Ал Пачино е единица мярка за качество и класа, а харизмата му често прескача отвъд екрана и сцената, за да покори пространството и хората в него.
Той е страстен фен на Уилям Шекспир, театъра и оперното изкуство. Определян е като един от най-талантливите актьори на всички времена. А хроничното безсъние, което
мъчи Ал Пачино в продължение на години
така и не успява да му попречи да разкрие огромния си талант и да надскача себе си всеки път. В театъра, в киното, като актьор, режисьор, сценарист и продуцент.
Алфредо Джеймс Пачино (както е рожденото име на големия актьор) се ражда на 25 април 1940 г. в Бронкс, Ню Йорк. Семейството му има италиано-американски произход. Бабите и дядовците му както по бащина, така и по майчина линия са сицилианци. Родителите му се развеждат, когато Ал е съвсем мъничък. Това налага преместването (на него и майка му) в дома на неговите баба и дядо. От съвсем ранна възраст Ал Пачино започва да имитира сюжети и гласове от филмите. И това се превръща в любимо занимание за бъдещата голяма звезда на Холивуд.
Израствайки в квартал като Бронкс, Ал Пачино неминуемо бързо се научава обаче и на доста
вредни навици
Пие, пуши цигари от 9-годишен, а по-късно започва да употребява и марихуана. Никога обаче не е посягал към твърдите наркотици. Вероятно заради жестокия урок, който получава. Актьорът губи двама от най-добрите си приятели заради злоупотребата им с наркотични вещества.
В училище също не се справя особено успешно. Не е добър ученик, а и често създава проблеми. Но когато става дума за училищните пиеси, Ал Пачино сякаш се превръща в съвсем друг човек. Отдаден, стриктен, дисциплиниран и влюбен в това, което прави. На 17-годишна възраст талантливият тийнейджър
решава да сложи край на училищния живот
и да се отдаде на своята голяма страст – театъра. Посещава различни групи и театрални студиа.
“Знаете ли, че съм започнал кариерата си като стендъп комедиант? Хората не ми вярват, когато им казвам това!” – смее се Ал Пачино.
А тя – кариерата му, потръгва наистина добре. Участва в редица представления на Бродуей и започва да печели награда след награда за добрата си игра. Скоро след успеха, пожънат на театралната сцена, Ал Пачино решава да се пробва и в киното. И Слава Богу! Именно благодарение на седмото изкуство целият свят получава възможност да се запознае и да разбере за таланта и богатата душевност на актьора. Първата кино продукция, в която взима участие е Аз, Натали (1969).
Втората му роля в киното е на наркозависимия Боби във филма Паника в Парка на дрогата (1971). Тук Ал Пачино се справя наистина впечатляващо. И късметът му се усмихва. Един от най-великите режисьори на всички времена – Франсис Форд Копола, го забелязва.
Не само това, но и е очарован от играта му. Така Копола решава да покани Пачино за
ролята на Майкъл Корлеоне
в превърналия се по-късно в класика филм Кръстникът (1972). А това е истински трамплин за кариерата на новака в занаята Ал Пачино. Името на недотам известния по това време италианец се нарежда до тези на вече утвърдени, обичани и добре познати холивудски знаменитости, удостоени с роли в трите части на мафиотската сага.
“Майкъл Корлеоне в Кръстникът беше и все още е най-трудната роля, която съм играл – споделя преди години Ал Пачино – Не го виждах като гангстер. Чувствах, че силата му се крие в неговата загадъчност. За съжаление от студиото не можеха да видят това първоначално и бяха на път да ме уволнят. Това беше в началото на кариерата ми. Голям филм с Марлон Брандо. И никой освен Франсис (Форд Копола – бел.а.) не искаше аз да съм част от него.”
Вижте още… Джеръми Айрънс: Горд носител на Тройната корона
Още след първата част на хитовата трилогия обаче
Ал Пачино печели номинация за Оскар
за най-добра поддържаща роля. Следват още няколко филма, в които ролите на актьора са не по-малко предизвикателни и грабващи. Сред тях – Серпико (1973) и Кучешки следобед (1975). А нашият герой получава 3 последователни номинации (в три поредни години) за Оскар за най-добър актьор. Следва плеяда от незабравими филми и образи. Разбира се в главната роля е големият Ал Пачино. И макар като цифра кариерата му да не изобилства от заглавия, то всяко едно от тях е докосващо, запомнящо се и наистина впечатляващо.
Помислете си само: Белязаният (1983), Кръстникът I, II и III, Гленгари Глен Рос (1992), Усещане за жена (1992), Жега (1995), Адвокат на Дявола (1997), Вътрешен човек (1999) и др. Спор няма, нали?! Уникален е! Има един факт обаче, който остава скрит от погледа на милионите му фенове по света. Ал Пачино въпреки грандиозните си успехи в киното, така и
не се отказва от голямата си любов – театъра
Той режисира и играе представления на сцената дори когато вече е истинска холивудска знаменитост.
Образите и талантът на неповторимия Ал Пачино казват за него много повече, отколкото нашите думи биха могли. Макар да не е изписан красавец или секссимвол, той успешно покорява сърцата и умовете на почитателите си по целия свят. Пленителен е и толкова истински, че няма как да откъснеш поглед от него, докато играе. Нито за миг!