“Трябва да победим или да умрем – друг избор няма.” Тези думи, изречени през септември 1918 г., са на генерал Владимир Вазов. Име, свързвано с всички добродетели и качества, които притежава българският офицер след Освобождението.
В 99,99 процента от случаите, т. нар. “царски” офицери (до 1944 г.) са високо образовани българи, получили образованието си в най-реномираните висши учебни заведения в Европа. Българи с високо чувство за национална отговорност пред родината и народа си. Мъже с чувство на себеотрицание и буквална жертвоготовност, българските военни са пример за подражание и съсловие, което по онова време се радва на изключително доверие и популярност в обществото ни.
Владимир Вазов е точно такъв
Него председателят на Британския легион майор Готлей нарича един от “малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история”. Българин, който не само прославя армията ни и се сражава смело в името на родината си, но и превръща столицата ни в по-модерен град. Българин, който обаче посреща заника на живота си в Рибарица, прокуден от новата власт, дошла след 9-ти септември.
| Владимир Минчов Вазов е роден в град Сопот на 14 май 1868 г. Името на рода Вазови идва от прякора на дядо му Иван, който всички наричали “айваз” (от турски – разговорлив, сладкодумен). Оттук явно по-големият му брат и бъдещ национален поет и писател Иван Вазов по генетичен път е придобил своите вродени умения, които след време ще го направят най-големия български поет. |
Едва 9-годишен малкият брат на големия български поет и писател Иван Вазов преживява дълбока травма. Когато авангард от казаци влиза в Сопот по време на Руско-турската война през 1877 г., изцяло българското население на града радостно хвърля фесовете и ги заменя с набързо ушити калпаци, пише бъдещият офицер в своите спомени. Радостта обаче е кратка, понеже авангардът се оттегля, а нередовни турски части влизат и опожаряват Сопот до основи. Част от населението бяга през Балкана към Троян, където са руските войски, но малцина успяват да се измъкнат.
Бащата на Владимир – Минчо Вазов
е болен и не може да върви бързо. Турците настигат бягащите, невръстният Владимир и баба му са принудени да се върнат, а баща му е посечен. Тези превратни събития, случили се пред очите на 9-годишното дете, оставят завинаги отпечатък в съзнанието му. Както сам пише той за турците: “…страшна омраза към тях завинаги изпълни душата ми.”
Освобождението на страната ни Владимир Вазов дочаква в Пловдив. Когато през 1885 г. е обявено Съединението на България и всички мъже се записват в наборните комисии, 17-годишен той също отива да се запише във войската. Отхвърлен е, тъй като вече четирима от братята му са там. Младият Вазов не се отказва от амбицията си да стане военен, а пред родината ни тепърва предстоят сериозни изпитания.
Само след няколко месеца, през декември 1885 г. той е приет в първи специален клас на Военното училище в София. На 27 април 1887 г.
Владимир Вазов е сред първенците
на завършващия випуск. Желанието му да замине за Пловдив е неизпълнимо заради участието на брат му Георги в преврата срещу княз Батенберг и Владимир е назначен във Втори артилерийски полк в Шумен.
Вазов и Балканската войнаВ началото на 20-ти век става ясно, че бъдещата война на България с Турция е неизбежна. Българското царство се подготвя за нея няколко години за нея. Войската се окомплектова с ново оръжие, повишават се в звание младшите офицери. На 12-и април 1912 г., в навечерието на Балканската война, Владимир Вазов е произведен в чин полковник. Участва като полеви командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк в най-важните и ожесточени сражения в Гечкенли, Люле-Бургас и в щурма на Чаталджа. Въпреки колосалните победи и светкавичния марш на българите през Тракия, по време на Първата балканска война крайният резултат от нея не е траен. Високомерието и самозабравата на Цар Фердинанд го подтикват да обяви война на доскорошните си съюзници и така България се оказва обградена от врагове. Започва пагубната за родината Втора балканска или Междусъюзническа война. Полковник Вазов отново е на фронта при Цариброд, Пирот, Градоман… След безапелационните победи на българската войска в Първата балканска война следват неизбежни отстъпления. На места българската войска се оказва обградена от старите си съюзници, а българското командване нарежда отстъпление, за да се предотвратят по-големи загуби. Така България губи войната и е принудена да се откаже от всичко, което представлява българският национален идеал. |
В края на 19-и век българската войска има нужда от млади офицери. Упоритостта и личните му качества отличават младият Вазов от останалите му колеги. Започва да пътува в задгранични командировки, където придобива опит и умения да борави с най-модерната за времето техника, която е на въоръжение в големите и развити държави. Младият Вазов изготвя важни доклади за висшето началство и така държи в крак с всички нововъведения във военното дело новосформираната ни войска.
В следващата 1914 г. на континента започва т. нар. “Европейска” или “Голяма” война, както е известна тогава сред българите Първа световна война. Централните сили и техните противници от Антантата се опитват да привлекат на своя страна колкото се може повече държави. България пази неутралитет до 1915 г. и се опитва забави избора си колкото се може повече. Везните натежават и ние се присъединяваме към централните сили начело с Германия и
в съюз с Турция
Полковник Вазов пише в своите спомени, че трудно разбира стратегическия ход на дипломацията и повечето си колеги във войската. Той, както и други висши офицери предвиждат, че спечелването на войната от Германия е невъзможно при тогавашното съотношение на силите и геостратегическото им разположение. По-късно Вазов открито коментира, че тогава този съюз му се е струвал неестествен поради факта, че се налага да станем съюзници с доскорошните си врагове – турците. Така или иначе Царство България влиза във войната на страната на Германия, Австро-Унгария и Турция, а Владимир Вазов е назначен за командир на Пета артилерийска бригада.
