Един от най-романтичните и вълнуващи композитори бил нестандартен във всяко отношение. Детството му преминало под знака на дълбоката привързаност към майка му. Само веднъж се влюбил в жена, а в края на живота си имал страстна връзка със своя… племенник. Дали заради тази лична ексцентричност, дали по други причини, този човек успял да събере нотите по най-вълнуващия начин – в творби, които винаги ще се поставят по оперните и балетни сцени, които държат на имиджа си. Да, познахте. Днес в Lifebites.bg ще говорим за автора на Лебедово езеро и Лешникотрошачката. За музикалния гений Чайковски.
Пьотр Илич Чайковски се родил на 7 май 1840 г. във Воткинск, във вътрешността на Русия. Днес там е автономната република Удмуртия. Баща му произлизал от украински казаци, а майка му била французойка по бащина линия. Тя била 18 години по-млада от съпруга си и третата му поред жена. Пьотр имал четирима братя и една сестра и още една полусестра от първия брак на баща си.
По това време в Царска Русия изкуството било широко разпространено. И двамата родители на композитора имали отношение към него, майка му пеела и свирела на пиано. Когато Пьотр бил едва 3-годишен, семейството наело френска гувернантка, която да се занимава с отглеждането на децата и обучението на най-големия им син Николай. Твърде скоро обаче в образователния процес се включил и малкият Пьотр. Едва 6-годишен той вече владеел немски и френски езици.
Пьотр растял силно привързан към майка си и към младата гувернантка, която запазила най-ранните му композиции. Около 5-годишен започнал да свири на пиано. И само за около три години бъдещият композитор вече
можел да чете нотите така добре, както и учителят му
Бил изключително обсебен от музиката. А нощем се будел облян в сълзи и крещял:
“Спасете ме, избавете ме, тя е в мен… Музиката. Музиката е в мен…”
По чисто практични съображения обаче родителите му настояли професионалният му път да не е на музикант. Причината – от една страна, финансовото положение на бащата не било стабилно. И от друга – по това време най-сигурната реализация за един музикант в Русия била или като учител по музика, или като оркестрант в някой от множеството оркестри. А на тези хора се гледало със снисхождение и професията им изобщо не била ценена.
Ето защо се взело решение семейството да се премести в Санкт Петербург. Чайковски бил изпратен в Императорското училище по юриспруденция. Щял да става държавен служител иначе казано. Няколко години след преместването майка му починала от холера и това нанесло тежка травма на чувствителната му душа. Но тази травма отключила най-сетне огромния му талант. По повод загубата той написал първия си валс.
През 1859 г. Чайковски най-после си взел дипломата и започнал работа като държавен служител. За цели 3 години. Твърде много за такава поетична и говореща чрез най-въздействащото изкуство – музиката, душа. През 1861 г. обаче ТЯ, която винаги била в него, го привлякла обратно към себе си. Започнал да учи теория на музиката към Руското музикално общество, покровителствано от царското семейство. Година по-късно на основата на това общество била открита петербургската Музикална консерватория, а
Чайковски бил един от първите ѝ студенти
Само след две години вече можел да се отдаде на огромната си дарба да композира. Между другото, тук е мястото да споменем, че по това време в Русия имало противоборство между музикантите, творящи по западен модел и тези, които отстоявали чисто руския стил на музициране. Чайковски смятал, че музиката е част от световна, а не руска или западна култура. И нищо чудно, че в творбите си щял да включва поравно руски и чужди мотиви. А с това да си навлича неодобрението на по-ортодоксалните творци.
Вижте историята на друг музикален талант, сбъднал мечтата си и почитател на Чайковски – балерината от Националната опера и балет Боряна Петрова
И все пак произведенията му постепенно набирали популярност. Самият Йохан Щраус изпълнил няколко негови творби в Петербург през 1865 г. Чайковски получил предложение за професорско място в новооткритата музикална консерватория в Москва, което приел с радост. В Москва обаче стартът на професионалната му кариера не минал съвсем гладко. Неговите поддръжници и приятели, които имали влиятелни позиции в музикалните среди, критикували произведенията му. Някои от тях се изпълнявали, други не.
По това време руската музика се доминирала от т.нар. Могъща петорка. Това били петима композитори (Балакирев, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и Кюи), които се стремяли да поставят основите на руска музика с национално звучение. Естествено, противопоставяли се на западните похвати в музицирането. Съответно, очаквало се и Чайковски да попадне под “ударите” им. Той обаче съумял да поддържа приятелски отношения с колегите си. А те на свой ред
оценили добре част от творбите му
в които доминирал руският стил на музициране. Дори работили заедно – той обсъждал с тях някои от идеите си, давал им съвети и разменял записани народни песни.
