Когато в мен мръкне и настане пустееща тишина, запалвам фенер. Имам много и различни – подходяща светлина за всяка душевна ситуация. Мечтаех да мога да си позволя да харча пари за тях, за да ги имам до себе си винаги когато са ми необходими. Защото мракът е само временно състояние. Книгите ми! Моите фенери!
Светлината, в която се крия. В която бягам от себе си и към себе си, в която търся отговорите, в която редя нови въпроси. В която се рея без посока, но тайно се надявам на бледа, издайническа стрелка накъде да продължа, а понякога и на нова посока.
Книгите ми!
Някои препрочитам отново и отново, други така и не успях да довърша. Всеки път спирам на едно и също място. Вероятно защото още не им е дошло времето!
Моите светилници! Толкова много грешки са ми спестили, толкова много полети са родили, толкова много смисъл са ми донесли. В толкова чужди животи съм влизала, толкова пъти съм подлагала емоциите си на изпитание, в толкова много роли съм била… Толкова много съм (пре)живяла!
Когато се загубя в тъмното, запалвам фенер и се скривам в светлината му. За да изплача сълзите си през чужди чувства, за да се усмихна през чужди радости, за да порасна през чужди уроци, за да извървя пътя си през чужди стъпки, за да ме боли през чужда болка. За да се скрия зад чужда самоличност. За да намеря себе си през някой друг. Защото сам понякога е неимоверно трудно.
Книгите ми!
Моите безбройни и неизбродни вселени. Какво щях да правя без тях! Как щях да стигам до премълчаните кътчета на другите. Как щях да откривам другите. Как щях да ги разбирам.
Когато времето в мен е ясно, си давам сметка, че нещото, от което най-много ме е страх, е нечетящ човек в моя живот. Не защото няма да има какво да си кажем – безсмислени теми за разговор под път и над път. А защото от него можеш да очакваш всичко – най-вече онова, което животът вече многократно е проиграл, а добри хора са подредили между кориците.
Онези, които се учат единствено и само от собствения си опит, уморяват. Един живот не стига да направиш всички грешки, от които трябва да се поучиш. Никой от нас няма време за губене, нали!
Житейските сценарии, за добро или зло, не са безброй. Книгите, наред с всичко друго, ни ги подаряват разработени до последния детайл. Така подробни, че ако се сблъскаш с тях в реалността, знаеш какво ще се случи. Като математическа формула. Колкото повече четеш, с толкова повече възможности се сблъскваш и толкова повече разбираш от какво трябва да се пазиш, защото
последствията са добре известни
Преднамереното интелектуално ограничаване в интимната зона на отстояние, сиреч – докъдето ти стига носът, има гарантирано плашещи последици. За всички наоколо. Надушиш ли такъв човек, ти се иска да бягаш – бързо и надалеч, без да се обръщаш назад. Защото безкнижникът е проклятие. И гъст, всепоглъщащ мрак, който не е временно състояние. Мрак, в който никога няма да светне фенер. А светлината търси светлина.
