Да, знаем, че Дамата с дънера е все още в сериала. Новият, дългоочакван сезон на Туин Пийкс успява да ни я покаже още веднъж, макар Катрин Коулсън да не е вече между нас.
Актрисата, която играе възрастната жена в епизодите, не доживява старта на третия сезон в паузата от 25 години между него и първите два. Тя си отива от рак през 2015 г., оставяйки незабравимо екранно наследство – образа на Маргарет Лантерман.
Маргарет е един от емблематичните персонажи в тв шедьовъра на Дейвид Линч. И той е смятал да продължи това нейно участие и в завръщането на култовите герои. Все така
прегърнала дънера си
тя се появява в първите части от сегашната продукция. Но докъде са успели да я заснемат, преди Дамата с дънера да угасне, предстои да видим.
Онова, което вече ни липсва от Туин Пийкс, не е самото ѝ присъствие. А нейният войсоувър – гласът от онези встъпителни думи в началото на епизодите. Думи, които ни караха да се замислим.
Не само за сериала, ами за живота по принцип. Или, както казва Дамата с дънера – за мистерията на живота. Философия в най-чистия вид. Да си припомним най-силните ѝ моменти от предишните сезони…
“Добре дошли в Туин Пийкс. Моето име е Маргарет Лантерман. Аз живея в Туин Пийкс. Познават ме като жената с дънера. Има много истории в Туин Пийкс. Някои от тях са тъжни, други – смешни. Някои са истории за лудостта, за насилието. Други са обикновени. Все пак всички притежават мистерия – мистерията на живота.”
За страха
“Здравейте пак. Можете ли да видите през стена? Можете ли да видите през човешка кожа? Рентгеновите лъчи виждат през твърди, или така наречените твърди обекти. Има неща в живота, които съществуват, и все пак очите ни не могат да ги съзрат. Виждали ли сте нещо удивително, което е невидимо за другите? Защо някои неща остават скрити от зрението ни? Животът загадка ли е? Изпълнена съм с въпроси. Понякога те получават отговори. Със сърцето си усещам дали отговорът е верен. Сама съм си съдия. В един сън всички герои ли си ти? Различни твои аспекти? Отговорите идват ли насън?
Предвид всичко това, да те застрелят не е толкова лошо, колкото си мислех. Стига да можеш да държиш страха далеч от ума си. Но предполагам, че това важи за почти всичко в живота. Не е толкова зле, стига да можеш да държиш страха далеч от ума си.“
За вселените вътре в нас
“Както горе, така и долу. Човешкото същество се намира по средата. Има толкова пространство извън човек, пропорционално, колкото и в него. Звезди, луна и планети ни напомнят за протони, неутрони и електрони. Дали има по-голямо същество, което се разхожда с всички звезди в себе си? Дали нашето мислене влияе на това, което се случва вътре в нас? Мисля, че да.”
“Буквите са символи. Има строителни блокове от думи, които оформят нашите езици. Езиците ни помагат да общуваме. Дори при сложните езици, използвани от интелигентни хора, недоразумението е често явление. Понякога си записваме неща – букви, думи – надявайки се, че ще ни служат – на нас и онези, с които искаме да комуникираме. Буквите и думите, които зоват за разбиране.”
За бягството от себе си
“Понякога искаме да се скрием от себе си – не искаме да сме ние – твърде трудно е да сме ние. Дали в тези моменти се обръщаме към наркотиците и алкохола или към лошото поведение, за да си помогнем да забравим кои сме? Това, разбира се, е само временно решение на проблем, който ще продължи да се завръща, а понякога тези временни решения са по-лоши за нас от самия проблем. Да, това е дилема. Има ли отговор? Разбира се. Както един мъдър човек ми каза: “Отговорът е във въпроса”.”