Срещам се с Деси Андонова /Desy/, Боряна Докле /Bora Dokle/ и Божидар Василев /Trom Bobby/ в Докторската градина. Тези тримата са като любими плочи от ценна колекция на музикален маниак – различни като темперамент и характер, всеки си има собствена история, обложката е важна, но не крещи, защото музиката има значение! Те са част от проекта Резервни космонавти.
На 30-ти април 2015 те излизат заедно на сцената на Терминал 1. Тогава им предстои 3-то издание на поредицата от концерти РЕЗЕРВНИ КОСМОНАВТИ. През 2014 г. Боби измисля концепцията:
талантливи музиканти от различни групи и проекти се събират на една сцена и споделят вдъхновението, любовта и уважението си към музиката заедно с публиката
Първият концерт от серията е на Southwick и Bobo & The Gang, следва и втори – Метаформоза и Dayo. Идва ред и на дамите, защото скафандрите им отиват.
Магнетичната Desy е в компанията на момчетата от High time /Антони Рикев – WahTony, Николай Данев – Brown Sugar и Радослав Славчев – Riverman/, които са другите музиканти от нейния авторски проект, както и инициаторът на това събитие. Bora Dokle хипнотизира с гласа и присъствието си редом с едни други много талантливи инструменталисти /Деян Драгиев – Даката, Стефан Стефанов, Душко Крумов и WahTony/. Сред екипажа от български музиканти има и един англичанин, израстнал в Америка – Aled Ordu, който поставя началото на пътешествието.
На 30-ти април 2015 г. в Терминал 1 няма нито един присъстващ, който да е летял в космоса
но пък се събире голям и талантлив екипаж. Нещо като Седморката на Блейк, но в култовата роля на този персонаж влиза Trom Bobby. Боби, Боряна и Деси разказват за ученическите си приключения, план Б, бизнеса, компромисите, мечтите и пътуванията
точно преди концерта:
И тримата сте учили в музикалното училище. Какви са спомените ви от там?
БОРА – Това са най-яките години, които съм имала. Събирахме се в едно барче, а в старата сграда се влюбих за първи път.
БОБИ – Аз бях много зле, защото нито знаех нотите, нито бях свирил на някакъв инструмент. Два месеца преди приемния изпит в пети клас ми казаха, че има специалност тромбон, а аз за един месец подготовка трябва да вляза в музикалното училище, както и да ходя на солфеж. А това беше в Люлин на кооперативния пазар,
където за последно съм получавал шамар от майка ми след един урок.
В същото време имах уроци по тромбон в сградата на музикалното училище, дори нямаше тромбон и се налагаше да свиря на една малка ужасна туба. Мой преподавател беше Станислав Почекански, който постоянно ми се караше и след всеки урок падаше голямо реване. Трябваше да минат две години, за да ми каже, че се справям добре. И аз пак се разревах, от щастие се разревах. И все пак изкарах петици на изпита и бях много доволен.
ДЕСИ – Баща ми имаше един много добър приятел – висш духовник, който беше направил служба в Александър Невски. Шегувахме се, че е била заради мен и приемането ми в музикалното училище с класическо пеене. Това са най-хубавите ми години. Преди да ме приемат и аз ходих на уроци по солфеж и всичко беше с голямо желание. Учителката ми се казваше Таня Ценова – изключителен педагог. Спомням си как с Ронката /Андрония Попова – Naseкomix, LavaLava, Sentimental Swingers/, с която порастнахме на ролкови кънки, разбрахме, че старата сграда на училището ще я реституират и всички от музикалното направихме стачка и окупирахме монголското посолство – с кънки и палатки.
Беше голямо парти.
БОРА – Моята история е доста сложна /смее се/. В Албания имаше гражданска война и баща ми реши да се махнем цялото семейство от там. Една година живяхме в Сърбия, където свирих на цигулка и казваха, че съм много надежден цигулар, но на музикалното училище в България му се носеше много добра слава. Всички твърдяха, че е едно от най-добрите в Европа.
Поради тази причина баща ми предложи да дойдем тук и се продължи със свирене нон стоп. Дойдох, приеха ме , но моят баща отново реши да се върнем в Сърбия, защото имаше бизнес там. Изкарахме година и познайте?!
Пак се върнахме в България
и трябваше да кандидатствам втори път в музикалното училище, но на мен мечтата ми беше киното. Исках да уча в НАТФИЗ, но по-късно влязох в музикалната академия с цигулка. По-късно се запознах с Мони /Симеон Лозанов – Monyx/ от Кокомания и той ми предложи да пея с тях. Влюбих се в пеенето и изобщо не ми се занимаваше повече с цигулка. При мен средно положение няма. Избирам нещо и му се отдавам 100 процента.
Деси, има една история, свързана с твоето кандидатстване в музикалната академия и Stevie Wonder. Разкажи я.
ДЕСИ – Да, аз изпях Stevie Wonder. Как съм го направила не знам, но истината е, че ми казаха: „Моето момиче, ако искаш да те приемат, изпей Сeline Dion или Whitney Houston и нямаш проблеми“. Аз обаче казах, че не мога да изпея нито една от двете, просто не става. Бях твърдо решена, че ще кандидатствам със Stevie Wonder и избрах супер трудно парче – Overjoyed. И то беше ясно, не знам дори защо изобщо кандидатствах, аз сама съм се научила на всичко, но класическото пеене много ми е помогнало със сигурност, направо се влюбих. Много исках да стана оперна певица, дори кандидатствах като мецосопран, но бях много малка, много е трудно и това винаги ме е предизвиквало. Знам ли, някой ден, когато съм достатъчно узряла за това може пък и да се случат нещата.
