеймена от критиката и обявена за “неблагоприлична”. Отгоре на това Бодлер, заедно с издателя му (че и печатарят!) са съдени за нарушаване на обществения морал. 4 години по-късно стихосбирката е преиздадена, а поетът добавя нови моменти към скандалната си творба.
