Страшен дъжд ще падне
БОБ ДИЛЪН
Кажи, къде беше, момче синеоко,
кажи, къде беше, сине любим?
Бях, майко, край пет планини,
в дим обвити,
вървях и се влачих
по пътища криви,
шест тъжни гори прекосих
мълчаливо,
до седем замрели морета
достигнах,
осем хиляди мили
през гробища бродих
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.
Какво видя там, момче синеоко,
кажи ми, какво видя, сине любим?
Видях младенец посред
глутница вълци,
видях път широк —
запустял и безлюден,
видях кръв да капе
от черни клонаци,
видях много хора
с топори кървящи
и стълбища бели
под мътна вода,
видях мъже яки,
но с езици откъснати,
видях как деца носят
пушки и саби
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.
Кажи, какво чу там, момче синеоко,
кажи, какво чу, сине любим?
Чух гръм да гърми
като предупреждение,
чух вълните, готови
да залеят света,
чух сто барабана как бият
тревога,
чух устни да шепнат,
без някой да слуша,
чух умиращ от глад и чух
присмех край него,
чух последната песен на поет
в мръсна яма,
чух тъжния вопъл на клоун
сред площада,
чух самотник да вика, че все пак
човек е,
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.
Кажи, кого срещна, момче синеоко,
кажи, кого срещна, сине любим?
Срещнах малко дете,
мъртво конче до него,
срещнах бял господин,
с черно куче вървеше,
срещнах руса девойка,
под дъгата я срещнах,
срещнах мъж, който беше
от любов наранен,
срещнах друг — с тежка рана, —
наранен от омраза,
и знам, че страшен, страшен, страшен
и знам, че страшен дъжд ще падне.
Кажи ми сега, момче синеоко,
какво ще направиш ти, сине любим?
Преди да започне дъжда,
ще изляза
и ще ида в най-тъмната,
страшна гора;
много хора там има,
а ръцете им — празни,
а водата им —
пълна с отровни зърна;
домовете им —
срещу затвор плесенясал,
дето ловко палачът
лицето си крие;
а гладът — зъл и грозен —
убива душите;
цветът там е черен,
числото е нула.
Там аз ще говоря, ще викам високо,
та всички да чуят и да разберат.
После прав ще застана
върху океана,
песента си ще пея
до последния миг
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.
Превод: Леда Милева
ПРОЛИВЕН ДЪЖД ЩЕ ВАЛИ
Превод: Кръстан Дянков
Къде си бил ти, сине мой синеок?
Къде си бил ти, ненагледен младок?
Изкачих дванайсет обвити в мъгла върхове,
вървях, падах, ставах по шест автостради,
пребродих сърцата на седем печални гори,
стоях на брега на дванадесет мъртви морета,
навлязох на хиляди мили в устата на зейнало гробище.
И о, какъв силен, проливен, проливен,
Проливен дъжд ще вали!
Какво си видял, сине мой синеок?
Какво си видял, ненагледен младок?
Видях едно бебе сред глутница вълци;
един златен път, върху който не стъпваше никой;
едно черно клонче със капеща кръв
и стая с мъже с окървавени брадви;
една бяла стълба, покрита с вода;
милиони бъбривци с езици пречупени
и пушки и саби в ръце на деца
И о, какъв силен, проливен, проливен,
Проливен дъжд ще вали!
Какво си дочул, сине мой синеок?
Какво си дочул, ненагледен младок?
Аз чух един гръм да надава тревожен сигнал;
аз тътена чух на вълната, която света ще залее;
чух сто барабанчици с пламнали факли в ръце,
сто хиляди шепота чух, ала никой да слуша не ще;
аз чух едного да умира от глад, а другите – в смях се тресат;
аз чух песента на поета, в канавката легнал да мре;
аз чух един клоун да ридае на пътя;
И о, какъв силен, проливен, проливен,
Проливен дъжд ще вали!
Кого срещна ти, сине мой синеок?
Кого срещна ти, ненагледен младок?
Аз срещнах дете на колене до мъртвото пони,
аз срещнах един бледолик с черно куче на къса каишка,
аз срещнах жена, а снагата й цялата в огън,
аз срещнах момиче, което ми даде дъгата.
Аз срещнах един, наранен в любовта,
аз срещнах и друг, но ранен от омраза.
И о, какъв силен, проливен, проливен,
Проливен дъжд ще вали!
А сега накъде, сине мой синеок?
А сега накъде, ненагледен младок?
Назад ще се върна, че виж, иде дъжд, ще вали!
Ще мина през мрака на черни, бездънни гори.
Там има милиони със празни ръце,
водите там бързат с отровни вълни,
там всичките къщи затвори са същи;
палачът там крие от всички лице;
гладът там е страшен, душите – забравени;
там черни са багрите, нула – числата;
там аз ще говоря, ще мисля, ще дишам,
високо ще стъпя, сърцето ми всички да видят,
в морето ще вляза, додето потъна.
Но своята песен, дори недопята, ще зная докрай.
И о, какъв силен, проливен, проливен,
проливен дъжд ще вали!