Топъл поглед, събрал цялото стаено негодувание. Привидно спокойствие. Ще бъде изненадващо! Неочаквано, бързо и болезнено. Шамар! Имам тежка ръка. Шок, объркан поглед, недоумение, мълчание… А после едно смъмрено “Заслужих си го“. Да, определено си го заслужи!
Няма да направя така. Не мога. Нелепо е. Цял живот слушам, че насилието е израз на безсилие. Така е, по дяволите! Така е.
Един шамар е просто един шамар
Кинаджийски драматизъм. Нищо и половина! Какво постигам с него? Какво получавам? А какво ще променя?
Има и друг сценарий.
Пляс! Къс удар. Звукът от него се просмуква в съзнанието като боя през черупката на сварено яйце. Силен е. Пари адски и колкото и да ти се иска да избягаш и да се скриеш, те настига. Остава дълга червена пареща следа – като от удар с камшик. Тънки преплетени ленти, но не от кожа, а от думи. От тях боли най-много, особено ако са заслужени.
Отприщят ли се, не можеш да се спасиш. Тъкмо следата се заличи и идва нов удар – прецизен до извращение. Подозираш, знаеш, че няма да се размине с малко, но никога не можеш да предположиш колко ще бъдат и кога ще е следващият. Винаги е изненадващ и винаги боли повече от предишния, защото се стоварва върху още неизлекувано място. А после и още един, и още един. Докато посинее. И яростта стихне. Докато стаеното негодувание се излее и погледът се изпразни.
Насилието е израз на безсилие. И синоним на безсмислие.
Физическата болка отминава. Следите се заличават. Причините се забравят. Размиват се.
Думите остават. Думите са сила. И всички сме добри в тях. Винаги, когато ги използваме с мисъл и по предназначение. Защото жегват. Защото оставят вътрешни белези. Понеже не са случайни. Понеже са внимателно подбрани и точно премерени. Защото колкото и да бягаш от тях, те намират. Може да не искаш да ги чуеш, да не искаш да им отговориш. Може да ги отхвърляш, да затвориш всичките си сетива – няма значение. Те ще те стигнат и ще бъдеш принуден да се изправиш срещу тях. Безумна цена! Многократно усилена болка заради причинена болка. Възмездие за нещо сторено.
Удари с невероятна жестокост, които не се забравят
Никога. Забиват се и късат. Рани, които винаги ще сълзят. За да се знае. Да се помни. И да не се повтаря. Пляс! На тази везна думите винаги печелят срещу действията. Но само на тази.
Смелите не бягат от юмруци. Истински смелите не бягат от разговор!