Защо някой, когото не познавате, иска да ви е приятел във Фейсбук? Учудвате се, но след време започвате виртуално да се ръкостискате, посредством Confirm бутона. Така лека-полека списъкът ви с приятели застрашително набъбва, а хората, които познавате в него, намаляват драстично за сметка на вашите т. нар. непознати приятели.
Непознати приятели е точно толкова категоричен оксиморон, колкото и “дървен камък”. Синдром, типичен за виртуалното живеене днес, където всичко е възможно! Първо
тези нови непознати приятели
започват плахо да си честитят рождени дни. После се престрашават да харесват снимки и статуси или да влизат в лековати, остроумни диалози, но все така без да са се поглеждали в очите. Има и такива, които завинаги запазват мистериозно мълчание.
Забавният момент с непознатите приятели идва, когато все пак някой ден се срещнете навън на живо, от плът и кръв, след като вече знаете един за друг факти. Като каква музика харесва другият? Има ли връзка и с кого? Има ли деца, домашен любимец, брекети, братовчеди, кошмари, киселини, артрит, спукан апендикс и т.н. (списъкът е дълъг и варира спрямо активността във Фейсбук). И всичко това –
без да сте водили диалог
без да знаете в каква тоналност вибрира гласът на другия и има ли нервни тикове, например. Далечни сте като нощта и деня, но по някакъв начин – близки.
Когато се срещнете, обаче, обикновено не знаете как да реагирате.
“Този човек онзи ли е? Аха, значи бил истински. Дали ще се сети аз кой съм…”
И така за миг докосналите се погледи, разсеяно се разминават в стил “видях те, но ще се направя, че не съм”. Вероятно нормалната реакция е да изпитате леко раздразнение. Допуснали сте някого в живота си, макар и виртуалния (който за някои хора е доста по-плътен от реалния), а той се прави, че не ви познава!
Скандално!
Притеснението в тази ситуация идва именно от фиктивната близост между вас. Ние, човеците явно сме така устроени и колкото и Фейсбук да се опитва да избие от главите ни тези навици – можем да общуваме пълноценно и с натрупване, само когато сме един срещу друг. Когато чуваме гласовете си, когато срещаме погледите си, когато наблюдаваме реакцията на телата си. Само по този начин едно човешко същество може да се сближи с друго.
Любимият ми пример е с моя позната, която в продължение на месеци водеше дълги, среднощни разговори с “мъжа на живота си”. Нямаше търпение да се прибере и да се излегне като котка пред екрана на компютъра, където сладострастно споделяше мисли и чувства с господина. След време двамата се срещнаха случайно в някакъв бар и нямало и помен от напоителните разговори. Срещата им била неловка, мълчалива и кратка. Нищо, че си били разказали животите. Дълго след това тя лекуваше реално разбитото си сърце, в следствие на това виртуално недоразумение.
Всъщност какъв би могъл да е поводът някой, който не ви познава да ви изпрати
покана за приятелство
Ами например многото общи познати. Когато някой види, че имате много общи приятели, решава, че имате и други общи черти. Така, без да ви познава, човекът решава да разшири списъка и съответно кръгозора си. Или просто иска да трупа известност, перчейки се със списък с приятели по-дълъг от този на Шиндлер.
Имате еднакви фамилии. Може би сте роднини? Далечни братовчеди? Човекът ви в стринка? Възможно е. Това се случва рядко, но все пак е вероятно. Обикновено не важи за Иванови, Димитрови и т.н.
Или пък загадъчен мъж от арабски произход ви уведомява, че вашата фамилия съвпада с тази на аристократичен, безумно богат род, чиито наследници са починали. Предлага ви баснословна сума срещу фамилията ви и няколко подписа.
Прочетете още… Какво прави Оскар Уайлд във Фейсбук
Изобщо Фейсбук е доста интересно и забавно място, ако се задълбочите из дебрите му.
“Приятели сме във Фейсбук” би трябвало да се разграничи от “приятели сме”. Някои приятелства си остават там. Остават непознати приятели завинаги. И слава Богу, че още имаме такива и реални, от плът и кръв, които се обаждат за рождените дни вместо да се отчитат по стените. И не защото Фейсбук ги е подсетил.