Докато се стремял да запази независимостта си и същевременно ставал все по-популярен, Чайковски постепенно се осмелил да композира по-сложни произведения. Посегнал към операта. От първата си подобна творба обаче не бил доволен и сам унищожил голяма част от партитурата ѝ. Втората пък никога не видяла сцената. Постепенно обаче нещата улегнали.
Пак по време на московския си период Чайковски композирал някои от най-прочутите си шедьоври – като балета Лебедово езеро и първите симфонии. Междувременно, отчасти и заради преподавателската си работа, се изявявал като музикален критик. Харесвал Бетовен, намирал недостатъци при Брамс и Шуман. Критикувал Вагнер. И посоката на развитие на руската музика по това време.
Вижте още историята на Мая Плисецкая
На Запад известността му растяла, у дома обаче бил смятан за отстъпник
До 1880 г., когато Достоевски прокламирал пушкинския призив за единение със Запада. В резултат – настроенията рязко се преобърнали, а Чайковски изведнъж станал прочут и търсен. Следвали най-славните му години. Композирал шедьовър след шедьовър и бил отлично приеман навсякъде. Цар Александър III го удостоил с лична аудиенция и орден, отпуснал му годишна царска пенсия.
Междувременно композиторът започнал и да дирижира. Правел множество изключителни гастроли. Покорил Русия, Европа и дори САЩ. Станал член на Френската академия на изящните изкуства и почетен доктор на науките в университета в Кеймбридж. В тази еуфория се родили още негови шедьоври като балетите Лешникотрошачката и Спящата красавица например.
Всичко вървяло като по мед и масло до датата 6 ноември 1883 г. Тогава великият композитор се разделил с този живот. Официалната версия за смъртта му била епидемия от холера, плъзнала в Санкт Петербург, където бил през последните си дни.
Имало обаче и слух, че може да се е самоубил
Твърди се, че на поклонението ковчегът му е бил отворен и опечалените са го целували са сбогом – недопустимо действие при подобна зараза. Пък и дни по-рано бил чут да казва, че се чувствал прекрасно и смятал, че ще живее дълъг живот.
Ако обаче наистина си е посегнал – каква може да е била причината? Нали е бил на върха на кариерата си? Дали не го гнетяло нещо, свързано с личния му живот? Пьотр Чайковски не бил съвсем като другите (ясно). Той бил с хомосексуална ориентация (скандално). А първата му мъжка връзка била още в ученическите години.
Но не му вървяло кой знае колко в откриването на голямата любов. Един негов любим му изневерил. Друг се оженил, след като 10 години споделял постелята на композитора. Разстроен от случилото се, Чайковски също решил да се ожени. Веднъж, за да запази имиджа на семейството си и второ, защото се надявал, че ще успява да поддържа двоен сексуален живот. Оженил се за своя студентка, силно влюбена в него. Но само след 2 месеца желанието се преобразувало в отвращение и той просто избягал. Две години пътувал из Европа – Швейцария, Австрия, Италия… Формално никога не се развел, но и повече не я видял. Имал обаче и един случай в живота си, когато
истински се влюбил в жена
Обектът на обожанието му била прочута белгийска певица – Дезире Арто. Тя също копнеела за руския композитор. И дори стягали сватба. Внезапно обаче… тя се омъжила за друг. Най-вероятно е разбрала за сексуалната ориентация на бъдещия си съпруг. И все пак двамата запазили добри отношения и дори след време той композирал творби, посветени на нея.
Поддържал и съвсем платонична връзка с една влиятелна жена, която го покровителствала финансово – Надежда фон Мек. Срещнали се само два пъти, без да си продумат. Общували само с писма. Но в един момент и тя го изоставила. Вероятно се намерило кой да я убеди, че композиторът не ценял нея, а само парите ѝ…
В края на живота си Чайковски имал пламенна връзка със своя племенник (синът на родната му сестра) Боб Давидов. На него посветил последната си Шеста симфония. Оставил му и авторските права на произведенията си. През 1904 г., едва 34-годишен, Боб се самоубил.
Какво се е случило в последните дни на композитора в крайна сметка е без значение. Никоя пикантерия или драма не може да промени факта, че Пьотр Илич Чайковски ще остане в историята на музиката и изобщо като един от най-въздействащите и обичани творци-романтици. От онези с особена чувствителност, които притежават изключителния талант да я изразят по начин, способен да развълнува и най-студеното сърце. И определено от вида хора, които няма как да бъдат пренебрегнати, а още по-малко могат да бъдат забравени.
