В живота на всеки има събития, които преобръщат света му и превръщат самия него в нов човек. Или поне в по-различен. За едни това е загубата на близък, за други – появата на нов, намирането на работа… Всяко такова събитие ни обогатява с опит, който често пречупва същността ни. За мен тази промяната настъпи известно време, след като станах родител. Последните 4 години ми показаха един друг живот и, иска ми се да вярвам, ми дадоха ценни уроци.
Ето най-важните десет от тях:
1. Купонът не винаги се случва с много алкохол и музика до дупка
Звучи неразбираемо, ако си на 15 г., но след като станеш родител, много често купоните от този характер намаляват, а в някои случаи напълно изчезват. Това не означава, че родителите не се забавляваме. Напротив. Но купонът по-скоро променя местата и начина, по който се случва. Много по-вероятно е да потанцуваш с половинката и децата пред телевизора или компютъра вкъщи, отколкото в последния най-модерен бар в столицата след няколко питиета, но… факт – забавлението си е забавление. Било под формата на тичане на детската площадка, правене на коледни бисквити, рисуване с водни боички или въргаляне на пода.
Снимки: Анастасия Гуновска и личен архив.
2. Излежаването в леглото е вреден навик
Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре за теб. Още ми е трудно да свикна с тази мисъл, тъй като от малка обичам да се излежавам до късно. Но откакто станах родител, разбрах, че е далеч по-щадящо за нервите да се събудиш половин час по-рано, отколкото да останеш в леглото и след това де се скъсаш от стрес… защото не си успял да стигнеш навреме до училището, да се облечеш, така че да се чувстваш комфортно или да изпиеш кафето си на спокойствие преди да хукнеш по задачи.
3. Може да си купиш 100 рокли, но не може да носиш всички накуп
Да, и това го разбрах, едва след като се сдобих с титлата „майка”. Не се подвеждайте – останах си шопингманиачка. Просто промених приоритетите си и в някаква степен си дадох сметка, че нямам нужда от всички тези дрехи, за които доскоро пръсках луди пари. Докато в гардероба ми тъжно продължават да висят няколко нови, никога необличани рокли, децата ми растат като диви гъби и действително не от суета, а от чиста нужда трябва да бъдат обзаведени с нови дрехи и обувки много по-често, отколкото ми се вярва.
4. Свободното време е лукс и не трябва да се пилее
Замислям се за часовете, които съм прекарала в безсмислени срещи с хора, които нямат значение и които са изчезнали от живота ми без изобщо да забележа. Замислям се за мотаенете пред компютъра, чатенето и още куп вредни навици, които са изгълтали безумно голяма част от времето ми. След като се нагърбиш с отговорността да се грижиш за друг човек, освен за себе си, свободното време се стопява драстично. И тогава разбираш колко ценно е то, именно, защото е малко. И защото се налага да правиш избор за нещата, с които можеш да го уплътниш.
5. Търпението е един от жизненоважните добродетели
Винаги съм съжалявала, че не съм търпелив човек. Но никога не ми се е струвало особено важно, че не съм такъв. Откакто станах майка, разбрах колко важно качество е да бъдеш търпелив. Да имаш търпението да изслушваш, да чакаш, да наблюдаваш, да говориш или да мълчиш… Умението да търпиш и да действаш в точния момент.
6. Подреден дом не означава перфектен дом
Голяма част от българките имаме обсесия да поддържаме къщата си спретната и наредена. И най-вече, когато очакваме гости. Мисълта, че някой ще ни зарави „неподготвени”, с неизмити съдове, с неразчистена маса, с прах по мебелите и играчки по пода, докарва много от нас до истерия.
Истината е, че след като имаш деца вкъщи няма нужда да се стараеш да чистиш на всеки пет минути от денонощието. Защото точно толкова често се случват промените в подребата и степента на чистота в дома ми. Няма смисъл да прибираш и теглиш играчките от ръцете на детето си само, защото след малко ще дойде Лили да пиете кафе и ще завари две кукли да се търкалят полуголи по средата на хола, редом с двайсетина кубчета лего и 3-4 камиончета. Играчките са, за да се играе с тях. Защо да ги купуваме, ако ще ги пазим в кутии и шкафове? И ако някой трябва да ги прибира, то добре е това да са децата, които ще изградят навик да се грижат за вещите (а по-късно и хората), на които държат.
7. Спортът е здраве
Винаги съм неглижирала физическата активност. Допреди да премина едни определени години и още повече, преди да стана майка. Не е нужно да ви изреждам статистика колко важен е спортът за тялото, как помага на организма да се бори с ежедневния стрес и стареенето. Винаги съм го знаела, но съм прогонвала тези цифри и информации с лека ръка, предпочитайки да се помотая по магазините, да остана в леглото или да се видя с някоя приятелка. Факт е, че спортната зала или улицата, където мога да потичам, са местата, на които в момента имам възможност да остана сама с мислите си, да се отпусна и отърся от бързането, напрежението, миризмата на памперси и манджи. Да заредя батериите. И винаги след това се чувствам свежа и доволна.
8. Прави едно нещо, но го прави като хората
Жените сме мултифункционални. Обичаме и често правим повече от едно неща накуп. След като се роди синът ми продължавах да пиша статии за вестника, където работех. И докато с едната ръка подрусвах бебешкото кошче, с другата щраках текстчета на компютъра. Чувствах се доволна, че не губя форма и подхранвах егото си, че все още съм полезна и ценна. Всъщност вършех нещо, което беше напълно излишно и пропусках моменти, които повече никога няма да се върнат.
С течение на времето и раждането на дъщеря ми, осъзнах каква загуба на време и спомени е това. Сега се опитвам да правя само едно нещо, но качествено. Да храня малката, без да говоря по телефона в същото време, а да се наслаждавам на усмивката й, докато опитва за първи път нещо вкусно…
9. Нищо не толкова спешно, колкото ни се струва
Най-стресиращите моменти – когато закъснявам, мисля си, че изпускам нещо важно и че това едва ли не ще е краят на света. Всъщност нищо в този живот не е толкова спешно и никое закъснение не е толкова фатално. Убедих се, че като натискам нервно клаксона на колата, за да накарам шофьора пред мен да се раздвижи, няма да компенсирам закъснението си. Ако постоянно повтарям на децата си: “По-бързо! Не се мотай!”, няма да стигна нито по-бързо, нито по-спокойно. Единственият ефект от цялата дандания е стресът, които създавам у себе си и околните. Така че: “Relax. Take it easy…”, както казват гърците и вместо на бързи реакции, вече залагам на по-добра организация.
10. Прегръщай хората, които обичаш и им казвай какво изпитваш към тях всеки път, когато имаш възможност
Този урок ми преподаде синът ми. Този малък човек изразява чувствата си спонтанно, на всевъзможни места и в моменти, които на пръв поглед изглеждат неуместни. Този малък мъж, който изненадващо скача, докато унесено води битки с рицарите и пиратите си, идва и ме прегръща, прилепя главица до раменете ми, а след това целува ръката или бузата ми. Тази голяма душа в крехко тяло ме научи, че няма неподходящо време и място да покажеш и кажеш на някого колко го обичаш.
