В дъждовни следобеди винаги се размечтавам за мляко с какао и котешки езичета, меко одеяло, Пролетния валс на Шопен и люлеещ се стол близо до прозореца. Някои казват, че съм романтична до глупост. За други съм издръжливо копеле. А ако слушаш внимателно, ще чуеш да ме наричат и кучка. Лицемерна, за да не му е скучно на определението само.
Всъщност, с него се гордея най-много. Получих го с последователност и упорство. Заради него все не успявам да сбъдна дъждовно-бисквитената си мечта. Твърде много ангажименти ме очакват. Защото аз съм
кучката, която ще се погрижи да научиш пропуснатите уроци
И то така, че никога да не ги забравиш. Не че държа. Предпочитам мляко с какао и котешки езичета, меко одеяло, Пролетния валс на Шопен и люлеещ се стол близо до прозореца. Но Вселената се грижи да не скучая и периодично ми праща някой като теб. И отчаяно ме моли: “Не бъди безразлична! Дай му да разбере – по твоя начин”. Защото знае, че ако някой неистово трябва да бъде научен на нещо, може да се разчита на мен!
Добра съм с таблицата за умножение, по органична химия имах шестица, но съм безпогрешна, когато някой трябва да бъде плеснат през ръцете. Веднъж завинаги. Защото искам да живея в по-добър свят – без самозабравили се тарикати, без непрестанно изплъзващи се хитреци, без вечно бягащи от отговорност страхливци. Това е моят свят и в него
кучката е положителен герой
Винаги започвам с усмивка. Широка, като на Джулия Робъртс. Предразполагаща. Примамлива. Подкупваща. Неустоима. И все пак невинна. Такава, която те кара да бъдеш себе си до най-тъмните си ъгли, до най-грозните си черти, до най-отвратителните си навици. Такава, която те кара бързо да спреш да се преструваш. Такава, която ти казва, че пред мен и с мен можеш да си позволиш това, което не си позволяваш с всички други. Такава, която те кара да прекрачиш границата. И когато я прекрачиш, кучката в мен рязко се пробужда, а усмивката ми започва да боли.
Захапвам. Жестоко. Гледам как падаш – бързо и от високо, изгубен в собствената си самоувереност и спокойствието, че щом досега е можело така, значи ще може винаги, и се забавлявам искрено. Може да ти е за първи път, може да е за пръв и за последен. Едно знам – ще го запомниш.
Усетът за мярка е урок
който малко хора са научили. А аз искам да живея в свят, в който се съобразяваме един с друг, а не си играем на евтино надхитряване. Затова си научаваш урока и оставаш, или изчезваш далеч да си ближеш раните, осъзнал, че подходът ти не важи за всеки и за всяка ситуация.
Аз оставам и продължавам да мечтая за мляко с какао и котешки езичета, меко одеяло, Пролетния валс на Шопен и люлеещ се стол близо до прозореца в някой дъждовен следобед. Защото според всички съм романтична до глупост.
Обичам да създавам погрешно впечатление за себе си!