Имат ли хората все още предразсъдъци към типа музика, която вие правите? Според мен това са вече отживелици.
БОБИ – Това е така, защото ти си създала такъв свят около себе си, в който е така, ама всъщност не е така. Някои твърдят, че хората не били готови за такава музика, други твърдят, че не може да се опитваш на балканците да им пробутваш черна музика.
Ако искаш да правиш нещо, което обичаш, няма да се съобразяваш най-вероятно с това.
БОРА – По принцип трябва да се съобразяваш, защото в крайна сметка не сме сами в този свят, но се съобразяваш дотолкова, че да не те е срам от това, което направиш.
БОБИ – В момента по цял свят има много кадърни артисти. Трябва да си имаш план за действие и да си наясно с правата си, да търсиш места, на които да кандидатстваш. Ние тук в България сме малко странни в това отношение. Чакаме да ни се обадят, да ни поканят.
ДЕСИ – Аз пораснах в едни години с много променяща се среда, а тя никак не беше в услуга на хора, които правят авторска музика. Тогава нямаше нищо, добре че беше телевизия ММ, която изигра ролята на основен фактор и така се разбра за различни авторски проекти, чиято музика да достигне до хората. Боби е прав, вече има възможности, но ние пък не сме толкова образовани да се справяме с мениджмънта, но има такива, които притежават бизнес нюх. Аз се занимавам само с музика и не мога да кажа, че бизнесът е успешен, но се чувствам удовлетворена.
Ако не беше музиката, какъв щеше да бъде план Б за вас?
БОРА – Кино!
ДЕСИ – Аз обмислям план Б.
Искам да отглеждам коноп
Официално го обявявам, но няма да продавам трева. Това всъщност е едно изключително растение, което генерално може да промени нещата. От него могат да се правят платове, хартия, семките му са супер полезни.
БОБИ – Аз сигурно щях да се занимавам с някакъв занаят. Щях да си майсторя нещо. Знам ли, мен в друго всъщност не ме бива. /Боряна и Деси, както и аз не вярваме./ Аз преди да вляза в музикалното имах страшен проблем, защото нито спортове, нито компютърни игри ме вълнуваха, не знаех какво точно искам.
Каква музика се слушаше у вас, когато бяхте деца?
БОБИ – О, моят баща е маниак. Той е искал да стане музикант, но дядо ми не му е позволил. Иначе у нас се слушаше Motown, Stevie Wonder и други подобни.
ДЕСИ – Може и да са се познавали с моя баща. Той беше музикант и слушаше такива неща, много пътуваше и имаше най-различни плочи. Аз за това я обичам толкова много, а и я пускам.
БОРА – У нас предимно се гледаха филми, защото баща ми е режисьор и актьор. Сама избирах музиката, която да слушам, но и при мен всичко започна от Stevie Wonder и Aretha Franklin, както и класическата музика.
Кои са градовете извън България, в които се чувствате като у дома си? Комфортно, без нужда от адаптация.
БОБИ – Варна!
БОРЯНА – Аз имам два и те нямат нищо общо – Болоня и Ню Йорк. Свикнала съм от дете с италианския език и може би заради това, но и когато отидох в Болоня се влюбих в това място, не исках да мръдна от там. В Ню Йорк беше абсолютно същото. Отидох, живях там два месеца и си казах: „Ето това е моето място“.
Бих се върнала там, веднага, на момента.
БОБИ – Аз така си мислех за Амстердам, но се върнах, защото тук ми е много по-хубаво, пък и казах вече – аз съм си за Варна.
ДЕСИ – Не съм била на много места, но тъй като съм живяла пет години във Варна и за мен морето има огромна добавена стойност, но градът, в който се чувствах много добре е Лисабон.
БОРА – Представям си те точно там. Да, ти си като от Лисабон. Португалия ти отива много.
ДЕСИ – Вижте какво, като остарея ще си взема един кемпер и ви качвам с мен, ако искате. Ще обикаляме и ще си правим музика. Бих пътувала и живяла на различни места. Може би и аз бих отишла до Ню Йорк, но си мисля, че ще ми е прекалено шумно, това е огромно място.
БОРА – Ню Йорк е място като за Боби, но той нали си иска Варна. Там имаш всякакви възможности.
Всичко може да се случи, особено за музиката, която ние правим.
Аз харесвам музиката, която Деси, Бора и Боби правят. Това е като с хубавите филми, които препоръчваш на приятели. Не им разказваш сюжета, но им предаваш цялата си емоция и енергия, а след това с нетърпение чакаш отзиви и от тях. Ако не си гледал нито един епизод от РЕЗЕРВНИ КОСМОНАВТИ, струва си да го направиш.
БОБИ – Ще има много хубава и истинска музика. Това ми стига на мен. Преди време един приятел ми разказа случай с едно негово участие в клуб. Собствениците му предложили да си измисли някаква концепция, а той им отговорил, че неговата музика сама по себе си има концепция, не му е необходима допълнителна. Надяваме се музиката да говори достатъчно добре и за нас.
БОРА – Ще чуете три различни уникални проекта!
Повече информация за Боряна Докле, SOUTHWICK и Десислава Андонова – Desy.
