Съблазън, сексапил, еротика, естетика, театър, танц, изкуство… Всичко това го има в кабаре Crazy Horse (Лудият кон) в Париж. Разположено в квартала на моделиерите и висшата класа, то носи романтизма на миналото и модерността на настоящето.
Основано е през май 1951 г. от Ален Бернарден. Бохем по душа, художник и авантюрист по призвание, той бил любител на женската красота и в стриптийза виждал много повече от събличане. Бернарден искал да направи
изискано място за забавление
Програмата му трябвало да включва клоуни, театър, оригинални хореографии и екзотични номера. С времето фокусът се изместил изцяло върху танците.
Една вечер, докато Ален се наслаждавал на изкусителното изпълнение на мис Фортуна, облечена с голотата си, той осъзнал, че може да направи състояние от красотата и грацията на женското тяло. За него това било изживяване, изкуство и искал да предаде емоцията си и на публиката.
Жанрът еротичен театър се ражда именно в Crazy Horse
И така идва началото на кабаре Лудият кон. Бернарден наложил строги критерии в подбора на танцьорките. Задължителна била височината между 168 и 173 см. Разстоянието между върховете на гърдите не трябвало да е повече от 27 см., а това между пъпа и пубиса – 13 см. Тези идеали за красота се следват и днес.
Дамите били със статут на артистки и им било категорично забранено да излизат с клиенти. Правилата важат и днес. Бернарден желаел заведението му да е място от най-висока класа.
Доста странен бил изборът на име за кабарето. Ален го кръстил на легендарния индиански вожд Лудия кон, повлиян от американската вариететна култура и личното си възхищение към вожда. За около десетина години, той направил Crazy Horse световно известна марка. Ален умело режисирал грандиозни спектакли с уникални костюми и смели сценарии.
Самият Пако Рабан “облича” момичетата
в метални плочки на едно от първите представления. Адресът на Шанз Елизе, станал притегателен център за ценители от цял свят. Сред гостите му са били хора като Аристотел Онасис и Гари Купър. Принцове, бизнесмени, политици – всички искали да вдишат от въздуха на кабарето. Ален Бернарден създал история. Формулата му е копирана многократно, но неуспешно. Никой друг не успял да даде на публиката тази доза гола красота, поднесена естетично, без никаква пошлост.
Самият Ален се оженил за една от най-красивите си звезди – Лова Мур. Преди връзката си с Ален тя била любима муза на Ален Делон (а според слуховете и негова любовница дори и след женитбата ѝ с Бернарден). Бракът им продължил почти 10 години, докато Ален не се самоубил. Приятелите му казват, че не могъл да понесе старостта и своите 78 години.
След смъртта на Ален Бернарден, неговите деца продължили развитието на клуба, като вкарали
известни дами в спектаклите
Прочутата танцьорка на бурлеска Дита фон Тийз е била гост-звезда, както и атрактивни актриси като Памела Андерсън, Кармен Електра и много други. През 2005 г. наследниците на Бернарден, притиснати от финансовата криза, продали кабарето на белгийски предприемачи.
Днес Crazy Horse е световно известна атракция, посещавана от над 6 млн. души годишно. Танцьорките му са се превърнали в една от емблемите на Париж. Дизайнери и козметични брандове се възползват от красотата и славата им. Кристиян Лубутен държи те да носят емблематичните му обувки с червени подметки. Топ хореографи искат да работят с тях.
А те са наистина съвършени. Следват се мерките, зададени от Ален Бернарден. Има и строги правила. Всяка седмица момичетата се теглят и не бива да имат разлика в килограмите си – нито нагоре, нито надолу до 2 кг. Ако това се случи, им се дават 15 дни отпуск да влязат във форма.
Ако не успеят, губят мястото си
А за него чакат стотици ентусиастки от целия свят. Пластичната хирургия е забранена за танцьорките. Денят им минава в много строг режим от тренировки и дисциплина. Те не случайно се славят като едни от най-красивите жени на планетата.
А сега спектаклите пътуват по света. В повечето случаи дрехите на сцената са заменени от ефектни светлини. Разбира се, не липсват и скандали. Известни са поне две стачки на служителки, които твърдят че им се плаща малко, а се изисква твърде много от тях.
Но въпреки това кабарето продължава да радва феновете си с изумителни представления. То много отдавна е надскочило замисъла на създателя си и днес заслужено е легенда.