Вазов и Дойранската епопея
На първи март 1917 г. полк. Владимир Вазов е назначен за началник на Девета пехотна плевенска дивизия. Още с поемането на поста той прави обстоен обход и преглед на цялата позиция, която е заела Плевенската дивизия, командвана доскоро от ген. Стефан Нерезов. Това е линията от река Вардар до Дойранското езеро.
Тук на преден план излиза изключителната му военна подготовка на артилерийски офицер. Вазов заповядва крупно укрепяване на позицията. Изграждат се тежко укрепени бетонни бункери. Копаят се дълбоки землянки и ровове.
От спомени на участвали войници от 34-и Троянски полк имам сведения, че в началото войниците посрещнали със смесени чувства тези нововъведения. Дните и нощите усилно копаене ги настроили негативно към новия командир на дивизията. Никой от тях не подозирал колко благодарен ще му бъде само няколко дни по-късно. От 21-и до 26-и април 1917 г. атакуващите позицията в частта ú при Дойран англичани, французи и сърби изстрелват
стотици хиляди снаряди срещу позициите на българите
Точно там се намира 34-ти троянски пехотен полк, който благодарение на железните си морал и висок боен дух в следващите месеци показва чудеса от храброст при настъпващ няколко пъти по-многоброен противник.
Денонощният ураганен огън на тежката и полевата артилерия на врага засипва с огън и нажежен метал отбранителната линия. След подобен масиран обстрел българите трябва да са понесли сериозни загуби или най-малкото да са напуснали позицията, уверени са командирите на съюзените български врагове. Те заповядват масирана атака, на която не очакват особена съпротива. Изумление им е огромно, когато през биноклите си виждат как след дните артилерийски обстрел окопите и бункерите по линията почерняват от българи. Но за отмяна на атаката вече е късно.
Започва истинска касапница. Движещите се на плътни талази врагове падат заедно като снопове жито по време на жътва. Издигат се планини от трупове само за първия час от атаката. Десетки англичани и французи задръстват с телата си подходите към българската позиция. Всичко това се дължи на изключително добре подготвената укрепителна линия и дълбоко изкопаните бункери по изричните заповеди на опитния артилерист Владимир Вазов.
Масираната атака не успява да свърши своята работа!
А българите дават едва няколко десетки жертви. Врагът обаче разполага с огромно числено преимущество и в следващите дни и месеци масираните пехотни атаки продължават.
След атаките от 8-10 май 1917 г. само 34-и Троянски пехотен полк оставя завинаги в земята над 2200 вражески войни и около 50 офицера. Вазов описва как в една от атаките англичаните успяват да достигнат и да завземат някои по-предни укрепени позиции на 33-ти полк. Тогава дружини от 34-и Троянски пехотен полк се хвърлят в самоубийствена контраатака и отвоюват загубените позиции. А земята след тях потъва в кръв, плътно покрита с убити войници.
На 20-и май 1917 г., заради успешната защита на позицията до момента, полк. Владимир Вазов получава генералските си пагони. Той продължава укрепването на линията и в началото на септември тя вече е сериозна фортификационна преграда срещу нашествениците. Най-тежките сражения стават при град Дойран на 16, 17, 18 септември 1918 г. Поражението на врага е изключително тежко.
За пореден път англичани и французи оставят по стръмнините на Кала тепе такива огромни загуби. Това означава, че
позицията не може да бъде превзета
от тези военни части. За тези едва 3 дни три английски, две френски дивизии и един гръцки конен полк дават около 10 хил. жертви. Много отдавна бляскавите военачалници на тези западни империи и техните въоръжени сили не са вкусвали такова болезнено поражение.
До самия край на Първата световна война цялата отбранителна позиция удържа на атаките. Макар непобедени, българските войни са принудени да се изтеглят от непревзетите си укрепления. За боевете при Дойран генерал Владимир Вазов е награден с орден За храбростъ втора степен.
На 24 февруари 1920 г. генерал-майор Владимир Вазов е повишен в чин генерал-лейтенант. Преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери. През 1926 г. братът на Иван Вазов е избран за кмет на София. За шестте години, в които управлява столицата ни, са завършени
двата софийски водопровода
подобрен е Градският транспорт и е разширена електрификацията на града. София става по-модерна и красива столица.
През 1936 г. българската войска получава най-голямото си признание в цялата си история. Владимир Вазов е поканен да участва в Лондон на конгрес на Британския легион във връзка с чествания за победа на британската армия в Първата световна война. Посрещнат е с почести лично от кмета на имперската столица. В Лондон по този повод е устроен грандиозен парад. Когато свитата на българския генерал минава, начело с него пред подредените за парада знамена командващият фелдмаршал лорд Милн заповядва:
“Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!”
Година по-късно Владимир Вазов пише своите спомени. С изключителна скромност той описва това свое пребиваване в Лондон: “И при много други случаи аз бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не! В мое лице англичаните даваха заслужена почит към Девета пехотна плевенска дивизия.”
След 1944 г. генерал Владимир
Вазов е интерниран в тетевенското село Рибарица
Отхвърлен от новата власт, там той умира на 20 май следващата година. Тримата му синове са преследвани от комунистическата власт, а един от тях – кръстеният на него Владимир Вазов е осъден на 10 години затвор.
Хубаво е настоящите и бъдещи политици в България да четат житието на този велик българин – част от заслужилия за България род Вазови. Навремето управници са ставали тези, които вече са се доказали в професията и родолюбието си. В наши дни политици стават тези, които никога с нищо не са допринесли за родината, а очакваме от тях тепърва да се доказват. Неблагоразумно, нали?
